Нос Калиакра – крепост Тириса

Крепостта на нос Калиакра беше отдавна набелязана цел. Тя присъства в 100-те национални туристически обекта. Това естествено води до паркинги, сергии, ресторанти и цигании. Но въпреки това напливът там не е толкова силен, дори през летния сезон. Северното черноморие е леко пренебрегнато от масовката (и слава богу!). А пък от друга страна толкова много от съседните места пустеят, че ако човек е в региона и му се прииска да „види малко цивилизация“, може да мръдне до нос Калиакра 🙂

За там се стига през Каварна и село Българево. Съвсем наблизо е красивият залив с плаж Болата. Правият като конец път прорязва набучената с вятърни перки равнина и внезапно излиза на нос изсечен с вертикално прави стени от морето. Колите се оставят на паркинг, а входната такса за обекта през 2015 г. беше 3 лв. Може да го посетите и в извънработно време – няма бариери, които да ви спрат. Ние отидохме рано сутринта за да хванем изгрева.

Но още преди да стигнете паркинга, ще минете покрай странен нео-модернистически обелиск. Това са 40-те девици – според легендата 40 български девойки завързали косите си заедно и скочили в морето, за да избегнат попадане в ръцете на османските поробители. Ако спрете тук, ще видите външната стена на крепостта и останки от водопровод.

Историята на крепостта започва от IV в. пр. н. е. когато мястото се населява от тракийското племе Тириси. Може би от там остава и името на крепостта, което в различните източници се споменава като Триса, Тириса, Тиризис и др.

Древногръцкият историк Страбон пише че тук е била столицата на цар Лизимах – един от наследниците на Александър Велики. Той е криел несметни богатства в морските пещери, заграбени още от походите срещу Персия.

От оригиналната тракийска крепост не е останало много, понеже е видяла множество разширения през вековете. През елинистичната епоха е била построена втора крепостна стена навътре в сушата, а римляните са добавяли допълнително кръгли кули и са оформили вътрешен и външен град. Появила се и трета стена.

През V-VI в. крепостта е един от 15-те града на северночерноморският регион Скития и част от укрепленията срещу прииждащите варварски племена. Но към VII в. поради липса на интерес от славянските и прабългарските племена малко по малко крепостта е изоставена.

Калиакра преживява нов апогей около XIV в, когато е била столица на Добруджанското княжество. Интересно е писал Ханс Шилтебергер за онзи период – имало три страни, които се наричали България – Търновското царство, Видинското царство и Добруджанското княжество и всяко от тях претендирало да е Българското царство.

Тук деспот Добротица е царувал, а столицата е била Калиакра. Летописите говорят за голям средновековен град, в който са се секли собствени монети, бил е църковно средище и е притежавал голям морски флот. Около църквите са се развили некрополи и са се превърнали в големи храмови комплекси.

Следващите векове различни националности сменят собствеността на носа – османската империя, власи, полско-унгарски рицари.

На 30 юли 1791 г. край носа се води най-голямото морско сражение в Руско-Турската война, където адмирал Фьодор Ушаков разбива многократно превъзхождащата го турска армада на Хюсеин Паша. В днешно време на носа са сложени балереф и паметник на руския адмирал.

Калиакра е една от първите защитени територии в България, обявена през 1941 г. Тюленът-монах до скоро е обитавал пещерите в скалите, а и в момента във водите могат да бъдат видени делфини и 32 вида птици. Един от главните миграционни потока на птиците от Европа към Африка – Виа Понтика минава по българското черноморие. Влажните зони около Калиара и Болата са място за почивка, където могат да се видят щъркели, пеликани, жерави и други редки видове.

В пещерите се помещават музей с археологически експонати и ресторант-тераса. Там се намира и печатът от 100-те НТО. Военното присъствие на носа продължава и в днешно време с намиращата се там радарна станция.

От старата крепост е разкрита голяма част. Виждат се няколко църкви, бани, части от резиденцията на деспота. Няколко кладенеца са прилежно скрити в храстите, затапени от ръждиви решетки. Най-външната стена на крепостта се намира доста преди паркинга и паметника на Ушаков. Ако искате да я видите, трябва да спрете някъде около обелиска на 40-те девици.

Св. Николай Чудотворец е закрилник на моряците и негов параклис е сгушен между скалите до най-предната панорамна площадка.

Препоръчвам ви посещение за изгрев или залез. Ще избегнете тълпите и циганията и ще се наследите на мястото в една много хубава светлина. Ще се насладите на хладния бриз и ще имате цялото място само за себе си 🙂

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *