Мокра разходка до х. Васильов

Планът беше готов още преди няколко седмици, но продължителни валежи го бяха отлагали вече достатъчно брой пъти. За това пък цялата тази седмица се порадвахме на слънце и жеги, които трябваше да са изсушили горските пътечки. Прогнозите бяха за „лек дъжд“, които после били увеличени на оранжев код за цялата област, но това го разбрахме чак след като се прибрахме 🙂

Цялата публикация „Мокра разходка до х. Васильов“

Мидено гурме на Белинташ

Нямахме дестинация. Уикендът за мен дойде изневиделица. Цялата работна седмица при мен мина в едно безкрайно подпиране на къщичка от карти, която някои хора наричат „проект“. Докато така се изнизваха дните един по един внезапно се оказа че за днес нямах аларма будилник в 6 сутринта. Това означаваше едно – някак си се бях телепортирал в съботата 🙂 Без план и идея.

Цялата публикация „Мидено гурме на Белинташ“

Сливодолското падало

Термометрите вече стабилно подминаваха 30-те градуса и имахме нужда от малко прочистване на синусите и проветряване на душите. За съжаление прогнозите за евентуален дъждец уплашиха половината група и разходката беше проведена от минимален състав – моя милост и бай Веско 🙂 Решихме да проиграем един добре известен маршрут, като добавим нещо ново към него накрая.

Цялата публикация „Сливодолското падало“

Широколъшки снежник – върхът на Родопите

След много уморителна работна седмица реших че е време да прочистя чакрите с някой садо-мазохизъм и Веско веднага се включи с подходящото предложение – връх Орфей. Има спорове за името му – според картите той се казва Широколъшки снежник, според хората – Карлъка, а според една нова мраморна плоча – Орфей. Но едно е 100% сигурно – върхът е висок 2188 метра и е най-високото място в Родопите, където човек може да се качи легално 🙂 Голям Перелик е само 3 метра по-висок, но той е разрешен само за военни с големи кучета.

Цялата публикация „Широколъшки снежник – върхът на Родопите“

Бели Искър

На някои места просто им идва времето. То се случва точно когато трябва – нито по-рано, нито по-късно. Така стана и с екопътека „Бели Искър“. Тя стоеше в списъка ми от поне 5 години. Имах много възможности да я посетя, но за щастие все нещо излизаше… Защо за щастие? 🙂

Цялата публикация „Бели Искър“