Богородична стъпка – вр. Голям Кайряк

Чудно как за местата, които са ми най-близки пиша най-малко. А националното значение на Богородичната стъпка се вижда още по големите кафеви табели, които са ѝ посветили по асфалтовия път към Баните.

В Баните навсякъде има указателни стрелки. И край старата къпалня, и по алеите, а най-важната е между хотела на Марица Изток и Щастливеца. От там нагоре започва същинската пътека. От тук съм минавал десетки пъти и всеки следващ път не мога да позная селището. Навсякъде никнат строежи, вили, хотели. Застроената площ бавно но сигурно пълзи нагоре и един ден ще стигне до Богородичната стъпка.

Ново двайсе – поредната мега-вила е цъфнала точно върху маркираната пътека. Пътеката е преместена с 200 метра в страни. Пак с хубави табели, маркировка и всичко. Няма как да се объркате. Пътеката всъщност е стабилен кърски път, по който тук-таме се виждат останки от асфалт. Ако сте много настоятелни, може да стигнете до горе с колата. Но в името на разходката, паркирах още до трафопоста и хванах пеша нагоре. По разстоянието от табелите имах по-малко от километър.

Пътят цепеше полето, а в последната линия на боровата гора се бяха сгушили няколко пейки и масички. От там едно време минаваше старата пътека за Стъпката, преди да я изядат новите строежи…

Голям дъб с пейки на сянка маркираше половината на маршрута. Тук се беше образувало кръстовище на няколко пътя и по един друг от тях щях да се върна. Край пътя изникваха кръстове от подредени камъни. Пътят ставаше по-стръмен и с по-дълбоки коловози и няколко уширения даваха възможност за последен размисъл и паркиране на най-автомобилно настроениет туристи.

Нощното небе тук е сравнително тъмно и поради лесната достъпност на мястото от тук сме наблюдавали не един и два метеоритни дъжда.

Последен „паркинг“ и пред нас изникна мохабетчийницата на парклиса. Пейки с маси в „сепаренца“ – само сервитьорките липсваха на ресторант „Дъболес“ 🙂 През деня тук обикновено е пълно с народ, но в 9 часа неделя сутринта успях да хвана спокойно време.

Табелка водеше към първата атракция – каменен саркофаг. Интересен каменен блок със следи от дялане и дълбане. Едната теория е че тук е кацала летяща чиния и извънземните са се мътили в каменната капсула 🙂 По-скучната теория е че каменния съд се е използвал като топилня за руда в каменно-медната епоха. Наблизо в местността Мечи кладенец са разкопани медни рудници от V хил. пр. Хр.

Цветни лехи и прясно боядисани пейки обримчваха самия параклис.

Параклис „Рождество Богородично“.

Над параклиса бяха поставени няколко иконостаса. В скалите имаше тесен скален процеп – провиралка, през която хората се промушват за здраве и оставят греховете (и кожата 🙂 ) си в острите ръбове 🙂

Точно над параклиса се намираше каменна вдлъбнатина – като отпечатък от женски крак, оставен според легендата от самата Богородица. Мястото се счита за лековито и според преданията водата в Стъпката никога не пресъхва. (Сори – виждали сме я суха 🙂 ). До преди няколко години тук се беше заформил грозният обичай да се вързват парцали, фринтифлюшки и гащи по храстите, който придаваше един особено клошарски вид на мястото. С радост наблюдавам че вече всичко е изчистено и са се появили предупредителни табели 🙂

Над Стъпката има още няколко по-усамотени пейки и две паметни плочи. Едната е нова – за първи път я виждам – „Александър“. А другата е в памет на загиналият тук преди 30 години радиолюбител, но от нея вече почти нищо не се чете.

Мястото е доста каменливо. Поради геоложките особености, скалите са надупчени като швейцарско сирене с остри ръбове. По камъните се пекът гущери и змийчета. Човек винаги трябва да внимава и да си гледа в краката.

Разходката ми не свърши тук. Параклисът се намираше в подножието на връх Голям Кайряк (636 м). Пътеката нагоре беше ясно различима и обримчена с предостатъчно количество жълта маркировка.

Пътеката тръгна стръмно. Много стръмно 🙂 Доста пъти съм се качвал тук и помня маршрута като сравнително лесен… Но душата ми, която 2 месеца не беше мърдала никъде по-далече от хладилника и тоалетната, беше на друго мнение 🙂 Имаше задъхване, микроинфаркти на всяка крачка, литри пот и настъпване на изплезения език 🙂 Ако тялото ми беше машина с табло за управление, в този момент поне дузина червени лампи щяха да светят и да мигат 🙂

Поне беше сянка. Гущерчетата и змийчетата бяха останали долу по камъните. Тук трябваше да се внимава за паяжините. Всякакви бръмбъзъци се бяха разлетели и паячетата си устройваха пир. Но проблемът лесно се решава с по-малък брат или сестра, който да пуснете напред по пътеката 🙂 Или в краен случай – по-нежната половинка 🙂 Прилъжете я „да види люляците“ 🙂 И наистина, пътеката беше доста цветна.

Скоро излязох от храстоподобната гора на няколко слънчеви поляни. Наклонът малко взе да намалява. Тук моята пътека свърши в Т-образен кръстопът и хванах наляво. Това кръстовище е лесно да се пропусне в обратната посока, но няма страшно. Дясната пътека пак ще ви свали долу до големия дъб.

Многобройните почивки с гледки назад разкриваха все по-хубави панорами. Баните бяха съвсем наблизо в южна посока. На югозапад започваха да изгряват покривите на Сулица. На километър на изток се намираше Ново Село, а на запад – Остра Могила. Но и двете села бяха скрити от ниските храсталаци и се виждаха само от определени места.

След изкачване на плитко седло най-после стигнах котата на върха. Сега гледам GPS трака и излиза че тази мъка съм я драпал само 20 минути 🙂 Сториха ми се часове. Денивелацията от параклиса до върха е 130 м, а разстоянието – 1 км. Размазах се да почивам в късата сянка на едно храстче. От тук можеше да се слезе в Остра Могила или Ново Село. От там можеше да се продължи през гръбнака на Средна Гора към Казанлъшкото поле. Но за моята разходка-полудневка, пътят беше обратно към Баните 🙂

Е… почти 🙂 Естествено че пропуснах разклона за Богородичната стъпка и продължих по пътеката за Ново Село. Но нищо – коригирах с няколко разклона и накрая излязох на стария дъб в полето. Това е подходящ маршрут за слизане – полегат и щадящ колената. Всичките червени лампички угаснаха 🙂 Но за качване препоръчвам стръмния от Стъпката. Там човек може да си раздвижи сърцето и душата.

И така завърших първото след-изолационно раздвижване. Равносметката е 4.3 км за 1:30 часа. Отвсякъде издишам като пробита торбичка 🙂

Comments

comments

Един коментар към “Богородична стъпка – вр. Голям Кайряк”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *