Аневско кале – крепост Копсис

Въобще нямахме намерение да ходим до Аневското кале. Планът беше да се качим на Беклемето с колата, да направим малко снежни човеци и да се попързаляме по снега. Но след като ураганния вятър ни пресече още преди да слезем от колата (10 минути седене и усещане как вятъра клати колата, опит да стигнем поне до бетонната арка за селфита, наблюдаване на ниско прелитащи мечки и друг едър некрилат добитък), решихме че все пак бихме се разходили до Аневското кале за да не ни е капо деня 🙂

Цялата публикация „Аневско кале – крепост Копсис“

Брястово

Около Брястово имах толкова много набелязани места, че не знаех от къде да почна 🙂 Беше ясно че първото посещение в района ще е по-скоро проучвателно. Нахвърлих 2-3 бързи цели – Гарваница, Градушката църква и Голямото кале. Използвах и момента да се видя за първи път след извънредното положение с един приятел от Първомай. За деня щяхме да посетим доста тракийски светилища, едно кале и щяхме да минем по чудесна туристическа пътека.

Цялата публикация „Брястово“

Ветрен – крепост Паланката

Интересни са римските пътища… Много от тях все още съществуват – под асфалта на съвременни магистрали и планински проходи, или под формата на зарити калдаръми под ниви и села.
Един от най-важните пътища за Балканския полуостров е бил Via Diagonalis (още известен като Via Militaris) – Цариградският път. Свързвал е Константинопол с централна Европа. На територията на България големите градове през които е минавал са Сердика (днешна София), Филипопол (днешен Пловдив) и Бурдипта (днешен Свиленград).

Но римските пътища са нещо повече от просто калдаръм. Край тях е имало инфраструктура съобразена с характера на пътешествието през онова време. Натоварена волска каруца е можела да измине около 30 км на ден. Стратегически на интервали през 25-30 км са били разположени крайпътни спирки за почивка, наречени mansio. Тези спирки са представлявали цели комплекси от конюшни, ханове, занаятчии, пазарища и укрепления. Много от тези mansio с течение на вековете са прерастнали в по-големи селища и градове.

Друг вид крайпътни станции са били т. нар. mutatio – или буквално преведено – „разменки“ – конюшня, където пътникът е можел да смени коня си със свеж, да хапне и да получи съвсем основни услуги като ветеринар и майстор да поправи поражения по каруците.

Една такава станция от вид mutatio може да бъде видяна до село Ветрен, област Септември 🙂

Цялата публикация „Ветрен – крепост Паланката“

Твърдица – крепост Градище

Град Твърдица е като музей на соц-архитектурата – главна улица с модерни магазинчета, офиси и кафенета, помещаващи се в 50-годишни сгради с големите надписи „Р Е С Т О Р А Н Т“, кафевите железни дограми и типичните за едно време орнаменти. Самият град заслужава едно отделено само за него време, но това – друг път 🙂 Целта ни за днес беше крепост „Градище“, намираща се по стръмния южен склон на Стара Планина над града.
Цялата публикация „Твърдица – крепост Градище“

Николаево – крепост Асара

Началото на нашата великденска разходка поставихме с крепостта Асара край Николаево.

Въпреки че се намира едва на 200 метра от главния подбалкански път, никъде няма да видите табели или знаци. От пътя трябва да слезете на стария път за Стара Загора и веднага да отбиете за Димовци (отново без табели). От този път почти веднага трябва да хванете черен път в дясно (отново без табели). Сложил съм GPS координати на края на този пост.
Цялата публикация „Николаево – крепост Асара“