Маточина - скална църква Св. Дух

Да предположим че някак си сте изминали 35-те километра лунен пейзаж до село Маточина. Посетили сте крепостта Букелон и вече доволни се каните да прекарате следващите два часа лавирайки покрай дупки и парчета асфалт на обратно. Но, стоп! Не бързайте! :) Село Маточина има какво още да предложи :)

Точно на влизане в селото край пътя има малка кафява табелка, която сочи пътя към скална църква от X век. Посоката е в едно кално поле, а пътя - дълбоки коловози. Оставете колата още на табелата. Ако закъсате тук, няма кой да ви извади. Най-близката помощ се намира на часове от тук, а за да ѝ се обадите през скъпия турски роуминг, ще трябва да се разделите с бъбрек или първородно чедо.

От тук ни чакаше към километър през къра. Последните дни беше валяло, а почвата в района е от любимата ми лепкава червеникава глина. С всяка следваща крачка ставахме все по-високи :)

Минахме през кравешко място, оградено с електропастир. Голяма цистерна зареждаше с вода огромно корито за водопой. След малко пътят зави надолу под редица от скромни скални отвеси и завърши с нашата цел.

Вътрешността на църквата беше правоъгълна с размери 7х9.85м. Височината на свода беше към 5м.

По стените бяха налепени стотинки. Тук-таме по стените бяха издълбани ниши за икони и свещи. Мястото за преклонение не беше занемарено и се виждаха следи от скорошна дейност.

Скалните църкви не са присъщи за този район. Макар че съвсем наблизо освен тази имаше и още една. По нашите земи голяма концентрация на скални църкви има по поречието на река Русенски Лом.

Надпис е бил изсечен в скалата, неизвестно по кое време.

Църквата е носила името "Св. Дух". До 1934 г. е обслужвала трите близки села - Маточина, Варник и несъществуващото вече село Благунци. След това в Маточина е била построена новата църква "Св. Св. Константин и Елена" и дейността на "Св. Дух" постепенно замира.

Въпреки това "Св. Дух" си оставаше една интересна отбивка по пътя.