Ходихме още няколко пъти на различни филми. Колкото повече го гледах този трейлър, толкова повече се усилваше жаждата за добра история. Един ден не издържах и си купих първата книга. Изядох я за една вечер. Насилих се на втората книга да си удължа удоволствието и я прочетох за два дни. Преди третата книга си дадох малко отсрочка и също я хапнах за два дни.

Какво ми хареса:

• успя да ме задържи до последния момент - наистина книгите се четат на един дъх и то не съвсем диагонално
• любимия ми пост-апокалиптичен сетинг - може и да е поизтъркан, ама на мен си ми харесва
• всяка глава завършваше с изненада или някакво разкритие. Видех ли празна страница, очите ми нетърпеливо се насочваха към края на текста да прочета събитието
• разказите за окръзите - съпоставянето между тях и Капитола, борбата за оцеляване в 12-ти
• цялата бунтарска история беше поставена от съвсем различна гледна точка - всички сме чели за великите революционери и лидери... е, тук четем за киното

Какво не ми хареса:

• любовната история - Смея да твърдя че 90% от цялата трилогия се върти около един сълзлив любовен триъгълник, което ми дойде прекалено. По принцип нямам нищо против любовните истории във фентъзито, стига да не се натрапват. В Колелото на Времето има любовен мега-пето-шестоъгълник, който обаче си е съвсем на мястото и не пречи историята да се развива по съвсем нейн си начин. В Hunger Games обаче всичко се върти около любовната история - подобно на Здрач. Е, не е чак толкова зле, трае се. Даже ако си падате по такива неща, много ще се изкефите. Но за мен в едно фентъзи трябва да се наблегне на другите неща, а любовта да има по-скоро поддържаща роля.
• скоростта на събитията беше съвсем различна. Понякога в рамките на един пасаж посредата на главата минаваха седмици или месеци историйно време... и точно когато ти се струва че е майтап или някой сънува, всичко се оказва реално
• пуцаницата - прекалено голяма част беше чиста пуцаница - по половината от две книги. За сценарий на филм би била чудесна, но на фона на останалото ми се стори плоско и не добре разказано. Аз се изгубвах отвреме-навреме в екшъна и не можах да си го представя добре. Все пак може и аз да съм си виновен - отвикнал съм да чета...
• прехода между първите две книги - според мен първата книга трябваше да свърши както свършва втората, двете да се слеят в една и да се завърши с третата книга
• третата книга ми се стори претупана - точно там имаше голямо поле за изява
• копирането на древен Рим - прекалено римско ми беше. Тази тема ми се струва прекалено историческа за да участва толкова силно във фентъзи. Това столицата да се казва Капитола в която всички се казват Флавий, Сенека или Цезар и купонясват до вомитариума...

Въпреки всичко трилогията не ми беше неприятна. Наистина се чете бързо и увлича. Дори много ме заинтригува, щом си дадох труда да постна в блога

Нямам търпение да видя филма. Според това което поех от книгата, могат да го направят по два начина - или да е много добър, или да е провал.

Умрете, бутилки!

Макаровия се губеше в ръката ми

Нямам много опит с огнестрелно оръжие, но шишетата си го отнесоха.
Дядо ми измъкна един дърт парабелум. С него неговия баща - моят пра-дядо - се е сражавал в септемврийската революция. Разликата между парабелума и макаровия ми се стори голяма, макар че въобще не съм разбирач. С макаровия уцелвах по един от пет пъти, а с парабелума имах два от два точни.

Лара Крофт беше с нас

Още от сутринта се бяха образували едни апетитни фотогенични облачета

Времето беше прохладно и деня тепърва започваше. Имах още много енергия за хабене и ми се искаше да си направя прилична разходка. През последните две седмици температурите бяха адски и бях пуснал корени под климатиците. Идеята беше да мръднем до баните и от там нагоре през Богородичната стъпка да се качим на връх Голям Кайряк. Сравнително лек маршрут само с един по-сериозен наклон. Освен това беше празник - на този ден (27 август) през 1895 г. Алеко Константинов изкачва Черни Връх и поставя начало на организираното туристическо движение в България.
За съжаление никой не оцени готиното време и нямаше кой да ми уйдиса на акъла. Сам не ми се ходеше по горите, така че потърсихме алтернатива за следобеда. Облачетата бяха много примамливи и ми се прииска да направя един кадър с отражението им във вода. Пак се сетих за баните - там има езеро, паркове, скара-бира... Въобще готино място за събота следобед. А и понеже *ходене* имаше само по асфалт и то не много - желаещи се намериха :Р Натоварихме се и - газ. По криволичещия път нагоре се разминахме с някаква сватба. Черен мутренски джип беше файтона на младоженците и на капака му беше завързан букет с размерите на първолаче.
На разклона за баните имаше изненада - имаше полицейски коли и бяха отцепили с конуси отбивката за центъра. "ВТФ" си викаме ние, и продължихме през почивните станции. Гражданското присъствие беше доста засилено и вече почвахме да се чудим какво става. Нещата станаха ясни след първите два автобуса с народни носии. Бяхме уцелили деня в който се провежда фестивала "Богородична стъпка". Това е фолклорно събитие, което събира ансамбли от цяла България. Тогава баните стават панаирджийско селище за няколко дни и временно малкото селце чупи рекордите по плътност на населението.

Посетителите бяха насядали по тревните площи

За всекиго по нещо

Отборите бяха строени в готовност

Надпяването беше сериозно и оспорвано

Средната възраст на участници и зрители да беше към 76 години. Чудна работа - някои бабки нямаха въздух да ходят и да живеят, обаче като отворят едни звучни гърла...

Публика

Музика без скара-бира няма

Класическо барбекю, направено от срязан бойлер

Лека полека си направихме обиколката и се запътихме към езерото. Надявах се облачетата да не ми избягат. Преди това приятно се изненадах да видя един фонтан, който не беше работил 20 години.

Тук имам снимка как 5-годишен джапам по камъните

Някой се изкушават да се разхладят още малко

Децата нищо не ги спира

Ако някой се загледа в храсталаците на страни би видял интересна гледка:

Щайга с водни лилии

Най-после стигнахме до езерото. Водата беше спокойна и никак не отразяваше панаира, който се случваше на 30 метра от нея.

Не се сдържах

И една сглобена панорама за финал

Изглед към източната част на града

Спирка за отдих

Лека-полека навлизах в "не толкова градските" части от парка. За хората там това вече си беше гора, а в гората туристите се поздравяват. Някои от по-младите не поздравяват, а си гледат гузно в краката.

Малко параклисче по средата на пътя

На Воеводската чешма има беседка, която обикновено е пълна с бира и скара и прилежащите им готвачи. По чудо там нямаше никой. Тамън си викам че ще направя уникална снимка на чешмата без хора в кадър и изненада - по пътя дойде кола, от горе се изсипа една тумба хора, отзад ме настигнаха някакви лелки... и джамбурето горе стана пълно Без снимка там.
Пих една студена вода и хванах нататък към Дъбрава.

Етажната растителност води борба за светлина. Някои треви си взимат светлината директно от тока

След малко стигнах до изоставената детска градина. За нея се носят митове и легенди. Историята казва че митрополит Методи Кусев я е издигнал в отплата за водата за Аязмото отбита от Дъбрава. Сградата не изглежда толкова древна - ток и всички блага на цивилизацията си има. Не знам от кога е изоставена, но все пак - детска градина по средата на гората? Хмн.
Развалата беше доста по-напреднала от предния път като бях тук. Оградата беше изядена на няколко места и свободно се влизаше в двора. Някои прозорци бяха изкъртени или отворени и при повече желание може да се влезе и в сградите. Нямах такова желание.

Детската градина - поглед отпред

Врата към ... котелно?

Разбити прозорци

Нататък разбития асфалт свърши и пътеката стана горска. В ляво беше дълбокото дере на река Неизвестна и гората беше навсякъде. Движех се по римски път. Не знам дали наистина са го построили римляните, или само са го използвали, или си е чисто и просто природно образувание. Но знам че камъните бяха само по пътеката - в гората не виждах такива. Острите им ръбове бяха по посока срещу наклона. Ако бяха сложени наобратно, ходенето щеше да е много по-трудно.

Камъни

Римски път

Тук както си снимах камъните отзад ми връхлетяха две мацки. По целия път от детската градина до тук не срещнах ни един човек, тези сигурно бяха някакви нинджи да не ги чуя.

Финалното баирче, след което почва селото

Къщи

Стигнах чешмата в началото на селото и се напих. Напоследък си намерих някаква техника за пиене. Устата се пълни с вода, която се преглъща на малки глътки. Така от 2-3 пъти се напивам, а количеството не е толкова че да ме бутне или да почне да ми се плацика в корема. Естествено при по-продължителните почивки гледам да пия повече вода, че организма си иска и количеството. Вече и без това бях изкарал солидно количество пот.

Забранено е миенето на нарушителите

Продължих към местноста Орешака, където щеше да е втория чекпойнт по пътя. Разлаях селските кучета, разбягах селските котки. Тук имаше една отсечка от 300 метра, която ми разказа играта. Наклонът беше сериозен, слънцето яко напичаше и сянка нямаше. Докато катерех с изплезен език си представях как съм с колата, газта до ламарината на втора и приятното ускорение... Мечти. Само на този баир изкарах поне един литър пот. Чудя се как хората мразят да се потят и се пръскат с разни химии против потене. Потта е част от естествения терморегулационен механизъм на тялото. Потта охлажда с изпарението си. Няма пот - прегряваш. После идва топлинния удар...
В Орешака както винаги беше пренаселено. Там е нормално да има 3-4 коли с барбекюта, 1-2ма отделно да си мият колите от чешмата, да пушат скарите и да се лее чалга. Този път имаше и циганска сергия за семки - ВТФ!? Изненадата беше че чешмата не тече... Няма нищо - долу се бях напил, а и по пътя преди Борилово трябваше да има още една чешма.

Чешмата не тече

Тайфата

Преди Дъбрава си бях погледна телефона и видях че нямам обхват. Не знаех за напред как ще е, така че още тук се обадих на сестрата - след един час да тръгва, ако няма следващи инструкции. Навлязох пак в гората. Тук беше царството на мухите. Бяха ужасно много и ужасно големи. Не знам как не ме вдигнаха да ме занесат в гнездото си! При всяко вдишване имаше сериозна опасност да си хапна мухи.
Наклонът беше стабилен и почнах да изплезвам език. Нищо - за това бях дошъл. Оставаха към 4км и имах нужда от такава тренировка, че напоследък много бях атрофирал.

На места се виждаха дълбоки гьолове

След малко наклонът свърши в кръстопът на черни пътища. Тук е момента да вметна, че картата от OpenStreetMap е много точна в региона около Стара Загора. Аз съм качвал много тракове, но има и много други хора, които допринасят. За конкретната пътека трябва да благодаря на LandShark.
След кръстопътя изкачването свърши и пътя започна леко да се вие надолу - все едно разходка в парка.

Сгради в далечината... поделението до Змеево?

Времето беше с мен и когато излизах на открито, облаци скриваха слънцето. Когато слизах в гората - изпичаше. Много е хубаво човек да се откъсне от грижите и да има само пътя под краката си. Няма работа, няма сорс, няма пари, няма жени, няма коли... Пречистващо е.

Камъните по пътя бяха розови

Първите покриви на Борилово

Тук ми се стори че съм много близо до крайната точка (очите винаги лъжат) и звъннах на сестрата да тръгва. На откритото обхватът беше идеален. По GPS бях доста напред с времето - от Дъбрава до тук ми беше отнело 20 минути, а очаквах да е поне час по нагорнището от Орешака.

Пътят продължава

Локвата с лайняните пеперуди

Трябваше да наближавам чешмата над Борилово, където вече се надявах да пия. Минах покрай едно малко зидче и чешмата беше там. За съжаление и тя беше суха. Тъпа работа... Тук онзи ден беше валял порой поне няколко дни. Гигантските гьолове свидетелства за това. Къде беше водата в чешмите?

Йеее, чешмата

И тя суха

Продължих да слизам към селото. Тук таме вече се виждаха следи от цивилизация - огради, горски ранчота, стълбове за ток. Овощките покрай пътя бяха отрупани с плод.

Мъничко червеничко... на високо

Започнах да съжалявам че не обичам да ям такива работи

Шосето вече се вижда

Краят наближава

Краят му се вижда

Та-дааа...

Със сестрата се бяхме разбрали да се чакаме на центъра, така че хванах табелата "Център ->"... Изкара ме на малко площадче с хранителни стоки и спирка на автобуса. Имаше разписание и ме е яд, че не го щракнах. Щеше да е полезно, ако някой реши да повтори маршрута без да има бакъп да го вземе и да го върне в града. По спомен делничните дни имаше 6-7-8 автобуса (може би на всеки час и половина), а празничните - един тръгващ от града в 9, един в 16 и още един.

Бориловска котка

Тази я набарах и ме уби от мъркане

Финал

Равносметката по GPS трак е следната - 12 километра, взети за 2 часа и половина. От вкъщи до Дъбрава - два часа, от Дъбрава до Борилово - половин час. Не било толкова далече... Не мога да кажа че по пътя имаше кой знае какви красоти, но за тях съм си приготвил друг маршрут - към Змеево и Ягода. Надявам се някой път да намеря време и за там

Или никой в МТЕЛ не знае какви собствените им процедури или нарочно ме мотат.

За мнозина Бачковския манастир е само манастир, няколко сергии и кебапчийници. Но от паркинга на манастира започва чудесна панорамна екопътека из Родопите. Можете да се поразходите, да разгледате забележителностите и да хапнете на пикник.

Продължителността на разходката е около час и нещо с умерена денивелация. Подходяща е за деца и семейства. Тръгва се от паркинга на манастира през широка порта, върху която стои надписа "Зелената пътека". Върви се по асфалт около 5 минути, след което пътя става горски. Минава се вдясно от една голяма чешма и малка поляна. Тук мога да кажа че в духа на Родопите, чешми има в изобилие по цялата пътека. Водата е хладна и чиста. С навлизането в гората започва да се усеща денивелацията. Минава се вдясно от костницата (някой ако има повече инфо за нея - моля да допълни).

След още малко пак вдясно се виждат беседки, пейки... и един голям камък, който се оказва че е Еленината чешма, но поставена с гръб към пътеката.

Следва водопада. От пътеката се вижда горната му част, където реката пада между камъните от височина 5-6 метра. Ако искате да направите страхотни снимки, съвсем лесно можете да слезете в основата му. Върнете се малко назад и ще намерите малка пътечка за там.

След още десетина минути пътя почва да става леко каменист и се излиза на Дългата поляна. По нея са разхвърляни каменни блокове, а в сенките могат да се намерят дървени пейки и масички за пикник и отмора. Тук е идеалното място за вас, ако сте огладнели. В края на поляната има чешма, а в дясно от нея минава реката. Ако се загледате по табелките ще видите надписи "Кошчето за боклук е вашата раница!". И с право - района е доста замърсен от боклуците оставяни от "туристи". Импровизираните кошчета, направени от торбички или от срязани туби преливат, а някои поляни са целите покрити... Хапвайте и пийвайте тук, но оставяйте района в състоянието в каквото бихте желали да го намерите следващия път.

Ако след поляната имате още сили, продължавате към края на пътеката. След 15 минути стигате до следващата постройка - аязмото. Изворът се предполага че притежава лековити свойства и около него е издигнат параклис. В двора му се виждат два огромни чинара на по над 300 години.

Продължавате по пътеката и скоро стигате виждате малка постройка, кацнала в скалите над вас. Това е пещерата с иконата. Една от легендите разказва че преди години овчар е бягал от дъжда и се е скрил в малка пещера. В нея намерил икона. Иконата е скрита от монасите от Бачковския манастир точно преди последното разграбване на манастира от турците. Иконата е пренесена в манастира, но част от нея се е отпечатъла на камъка в пещерата. До пещерата се стига по много колоритно стълбище, прорязано в скалите. След като посетите пещерата, не бързайте да слизате обратно. Продължавате все напред и нагоре. Стълбите ще ви изведат на панорамна площадка, точно над мястото където бяхте преди малко. Храстите и дърветата тук са окичени с разноцветни парцалчета, чорапи и салфетки. Според поверието всеки може да закачи нещо тук и това ще му донесе здраве.

Продължавате все напред и стигате до параклиса "Св. Архангел Михаил". Над входа му две табели анатемосват всеки, който драска по стенописите. За съжаление съвременния вандал-турист не се трогва от анатеми и вътре не е приятна гледка...

Тук е края на пътеката. Ако искате, хващате обратния път, а ако сте тръгнали с по-сериозни намерения - сигурно вече сте забелязали маркирания маршрут към хижа "Марциганица". Вие си решавате.

None Mouse6 : PrevWorkspace
None Mouse7 : NextWorkspace

Естествено функцията им може да е съвсем различна от смяна на работния десктоп, но това ми се струва най-правилно

Примерна употреба:

scp -P220 192.168.2.1:/extra/ivanatora/snimki/2011_05_18_plovdiv/ .

Взима рекурсивно папката 2011_05_18_plovdiv/ от домашното ми PC и я копира на текущата машина (лаптопа). Освен това -P опцията ще рече че SSH слуша на порт, различен от дефаултния. Ако искам да направя трансфер в обратната посока само трябва да разменя source и destination.

Та така днес рекох да си олекотя малко харда на лаптопа и да прехвърля всички файлове на таймлапсовете от предните постове на домашното PC. Това са доста файлове - 20 хиляди е добро предположение. Общия размер е към 2-3GB, което не е много и в случая това което натоварва са операциите за отваряне и затваряне на файлове. А да - и имах неблагоразумието да пусна всичко това да върви през един wifi рутер, който забива като се погледне накриво. Всичко си вървя към един-два часа, когато трансфера спря и scp умря с "Connection closed: broken pipe".
Опцията беше да го пусна на ново, да чакам час-два и пак да забие. scp няма resume. Освен това не копира файловете в някакъв ред, а хаотично. Не мога да видя до къде е стигнало (коя папка от петте, кой пореден файл) и да продължа ръчно от там.

Тук на помощ идва rsync. Какво е и как се ползва - който иска да чете man-страницата.

Това което ми свърши работа - довърши копирането без да презаписва вече качените файлове:

rsync -r --partial --progress timelapse_* --rsh='ssh -p220' 192.168.2.1:/extra/ivanatora/snimki/

Аргументите:

• -r - рекурсивно пълзи по директорията-източниик
• --partial - запазва файловете, които вече ги има в целта
• --progress - показва колко файла остават и до къде е стигнало
• timelapse_* - папките-източник; * се експандва от шела до timelapse_11_04_2011, timelapse_sky_09_04_2011 и т.н.
• --rsh='ssh -p220' - използва алтернативна команда за пренасяне на файловете. Може да е SSH, но има и други варианти
• 192.168.2.1:/extra/ivanatora/snimki/ - директорията-цел

$ sudo -i
[sudo] password for ivanatora:
#

И минава в интерактивен root-ски логин. От този логин той излиза с `exit` или CTRL+D. До тук всичко е ясно.

Проблем: root логинът се захвърля на някоя конзола измежду всички останали и се забравя там. На повечето системи, които съм виждал този логин би останал отворен вечно, докато не се затвори ръчно.

Решение: следното се добавя в /root/.profile

if [ $SUDO_USER ]; then
        export TMOUT=1200
fi

Обяснение: Опцията "-i" симулира първоначален логин, като се изпълняват и съответните файлове ~/.profile, ~/.bash_profile и т.н. на новия акаунт. TMOUT е променлива на средата, която казва колко секунди след последния вход ще се прекрати процеса. Ако се сложи TMOUT=0 автоматичното прекратяване ще се забрани. SUDO_USER е променлива на средата показваща кой е потребителят изпълнил sudo. На някои системи тази променлива не съществува и там трябва да се ползва "who am i" (с интервалите).

Това го слагам на crontab да се изпълнява всяка минута и проблемът е решен:

*/1 * * * * /root/bin/check_battery.php

Какво е timelapse?
Това е кинематографска техника при която честотата на заснемане на кадрите е по-малка от честотата на възпроизвеждането им. Примерно ако една сцена се снима всяка секунда и после клипа се пусне на 30 fps резултатът ще бъде увеличаване на скоростта 30 пъти.

Какво е HDR?
Ако се абстрахираме от математиката и засуканите термини, можем разговорно да кажем че това е техника за получаване на равномерно осветен кадър (с изчистени преекспонирани и недоекспонирани области). Технологията стандартно използва три кадъра с различна експозиция (-2, 0, +2), които слива в един - изчистен.

Какво става като комбинираме HDR с timelapse?
Красиви клипчета

Как се прави HDR timelapse с CHDK?
CHDK не прави HDR - това се прави после от софтуера, който слива трите снимки на сцената. CHDK прави "bracketing" - автоматичното заснемане на трите кадъра с различна експозиция. Следвайте следните стъпки:
1. В менюто на CHDK изберете "Extra Photo Operations" -> "Bracketing in Continuous Mode". Там изберете "Tv bracketing" = 2EV, "Av bracketing" = OFF, "Bracketing type" = "+/-"
2. В менюто на фотоапарата изберете режим "Continuous Mode".
3. В менюто за самоснимачка изберете "Custom mode" със следните параметри: "Delay" = 0s, "Shots" = 3
От тук нататък пуснете кой да е intervalometer скрипт с параметри по избор. Какво ще се случи когато скриптът даде команда за снимане? Ще се задейства самоснимачката, която ще направи 3 последователни снимки с различна експозиция.

В края на сесията след няколко минути/часа ще имате X броя сцени с Х*3 броя изображения. Прехвърляте ги на компютъра и със следния скрипт получавате HDR-ите:

От тук нататък имате всяка сцена на HDR с име от типа hdr_shot_001.jpg. От тези трябва да се получи клипче.
Това става с mencoder:
mencoder mf://*.jpg -mf w=640:h=480:fps=15:type=jpg -ovc lavc -lavcopts vcodec=mpeg4:mbd=2:trell -oac copy -o output.avi
Тук 640 и 480 са размерите на снимките ви. Може да си поиграете с параметъра fps за да получите по-бързи или по-бавни клипчета.

Настоящата статия не претендира за изчерпаемост на темата, нито за професионализъм. Но пък претендира за най-лесния и бърз начин за създаване на HDR timelapse

И накрая резултата от едно пробно снимане: