Аневско кале – крепост Копсис

Въобще нямахме намерение да ходим до Аневското кале. Планът беше да се качим на Беклемето с колата, да направим малко снежни човеци и да се попързаляме по снега. Но след като ураганния вятър ни пресече още преди да слезем от колата (10 минути седене и усещане как вятъра клати колата, опит да стигнем поне до бетонната арка за селфита, наблюдаване на ниско прелитащи мечки и друг едър некрилат добитък), решихме че все пак бихме се разходили до Аневското кале за да не ни е капо деня 🙂

Цялата публикация „Аневско кале – крепост Копсис“

Нос Калиакра – крепост Тириса

Крепостта на нос Калиакра беше отдавна набелязана цел. Тя присъства в 100-те национални туристически обекта. Това естествено води до паркинги, сергии, ресторанти и цигании. Но въпреки това напливът там не е толкова силен, дори през летния сезон. Северното черноморие е леко пренебрегнато от масовката (и слава богу!). А пък от друга страна толкова много от съседните места пустеят, че ако човек е в региона и му се прииска да „види малко цивилизация“, може да мръдне до нос Калиакра 🙂

Цялата публикация „Нос Калиакра – крепост Тириса“

Самуиловата крепост

Гергьовденският ни план включваше главно бърза обиколка по водопадите на Беласица. Пътят ни за македонските водопади минаваше през Петрич и ГКПП Златарево, на един хвърлей от Самуиловата крепост 🙂
Цялата публикация „Самуиловата крепост“

Севлиево – крепост Хоталич

Рядко си позволявам да имам големи очаквания към туристическите обекти в България. Крепостта Хоталич до Севлиево беше един от тези случаи. От снимки и реклама очаквах да е нещо голямо и величествено, нещо което на 100% си струва да се посети и би те заредило с положителни емоции за дни наред. Действителността беше разочароваща.
Цялата публикация „Севлиево – крепост Хоталич“

Сливен – Крепост Туида

Миналата година минахме през Сливен като бяхме набелязали няколко цели. Но най-лесната от тях – крепост Туида – която буквално се намира по средата на града, не можахме да посетим 🙂 Намерихме крепостните стени, ограждащи огромна площ около 200х200 метра… но колкото и да обикаляхме, не намерихме вход 🙂 Крепостните стени изпълниха своята роля – спряха ни 🙂

Още по булевардите хванахме да следваме няколко скромни табелки „Крепост Туида“. Те ни поведоха нагоре из тесни улички, които се извиха покрай гигантските зидове на крепостните стени… и толкова 🙂 Не намерихме вход, нито паркинг, абе направо се изгубихме по средата на града 🙂

Няколко месеца по-късно съдбата ни поведе отново по Сливенския край и направихме втори опит – този път – успешен 🙂
Цялата публикация „Сливен – Крепост Туида“