Крепост Стенос - Траянови врата

На връщане от София решихме да направим малка отбивка до едно място, записано в историята на Първата българска държава. На няколко минути път от магистрала Тракия се намира крепост Стенос - Траянови врата. Малко известно днес място, покрай което ежедневно минават хиляди хора.
View Larger Map Отбивката от магистралата е на 46-ти км при Ихтиман. Минава се през село Мирово и малко след него има голяма кафява табела за крепост Траянови врата. Разстоянието от отбивката е 33 км и се взима за около половин час. За съжаление пътят не е хубав и постоянно се криволичи и се избягват дупки и разбити участъци. Минава се покрай отбивка за връх Еледжик, манастир "Възнесение господне" и параклис "Св. Спас". Отдавна избелели карти обещаваха екопътеки и туристически маршрути. Преди десетина години е построен посетителски център и малък паркинг. Входната такса за възрастни е 3 лв. В центъра могат да ви изнесат кратка беседа за историята на мястото, за битката с византийците и да видите макети на крепостта и възстановки на оръжия и дрехи от онзи период. Повечето находки са пренесени в историческия музей в Ихтиман. По същата линия в региона са изградени няколко къта за почивка. За съжаление дървените съоръжения вече са леко поизгнили и на места са забулени с жълти ленти "не преминавай". Работното време на туристическия обект е до 18 часа. След 18 часа за влизане се ползва този таран. Ихтиманският проход свързва Софийското поле с Горнотракийската низина. През него е минавал римският път Виа Милитарис още известен като Виа Диагоналис - главната връзка на Константинопол с Европа. На равномерни разстояния по него са били разположени станции за нощувка, гарнизони и занаятчийски средища, които по-късно са образували някои от съвременните градове - Сердика (София), Филипополис (Пловдив), Бурдипта (Свиленград), Адрианопол (Одрин) и др. Веднага след входа дълга серия информационни табели могат да ни разкажат за историята на крепостта. Крепост Стенос, още наричана - Суки, е най-известна с битката от 17 август 986г, когато византийският император Василий II е претърпял най-голямото си поражение от българска войска. Уморен от безкрайните гранични спорове и сражения с българските царе Самуил и Арон, император Василий II решава веднъж за винаги да сложи край на българските претенции към земите му. Повежда войска от 30 000 души през Тракия към Сердика и Македония. Достигайки до Сердика, заобиколили стените на града и започнали обсада, която се объркала и се обърнала с хастара на вън. След 20 дни се оказало че обсадата повече играе в полза на българите от колкото на византийците. Лагерът на Василий II свършва продоволствията, а българите пресичат всяка възможност за снабдяване и дори им отмъкват обоза. Гарнизонът на Сердика пробива навън и унищожава обсадните машини на нападателите. Византийската войска се оказва в положение, в което не могат да продължат щурма на Сердика. Без обсадни машини, без хранителни запаси... а и това там в тила български подкрепления ли се виждат? Войската на Самуил, идваща на помощ на брат му - Арон :) И за да е пълен хаоса - византийците сами си спогождат византийски номер - военачалникът на войската оставена далеч назад да пази тила - изчезнал. Императорът бил силно убеден че васалът му се е отправил назад към незащитения Константинопол, където да му вземе трона под носа :) Византийската войска обръща посоката назад без ред. Гледката на българските отряди, заобикалящи ги по околните баири не спомага за спокойствието :) Станът на византийците е окончателно заобграден и разбит. В резултат на загубата във Византийската империя избухват възстания и настава време на борба за императорския престол. Вниманието е отклонено от България, където цар Самуил става "господар на положението на Балканския полуостров". Самата крепост е била от гарнизонен тип. Състояла се е от вътрешен двор, приземен етаж, втори етаж, 6 входа и 3 вътрешни кули. Главният вход е бил от север и е бил обграден от два масивни бастиона. Всяка кула е имала малък изход - потерна, от където защитниците можели да се измъкват стратегически навън. Крепостта е имала таен подземен тунел, слизащ до реката. Лесно се различават оригиналните градежи от реставрационните. Строежът е по техника на редуващи се масивно каменни пластове с тухлени пластове. В гигантските скални прагове си личат дупки, където са влизали дървени порти. Избеляла карта обещава още туристически маршрути в околността. Крепост Стенос е едно приятно отклонение от монотонния път за София. Идвал съм няколко пъти, но никога не съм виждал малкия паркинг запълнен. Въпреки че има кафява табела за забележителност още на магистралата, много малко от хората, които съм питал са посещавали мястото. Обичам такива "скрити" места точно под носа ни :) Буквално на стотина метра от крепостта минава едноименния тунел на магистралата. Трафикът се чува през цялото време. Интересно, биха ли познали древните римляни ако видеха техния Виа Диагоналис в днешно време?