Хижа Венетица
Дестинацията за днес щеше да е хижа Венетица над Долна Баня а целта на разходката - хапване и пийване с готини хора на чист въздух. Старт на разходката беше курортно селище, което в картите е отбелязано като "Летовище Долна Баня", а според пътните табели - "Св. Спас". Пръснати хотели и почивни станции, обвити в тишина и спокойствие. Но животът се усещаше - хора щъкаха наляво-надясно, тръгваха нагоре по пътеки, връщаха се, коли пърпориха по новия асфалт... Събрахме се на центъра със софийската част от групата и хванахме нагоре. Пътеката беше ясна - първите няколко километра щяхме да вървим по широк черен път край Бистришка река. Нагоре ни изпрати стара туристическа карта:
Пътят беше широк като магистрала. Край реката тук-таме се виждаха готини местенца за пикник. Обед наближаваше и се виждаха почиващи от хотелите, които се разполагаха за дневна доза природа с кебапчета.
2 км по-късно трябваше да оставим магистралата и да тръгнем рязко нагоре. Точно на това разклонение беше издигната супер-мохабетчийница от неизвестни ентусиасти :) Рекичката минаваше отзад, отпред - веранда, а вътре - спалня... Идилия.
А от тук нагоре почваше якото изплезване на език. Стръмен почти вертикален наклон и изровени коловози ни взимаха здравето чак до Венетица. От тук до хижата разстоянието беше към 3км, но вдигнахме над 400м денивелация.
Маркираната пътека цепеше напряко през широки серпентини от незнаен черен път. Наоколо пътища има в изобилие, но картите не са особено подробни в този регион.
Драпането в гората поне беше сенчесто и прохладно, и като цяло си беше приятно, въпреки това че на всеки 100 метра оставахме без дъх.
Тези 3 км ни струваха час и половина, а общо цялото качване от колите до тук беше два часа. Маршрутът е популярен за дневна разходка на летовниците от хотелите долу. В това се убедихме чрез постоянно пристигащите и тръгващи си групички през останалта част на деня :)
На Венетица ни посрещнаха две гальовни котки, които същевременно се изгърбваха от бой една друга. Научихме че били братче и сестриче - значи поведението си беше в реда на нещата :) През деня се умилкваха край барбекютата и нагъваха яко мръвки, а през ноща ни изкарваха ангелите. Шумът от препускащи с галопираща скорост същества, прекосявайки целия двор за 2 секунди... :)
Изсипаха се още мохабетчии с джип и двеста торби припаси. Отдолу след нас се задаваха още групи. Беше прекалено рано следобед, а ние не успяхме да се уморим качествено. Бърза консултация с хижаря - къде може да идем наоколо на разходка, и газ пак нагоре - този път към местност Ечемиците.
Тази пътека беше маркирана за х. Белмекен. Движехме се по 90% магистрала и 10% тесни пътеки. Гората беше по-влажна и тук-таме се мяркаха малини и гъби. Минахме покрай няколко поляни с ловни чакала и точно след час бяхме на Ечемиците.
Масивен заслон беше издигнат на широка поляна - кръстопът на няколко по-големи и значими маршрута. Тук вече ни се отвори апетит и това беше знак че трябва да се връщаме :) Горските пътища наоколо образуват мрежа, която използвахме за да направим обратния маршрут малко по-интересен. Тук-таме от гората изникваха още поляни пригодени за мохабети.
По ракиено време бяхме обратно на Венетица. По-голямата част от хората се бяха наяли и си отишли, та цялото място беше за нас. Останалите бяха само малка хижарска компания, които през половин час ни черпеха по нещо :) Страшна домашна торта:
Вечерта премина около пълна маса, заобиколена с готини хора. Липсата на шумни компании и музики беше чудесна. Нашия мохабет продължи до късните нощни часове, прекъсван единствено от екшъна от самоунищожаващите се котки край нас :)
Яката лампа пред хижата се оказа с фотоклетка, та успях да я издебна да се изключи и получих истинска тъмнина със супер видимост за нощното небе:
Хубава вечер изкарахме, и сънят беше добре проветрен на хамака отвън. Сутринта естествено ме събудиха птички и пчелички и беше време да си ходим...
Търсихме спокойно горско местенце с чист въздух и го намерихме. Препоръчвам хижа Венетица, макар и да не е това, което повечето хора търсят. Хижарите са готини хора, но са горе само уикендите. Ако оставате, препоръчително е да се чуете с тях по телефона преди това.Архив
- 2023
+ 2022
+ 2021
+ 2020
+ 2019
+ 2018
+ 2017
+ 2016
+ 2015
+ 2014
+ 2013
+ 2012
+ 2011
+ 2008