Lucerne - перфектно начало на една швейцарска приказка

Добре дошли в тази поредица от постове, с които ще ви покажа нашата седмица от Швейцарските Алпи! :)

Ще ви разведа из най-високите точки на Европа, ще се опитам да ви поставя насред феноменални пейзажи, ще ви разкажа за невероятните места, които посетихме. Ще има и практическа информация относно организацията на всичко - това беше най-трудното в това пътешествие. Някои от обектите са доста популярни и изискват предварителна резервация и буквално месеци планиране.

Взехме ранен полет от София до Цюрих, където за секунди от летището хванахме влак до Люцерн.

За всички пътувания от обществения транспорт (влакове, автобуси, фуникуляри дори) имат прекрасно приложение на SBB, където моментално може да видите разписания и да си купите билети. Пътуването в Швейцария беше скъпо за нас удоволствие, но за да компенсират това имат стотици карти за отстъпки и намаления. Самото подбиране на карта зависи от сума фактори - колко дни ще сте там, в кои региони ще пътувате, имате ли друга карта с която да комбинирате, колко души сте... Картите сами по себе си също не са евтини и няма универсална.

Ние избрахме Half Fare Card, която ни даваше 50% отстъпка за всички пътувания и се оказа отличен избор за нашия маршрут през следващите дни. Цената на картата за един месец е 120 CHF на човек. Т.е. ако общата стойност на билетите, които ще купите е над 240 CHF, то си заслужава. По-късно ще постна разбивка на транспортните разходи, ако ви е интересно.

Да се върнем на тази част на гарата - "за секунди хванахме влак" :) Както се шматкахме като мухи без глави из летището на Цюрих, попаднахме на вградената в него гара. Гледахме на коловоза - седеше нашия влак за Люцерн и се канеше да заминава, а ние въобще не бяхме готови да го хващаме. По навик в движение с раници на гърба и със закуски в уста - извадихме приложения, купувахме билети, юруш на влака - за под 60 секунди си бяхме купили билети, качихме се и дори успяхме да си намерим места да седнем :) Ако го бяхме изпуснали, всъщност не беше голяма драма - следващият влак минаваше след не повече от половин час.

Първо впечатление от Люцерн - пристигнахме на жп-гарата, която е транспортен център на целия регион. Край нея - велосипеди паркирани един връз друг. Пет автобусни спирки. Шест кея с лодки на брега на езерото. Лабиринт от тролейбусни жици над главите ни - видяхме не просто тролейбус (повод за селфи за пловдивчани) - не просто двоен тролейбус с хармоника, а ... ТРОЕН тролейбус!!! :) Все неща, за които Пловдив може само да мечтае за след векове напред...

Люцерн е сравнително малък град (80 000 жители), но е изпълнен с чудеса. Географски се намира на брега на езерото Люцерн, което е в подножието на Алпите. От него се оттича река Reuss. Усещате ли вече фотогеничния потенциал на града? :)

Люцерн има доста голяма "модерна" част, но за ограниченото ни време по-интересен беше "стария град". Той се намира около река Reuss между два дървени моста - Kapellbrücke и Spreuerbrücke. Край реката има много малки улички, които са пълни с магазини, ресторанти и кафенета. Този регион ни препоръчаха за вкусно хапване на достъпни цени.

Мостът Kapellbrücke е най-старият покрит мост в Европа - строен 1333 г. По дървени плоскости са изрисувани сцени от историята на града. Мостът е изгорял през 1993 г., но е възстановен в оригиналния си вид. Лесно се различават новите от старите дъски, но като цяло е запазил автентичния си вид.

Осмоъгълната кула (Wasserturm) в средата на реката е по-стара от моста. През вековете се е ползвала за архив, затвор и съкровищница. Днес е символ на града. За съжаление рядко е отворена за посещения.

Мостът Spreuerbrücke е подобен. Той е пример на течението в изкуството наречено Totentanz (танц на смъртта). По дървените плоскости са изрисувани мрачни сцени със смъртта, представена като различни професии. Идеята е малко по-философска - няма значение какъв си приживе - съдия, мелничар или художник, онази с косата все ще те набара накрая...

От езерото река Reuss се оттича чрез интересно съоръжение. "Игленият язовир" е част от системата за контрол на нивото на водата в езерото. Регулацията на водния отток е чрез броя греди, които са набити в коритото на реката. Това създава тесен бързей, който видяхме да се ползва по предназначение.

В прозрачната ледена вода видяхме и друг вид забавление. Младежи се хвърлиха в нея и заплуваха по силното течение. Очаквах всеки момент някой да метне пояси, да викне полиция, да завалят актове и плесници, но не - изглежда на никой не му правеше впечатление :)

Тук са се намирали и няколко водни мелници, от които са останали само каналите. През годините мелниците са били сменени с турбина за генериране на електрическа енергия. Мини-ВЕЦът е бил модернизиран наскоро и продължава да работи и в момента. Като застанехме на брега на бетонното съоръжение и усещахме вибрациите. Навсякъде край реката има информационни табели, които обясняват как работи всичко. ВЕЦът е пример за швейцарската ефективност и движението към устойчиво развитие.

Езерото - източник на живот. Водите бяха прозрачни - имах чувството че са по-чисти от питейната вода в Пловдив :) Гъмжеше от живот - рибки и птици. Видяхме странни черни патици и такива с триъгълни глави. Табелите "не хранете гълъбите" явно не важаха за лебедите :)

Лебедите бяха доста социални и се приближаваха до хората. Достатъчно беше да се задържиш пет секунди на едно място и отвсякъде те заобикаляше лакома компания.

А не е като да не бъкаше от хора. И по обед, и надвечер - забавления имаше за всеки. Водни колела, къпане в езерото, пикници (и пукници) по поляните... Дори попаднахме на странна игра (петанк), където участниците хвърляха метални топки по пясъка в парка. Играеше се концентрирано от няколко многобройни групи. Не знаехме правилата, но беше интересно да се наблюдава.

Старият град е лабиринт от малки улички, които са пълни с магазини, ресторанти и кафенета. Има много красиви стари сгради, които са запазени в оригиналния си вид. Всяка от тях има своя история и характер. Доста често трябваше да се спрем и да погледнем нагоре, за да видим красивите фасади и детайли по тях.

Тук попаднахме на нещо интересно. Започнахме да чуваме оркестър с духова музика, а след малко се оказа че нашата уличка е задръстена... от исторически военни униформи и конски впрягове, теглещи артилерия.

Без да знаем бяхме уцелили деня на голям празник за католическите кантони в Швейцария - "Corpus Christi" ("Тяло Христово"). Артилерията се качваше към близък хълм, от където другата сутрин ни събуди троен топовен салют. Усещането беше... малко стряскащо за незапознатите като нас :) Това е нещо което "чуваш", но много повече "усещаш" с всяка клетка на тялото си. Нищо общо с фойерверки и пиратки.

А като стана дума за събуждане - моят отявлен враг - църковните камбани се чуваха навсякъде в Швейцария. Обаждат на всеки 15 минути с различна камбанка. А по веднъж сутрин и вечер - бият яко и продължително.

Една от по-известните забележителности в Люцерн е Лъвът (Löwendenkmal). Той е изсечен в скала и е посветен на швейцарските гвардейци, които са загинали при защитата на крал Луи XVI по време на Френската революция. Лъвът е изобразен умиращ, с копие забито в гърба му. Марк Твен го е нарекъл "най-тъжната скулптура в света".

Паркът около него е малък и беше пълен с групи туристи. Отстрани имаше тоалетна с типичен швейцарски дизайн, но вътре приличаше на космически кораб. Копчета, водни струи, вентилатори, дезинфектанти... Толкова бях стреснат от тоалетната, която се опитваше да ме удави, че забравих да снимам :)

Зад парка се намира глетчерната градина (Gletschergarten). Тя е музей, който показва как е изглеждал Люцерн преди милиони години, когато е бил покрит с ледници. Има интересни експонати и информация за геологията на региона. Показани са някои от формите изваяни от ледниците. И това е само началото :)

Ориенталски огледален лабиринт. Такова изгубване и такова забавление за първи път изпитвах в лабиринт :) Огледалата са така разположени, че създават илюзия за дълбочина и безкрайност. Идеално чисти, прекрасно стъкло - не се шегувам като казвам че ходех с протегнати ръце, опипвайки въздуха пред мен :)

В комплекса имаше още Felsenwelt - изкуствена галерия, слизаща под земята. Имаше тук-таме текстове с информация, но смисълът беше по-скоро за сензорното преживяване - студ, тъмнина, клаустрофобия. Вода събираща се в малко пещерно езерце, изтичащо с рев през водовъртежен сифон. Въздухът беше влажен и студен, а светлината - приглушена. Беше като да се върнеш назад във времето, когато ледниците са били навсякъде.

По-интересен беше музеят с разнообразна експозиция. Имаше витрини с минерали. Имаше интериор на стаи от различни епохи. Имаше релефни карти - швейцарците са луди по релефните карти! И наистина - имат релеф, който да покажат.

Глетчерната градина беше пълна с атракции. Имаше и игра за деца, която не разбрахме. Беше нещо като "намери съкровището" - един мармот търсеше отговори на загадки, отбелязваха се на карта. Имаше диорами на алпийски заслони от миналото. Имаше изложба на часовници с кукувички. Наблюдателна кула, от която се виждаше половината град. Ресторант и магазин за боклуци. Атракционният комплекс беше направен правилно.

Наблизо из града имаше още интересни неща. Например панорама с битка, подобна на Плевенската панорама. Или алпинариум. Крепостната стена на стария град... Но нашия престой в Люцерн беше ограничен и не ни стигна времето за всичко това. Люцерн е малък, но определено заслужава повече време. Градът е пълен с история, култура и красота.

Две думи за хотелите през летния сезон. До колкото чувам затоплянето през последните години се усеща особено болезнено в Швейцария. До скоро хотелите не са имали нужда от климатици, а сега се оказва че не е толкова лесно да се монтират. Имали законови трудности и ограничения. В 2 от 4-те места, където спахме имаше или вентилатор или мобилен климатик (който заобикаля ограниченията, но е шумен и неудобен). Ако посещавате Швейцария през лятото, имайте го в предвид и ако се налага - проверете дали има климатик в хотела, който сте избрали.

При настаняването в хотел в Люцерн, трябва да получите и "Visitor card" - карта, която ви дава право на безплатен транспорт в града и намаления по редица туристически обекти.

Ако се колебаете къде да прекарате един страхотен уикенд, било то за градска разходка, или като щаб-квартира за планински преходи в региона - Люцерн е идеалното място за вас! Това е едно от местата, които посетихме без да е необходима голяма подготовка. И най-якото - всичко това се намира "ей тука" почти до нас. Чувството сутринта да пиеш кафе в Пловдив, а следобед - да ядеш изискани шоколади в Люцерн - уникално! :)