Долна Кула – Водопадът на сътворението

Време беше да посетим един водопад, който гръмна по фейсбук последните няколко седмици. Долна Кула – водопадът на сътворението. Бях виждал снимки на водопада, но си нямах идея за навалицата, която щеше да ни очаква там 🙂

Асфалтът от главния път през Горна Кула до Долна Кула е без дупки, но тесен и къдрав, където трябва да се внимава с насрещния трафик. Нашата махала беше последната и се казваше Метла. Паркирахме на нещо като малко площадче и хванахме червените стрелки „Водопад“. Тук все още живееха хора – виждаха се тук-таме паркирани коли. Или поне така си мислехме, защото май се оказа че всичките коли са на туристи, дошли за водопада 🙂

Пътеката зави покрай няколко развалини и бързо излезе от селото. Пред нас мяркахме една двойка с малко кученце. В последствие това кученце направи 200-300 тигела назад-напред до водопада и май удари златна мина с крайшници от туристите 🙂 От нас успя да си изпроси питка със сирене, която веднага си зарови някъде 🙂

Пътеката към водопада беше лека. В началото имаше едно слабо качване на сипей и на финала имаше едно леко кално слизане. Общата дължина е към километър. Наближавахме и вече виждах в близкото дере характерната скална купа в дъното. Слязохме последните метри и като видяхме тази навалица се праснахме по челото 🙂

Базалтовите колони са много характерна останка от вулканична активност. Често са шестоъгълни и са разделени от финни цепнатини, които се образуват когато горещата лава истива. Доста често ги срещахме в Исландия, но сме попадали и в България.

Зад водопада има ниска скална ниша, дооформена от човешка ръка.

Тук падна чакане на опашка за селфита, а докато чакахме прииждаха още хора 🙂 Дори срещнахме познати.

Хапнахме леко и тръгнахме да си ходим, едвам разминавайки се с пристигащия наплив. Чета стари постове в интернет че водопадът се намирал трудно и до него не е имало пътека. Пътеката вече е ясно прокарана от хилядите обувки, тъпчещи я всеки уикенд. И за съжаление това не е единствената следа от човешката дейност – няколко души хвърлиха по едно пластмасово шише и ей така се образува първото бунище на това място.

Там където бяхме спрели вече имаше паркинг от две редици коли със заформяне на трета. Как никой не е изкарал сергия за магнити, сувенири и кафе-автомат. Това си е чист пропуск за местните, чийто асфалт разбиваме…

Хубав е водопадът, дано така да си остане и за в бъдеще 🙂

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *