Смолян - Червената скала

Публикувано на 18 септември, 2022

Намерихме едно място край Смолян, което често остава в страни от главните туристически маршрути. Разходката до Червената скала си струва - гледките са панорамни, а пътеката - адреналинска. Трудно си направих предварителната подготовка и си рекох, че ще е добре да опиша маршрута за всички.

Картите с маркировката и коментарите са противоречиви. Едно време е имало пътеки от към Каньона на водопадите и от към Смолянските езера. Сега като чета или всичко е обрасло, или стръмно и трудно проходимо. Но намерихме най-бабешкия и сигурен маршрут до там, който е подходящ и за малки деца. Уверихме се от първа ръка :) Ходи се по широк черен път и щеки не са необходими, освен за последният половин километър. Там пътеката става... "интересна" :)

Тръгнахме от пътя Смолян - Стойките. След разклона за лифт "Смолянски езера" в ляво се откланяше черен път с кафява табела "Червената скала". Противно на малката информация която може да се намери из нета - пътеката е добре маркирана! :) Изходна точка: GPS: 41.6124923, 24.6620204. Колите могат да се оставят на разклона.

Ходихме в един от най-горещите летни дни, а и беше валяло. Още беше ранна сутрин, но вече ме влечеше към измамната хладина на калните локви :) За моя голяма радост - пътят съвсем скоро пресече плитък поток. Не пропуснах да охладя краката :)

Движехме се по синята маркировка за хижа Перелик, но скоро щяхме да я изоставим. Малко по малко навлизахме в плътната и ароматна сянка на иглолистната гора.

Голямо разклонено орфеево дърво бележеше мястото, където маркировката се отклонява стръмно нагоре. За нас си оставаше царския път напред. Лека-полека неусетно взимахме височина.

Качихме към 100 метра височина за общо 3км път до първия значителен момент. Пътят правеше остър обратен завой, където имаше беседка, информационните табели и... картонен трабант :)

Тук трябваше да изоставим пътят и да продължим по тясна пътечка, която се шмугваше край този кокетен навес.

Тук почваше зелена маркировка, изпъстрена с шегаджийски табелки. Ще ви спестя лозунгите за как баба Меца лекува запек, как се спасява мъж като се мрънка на дърво, китайските бонбониери и т.н. Човек трябва сам да ги види :)

От тук нататък започваше "интересната" част на пътеката. Маршрутът стана рязко "3D" когато почна да пълзи нагоре-надолу по камъни и напречни пътеки. Имаше няколко кратки участъци, които бяха равни, но силно обрасли.

През повечето време край нас имаше стоманени въжета или дървени парапети. Някой доста си беше поиграл да направи дестинацията достъпна за туристи. Стръмните участъци бяха покрити със стъпала от наредени камъни, пропаданията бяха укрепвани с дървени трупи... Хвала на тези хора! Без психическата помощ от парапетите, групата би се разпаднала много пъти до тук! :)

Ако си мислехме че вече сме се нагледали на пътека, финалът беше блестящ с метална стълба :)

Тук вече острите скални откоси даваха възможност някой да се пребие, но нямаше компромис със сигурността. Дървените елементи се превърнаха в железни и дълбоко забити.

Последните метри не бяха лесни и тук някъде прекрасните гледки дойдоха в повече на част от групата :) Не се отказвайте точно на края :)

С геройско катерене 4х4 стигнахме нашата дестинация! На края ни чакаше широка полянка, обримчена с железен парапет.

Гледката към Смолян беше върха.

Масивният вертикален скален откос върху който се намирахме беше с източно изложение. Сутрешните слънчеви лъчи обагрят високия камък в розово и от там му идва името - "Червената скала".

Панорамата е във всички посоки освен на запад. Не бяхме на най-високото място тук. Това беше връх "Голямата стена" както го дават по картите.

Гледка към Пампорово и телевизионната кула.

Мястото е пивко, как човек да не се размаже на тази пейка, направена от... ски :)

Но от тук ни чакаше целия този път от 3.5 км наобратно. Денят все още беше жежък и ние започвахме сериозно да се обезбиряваме :) Време беше да се връщаме като естествено - не пропуснах пак да си измия краката в ручея в началото на маршрута :)

А на вас - до нови срещи!