Археологически резерват Дуранкулак

Дуранкулак се намира леко далече и в страни от всичко останало в България. Най-североизточната точка на страната, там се намира и най-северния плаж. На броени километри от румънската граница, там кучетата първо лаят на румънски и чак след това на български. Но един обект толкова отдавна беше привлякъл вниманието ми, че нямах търпение да се озовем в онзи район 🙂

До Дуранкулашкото езеро се намира древна селищна могила, още известна като „Праисторически музей на открито“. Още преди селото има табели и асфалтова отбивка в дясно. Тя продължава към ресторант Кибела (пробвахме го – прилично място за обяд), а за музея се отбива по още един черен, но хубав за коли път. Паркирахме пред нов посетителски информационен център и няколко табла. В информационния център прожектират кратка презентация за находките в региона. Препоръчвам да се види преди обиколката, за да знаете какво гледате 🙂 Обиколката е изцяло на самотек и табелите там са малко оскъдни, та – внимавайте на презентацията 🙂 Обектът няма входна такса, или поне на нас никой не е искал пари. Също така обектът няма и сянка – заредете се с шапки, води, противослънчеви мазила и т.н.

Най-старите находки в региона са датирани около 5500 г. пр. н. е. Малко сведения имаме за онази епоха, понеже писменост все още не е имало. Тук са открити най-старото обработено злато в света – 5000 г. пр. н. е. Според някои историци то е по-старо от предният рекордьор в дисциплината – златото от Варненския некропол. Открити са и най-старите каменни градежи в света – 5100 г. пр. н. е. До преди това време характерното жилище е било землянката и полуземлянката.

Около 5300 г. пр. н. е. в местността „Нивата“ възниква голям некропол. Преброени са над 1400 погребения и е бил употребяван над 1000 години.

От паркинга се отправихме към големия остров. До него се стига посредством дълго дървено мостче над блатото. Дуранкулашкото езеро е част от влажните зони по нашето черноморие, където почиват птиците при прелета си от Европа към Африка и обратно. Това е техния маршрут Виа Понтика, който дава възможност в региона да се наблюдават някои редки видове птици.

След няколко минути се изкачихме на острова. Когато хората са се заселили по тези земи, това всъщност е било полуостров. Географията е била примамлива – полуостров на вътрешно езеро, на метри от морето. Идеално е било за защитаване и от земните и от морските опасности, докато достъпът до благата на двете е бил лесен. След време се е случило събитие, което археолозите наричат „Потопът в Черно море“. Нивото на водата се е вдигнало и езерото е заляло тясната връзка на селището със сушата, откъсвайки го като вътрешен остров. Мястото е изоставено за известно време, но пак е заселено по-късно. Населението е имало ограничено място, където да строят жилища и да сеят посеви. Площа на целия остров е само към 2 хектара.

Разкрити и консервирани са жилищни постройки от две епохи, различаващи се по форма и размери. В по-старото време – от енеолита – хората са живели по родове от 15-20 души в големи сгради от по 80-170 кв. м. Първото селище е обитавано от около 350 души – намерени са 24 от тези сгради. Градежът е бил сух каменен пояс до първия метър и глинобитни пояси и дървен материал нагоре. Покривът е бил плосък – покрит със слама, сено и тръстика. От вътре стените са били измазани с финна глина. Между къщите са прокарани първите улици в Европа, а градоустройственият план се е спазвал строго, поради ограниченото пространство. Долепени постройки няма, поради топлия климат.

Вторият вид жилищни постройки е много по-късен – около IX в. с обитатели – прабългари. Домовете в него са били по-малки – 30-40 кв. м. някои от тях кръгли като юрти. Обитателите са били добри занаятчии. В селището е намерен езически храм, който е бил зазидан, а близко до него е изградена църква. Това означава че селището е съществувало преди и след покръстването.

Като стана въпрос за храмове, тук още от елинистичната епоха насам е имало голям храм на богинята-майка. Тракийската богиня – Кибела е била аналог на гръцките Бендида и Деметра. Храмът е изсечено в карстова пещерна ниша. Размерите са били сравнително големи сравнени с останалите такива храмове в Европа и това е било единственото нейно открито пещерно светилище. Открито е едва след като покрива на пещерата пропада под собствената си тежест.

В средата на селището е намерена и голяма постройка – вероятно дворец, хамбар или храм.

Археологическият резерват е обект на редовни проучвания и източник на материали за научни публикации всяка година. Ако сте някъде в района, непременно се отбийте за един час.

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *