Попова могила край Оряховица

Този сезон времето е кофти и навсякъде има ловджии, та няма много читави дестинации за обикаляне в района на Стара Загора. За това заложихме на бързо офроуд приключение до едно ново място точно под носа ни – Поповата могила до село Оряховица 🙂

От Оряховица нагоре тръгва горска магистрала, приятно богата на кални преживявания.

След около 3 км издрапахме от гората в обширно плато. По тези части на Средна Гора се сблъскваха есенния и зимния сезон. Наблюдавахме тук-таме есенна шарения и зад следващия ъгъл ни чакаше черната зима. Надявах се на малко повече мъгла, но не беше писано.

В края на цялата тази равнина лежеше голям мохабетчийски комплекс. Няколко масивни ловни хижи, навеси, фургони – всичко това зад отделни огради и отделни катинари. Беше обяд и ловджийската сгран вече започваше да се събира. Пиянският уикенд започваше още от капаците на колите.

Оставихме колата тук и взехме последните 200 метра пеша. Мястото е кръстопът на много кърски пътища. Този който ни трябваше тръгваше нагорно на север през лепкава глинеста кал. Два завоя и пред нас се откри Поповата могила. Насипът е с височина 10 м и диаметър 50 м. Околностите не са точно равни, но въпреки това могилата се открояваше.

Естествено до тук нямаше нито маркировки, нито табели. Което е срам, понеже Стара Загора има туристическо дружество, а около града няма кой знае какъв набор от пешеходни дестинации. Средна Гора определено има нужда от популяризация!

Могилата е със свободен достъп, макар че входът е запречен от решетка. Катинар няма, няма и признаци някога да е имало. Точно в този момент се сетихме че нямаме светлина, а и за капак ми изгоря светкавицата на фотото 🙂 Но телефонът спаси ситуацията с мощния си прожектор отзад.

Могилата е проучена през 2004 г от екипа на д-р Георги Китов, след сигнали за иманярски набези. Гробницата е датирана от края на IV в. пр. Хр. – тракийско време. От тогава насам била „посещавана“ от апаши многократно през вековете. Въпреки това не са успели да я опоскат до стерилно положение – намерени са три минатюрни фрагмента от пластика, покрити със златно фолио. Останки от човешко погребение не са стигнали до наше време (и не се знае дали въобще някога е имало), но вместо това са намерени гръбначни прешлени от кон.

Гробницата се състои от входен коридор и две правоъгълни камери. Общата дълбочина на съоръжението е 6-7 м. Градежът е смесен – плочести камъни и тухли – характерно е за източната част на Долината на тракийските царе. По тухлите се виждат следи от калъпите в които са печени. Те са правоъгълни за стените и скосени за облия свод. Спойката и тя е смесена – въздух, кал и хоросан. Хоросанът е интересно протекъл между фугите – изглежда неестествено нов. В гробницата е имало доста груба реставрация от ново време и това ни накара да мислим че всичко което виждаме е градено онзи ден 🙂 Но не – после намерих снимки от оригиналните проучвания и цялата тухлена зидария, която се виждаше по стените на вътрешната камера е оригинална 🙂 Тухли на 2500 години 🙂

Релсите естествено не са оригинални 🙂 Поставени са в последствие за да укрепят леката деформация на съоръжението поддаващо под тежестта на земната маса.

По пода са намерени няколко иманярски изкопа, които археолозите са използвали като „сондажи“. В тях се вижда дебелината на зидовете и структурата им. Зад тухленият слой има втори каменен слой и цялата стена е дебела 55 см.

В дъното е изградено ритуално ложе с две срещуположни възглавници. Повечето от него е разбито отдавна. Останки от погребение не са намерени – вероятно са изнесени от иманяри още от древността.

Коридорът и камерите са разделени от тухлени прагове. Останки от подвижни затварящи се врати не са намерени. Преходите между камерите са типични за всички култови съоръжения – високи прагове и ниски сводове. Идеята им е влизащият да се навежда и ще-неще да извършва поклони пред погребания (или пред олтара, ако става дума за храмово съоръжение) 🙂

Като цяло заключението на историците е че тук става дума за погребение на тракийски аристократ и неговия кон. Пространството пред могилата е било ползвано многократно в следващото време за извършване на ритуали.

Всичко беше много добре с изключение на шарената реставрация. И липсата на всякакви информационни табели. В нета също информацията е оскъдна – всички сайтове копи-пействат един и същ безличен абзац, който по-скоро ще те откаже да търсиш гробницата, от колкото ще те привлече 🙂

Черпил съм информация за този пост от публикацията на Диана Димитрова – Попова могила край Оряховица, Старозагорско

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *