Златосел – долмен „Плочата“

Хубавото време в последните дни на 2020 г. ни извади навън на чист въздух. Щяхме да се съберем групи от различни места и избрахме обща дестинация удобна за всички – долмен „Плочата“ до село Златосел.

Декември и януари месец са трудни за туризъм. Времето е смотано, денят е къс и от всеки храст се стрелят ловджии. Това се потвърди от табелка-притурка към информационната табела за „Плочата“.

Изходната точка е вилната зона край язовир Дондуково. На асфалтовия път ни посрещнаха големи информационни табла. По пътеката за Плочата, щяхме да попаднем на още едно интересно място – Велков гроб:

Нагоре тръгна свежа червена маркировка. Когато идвах предния път 2016 г. тук положението не беше ясно. Тогава имах зор с навигацията и проходимостта на дерето напред. Помня и колко паяци изядох… 🙂

Маршрутът започна като широк път, който след 15 минути се сви до пътечка.

Движехме се в дерето между два баира. Зорът не беше голям, с изключение на 1-2 по-стръмни места. Нямаше сипеи, кал или хлъзгава шума. Вярно че земята беше с една идея по-влажна от желаното, но пътеката беше нормално проходима дори и за деца.

Дължината на маршрутът беше около 2 км, а общата денивелация – към 200 метра. Но повечето от стръмното беше събрано на едно място. Разходката е подходяща за раздвижване на кръвообращението и изразходване на малко коледни калории 🙂

Почивките по стръмнотиите се ползваха за снимки 🙂

Но не след дълго пред нас се появи небе и слънце. Излязохме на малко билце, където беше първото интересно място в днешната разходка – Велковия гроб.

Велко Кръстев е бил в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Краят на Хаджи Димитър не е много ясен и историците са раздвоени. Едни от тях считат че воеводата е убит в сражението на връх Бузлуджа и гробът му се намира в подножието му, където има голям паметник. Други смятат че там Хаджи Димитър е бил само тежко ранен и група негови четници го извеждат от боя. Историята е съхранила имената на Велко Кръстев и Никола Мартинов. В продължение на три дни воеводата е бил носен на самоделна носилка, в търсене на спокойно място където да се лекува. Но тежките рани са довели до смърта му в подножието на връх Къдрафил до Свежен.

Имахме още малко път до долмен „Плочата“, но зорът вече беше останал зад нас. Отвреме-навреме минавахме през широки поляни, разкриващи големи гледки на юг. За съжаление още един недостатък на зимните разходки – слънцето виси ниско и заслепява в очите и обектива…

Минахме през още няколко интересни каменни формации и скоро слязохме до черешката на тортата за днес – долмен „Плочата“.

Долмените са първите аристократични гробници, датирани между II и I хилядолетие пр. Хр. Входовете на тракийските долмени са били обърнати към една от слънчевите страни (изток или запад), тъй като хората са почитали бога-слънце.

Съоръженията са с 1, 2 или 3 камери. От този е запазена само последната (погребалната) камера. Мястото е специално избрано заради гледката – от тук се е виждала цялата територия, върху която е властвал погребаният.

Размерите на покривната плоча са 4.10м х 6.10м и е един от най-големите на територията на балканите. В основата се виждат следи от заравняване – вероятно площадка за поставяне на дарове.

Слънчевият декемврийски ден и напечените скали предразполагаха към мързел и съзерцаване на гледките. Над нас се рееха няколко големи птици. Топло кафенце. Хубава компания. Идилия 🙂 Така изпратихме тази 2020 година 🙂

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *