Смолян – Невястата и Калето

Родопа планина е наситена с интересни места – някои от тях сгушени на дълбоко из между диплите на зелените баири, а други разхвърляни по непристъпни високи скали. Но няколко от тях се крият на броени метри от главния път за Смолян.

Цялата публикация „Смолян – Невястата и Калето“

Пещерно-крепостно из Смилянско

4 почивни дни, 400 родопски километра. Направихме си изкъртване както си знаем – посетихме интересни пещери, крепости и върхове през деня, а през ноща подобаващо компенсирахме изразходените калории с тонове сачове, барбекю и бира 🙂

Този уикенд щеше да мине под наслова на тайнствените погранични пещери, които стоят в страни от масовите маршрути.

Цялата публикация „Пещерно-крепостно из Смилянско“

Каньонът на водопадите

„Каньонът на водопадите“ е прословутата екопътека, която ми седи в полезрението от сума ти време 🙂 Най-после дойде подходящият момент да идем там.

Цялата публикация „Каньонът на водопадите“

Родопска Дивотия – Пампорово, Смолян, Мугла

IMG_9716_7_8_tonemapped

Устроихме си мега-уикенд в Родопите. С Мартин и Катя обройкахме както винаги хиляда места – Бачковския манастир, село Косово, Пампорово, Смолянския водопад и други смолянски забележителности, и стигнахме чак до транс-граничните села на Мугла и Чамла! 🙂 Да гарнираме тортата с една черешка – къмпинг на отрицателни температури (успешен 🙂 ) и получаваме перфектно балансираното ястие.

А като заговорих за ястия… предната вечер правих едни палачинки, някои от които избягаха от мен на пода… Та имаше палачинки за ядене 🙂 По дефиниция, когато тръгна с кулинарен фейл, след това късмета за пътешествието се обръща на положителен. Но както винаги, тръгнахме на дъжд, мъгли и озъбена есен, въпреки прогнозите за слънце и ясно време.

Предните няколко дни в Родопите се беше сипал як дъжд, а река Чая по чиято дължина се движехме, ревеше и бушуваше както никога и аха-аха да тръгне по пътя.

Прогнозите бяха за изясняване следобяд, така че след като тръгнахме в 7 часа сутринта, трябваше да изгубим малко време. Първа спирка по пътя – Бачковския манастир. Непривично обезлюден в 8 сутринта. Нямаше я оная сган от ревностни християни, поели кръстоносен поход по кебапчийниците.

От самия манастир няма какво да ви покажа… Кафе-машини, сергии за „автентични“ китайски сувенири и автомати за сувенирни монети – всяка поза лента, би била изхабена тук. Едно петле се фръцна кокетно покрай нас и все пак успя да привлече три обектива 🙂

IMG_9468

IMG_9469

Скачаме обратно на дизеловия кон и продължаваме. Следващия чекпойнт е Пампорово, но както си бичихме лафче в колата и Мартин мерна една табелка – „А, това за село Косово ли беше? Онова Косово?“ 😀 Вече ни е навик всеки път като пътуваме по пътя Асеновград – Смолян да минаваме от там. А то си струва отбивката за половин час. Древните къщи, нови вили, китно разположение и зверски родопски гледки – това е Косово 🙂

IMG_9501

Продължаваме нагоре, а пътната обстановка започва леко да се оснежава. На Пампорово вече газехме няколко пръста сняг. До сега ни пръска дъжд, който тук преминаваше в снего-суграшица. Ситроенът е яка машина с нови зимни обувки, но си рекохме да го оставим долу на пистите. Да се освежим малко навън, да видим що е то сняг. Хванахме дирекшън нагоре по склона към Снежанка. Снегът ни е до глезените, а Мартин ни цели със снежни топки 🙂 Тук-таме се виждат следи от дребни животинки. Лисунгери, нещо чифтокопитно… От изкачването си влача езика по земята. Скоро из мъглата изплува кулата на Снежанка.

IMG_9529

Правим едно кръгче горе. Лифтове и съоръжения не работят. Кебапчийниците не работят. Снегът е девствен и оставяме първите следи. Тръгваме да слизаме, когато от някъде към нас се засилва бесен лай. Към нас се втурва нещо, което… абе повече може да се оприличи на уши с крака от колкото на куче! 😀 Такова малко добиче, което се заигра да галопира около нас. Хайманата ни следва до долу, притеснявам се че може да се е загубило… Дано да си е намерило хората.

Ние продължаваме към Смолян. По пътя имаме три обекта, които са близко един до друг. Манастирът „Св. Пантелеймон“, смолянската крепост и екопътеката Невястата. И за трите се тръгва от един и същ паркинг, разположен на един обратен завой на главния път. Та подкарахме ги от манастира. Той се намира толкова близко, че няма смисъл да говорим за метри и минути 🙂 Манастирът е нов-новеничък – историческите снимките, изложени в двора са от 2006-та година, но вече са успели да пожълтеят. Двата храма – „Св. Пантелеймон“ и „Св. св. Козма и Дамян“ са отрупани с табелки със забрани, а хората вътре ни гледат накриво.

IMG_9539

Тук се случи чудо! Облаците се разкъсаха и слънцето хвърли един лъч към нас! Лъча на надеждата, че деня може да бъде спасен 🙂 На нас с Мартин винаги ни върви много „по вода“, и вече сме придобили опит в дъждовните биваци, но все пак…

Газ към забележителност №2 – Невястата! Тръгва се от същия паркинг. Пътеката тръгва през гъста борова гора, като тук-таме са набучени образователни табелки. И на пук на слънчевия лъч – мъглата отново се спусна отгоре ни… Това беше жалко, понеже очаквахме панорамни гледки от площадките по пътеката… Е, получихме малко по-различен вид панорама:

IMG_9555

IMG_9562

Табелите по един разклон обещаваха къмпинг, детски площадки и още много атракциони, но нямахме време. Обяд минаваше. Тук можеше да изгубим още един час без нищо да видим в тая мъгла. Та рекохме да изрежем тази част от маршрута за сега. На връщане мъглата се сгъсти и аха-аха да долетят назгулите от Властелина на пръстените! 🙂

IMG_9572

Естествено в момента в който се върнахме при колата и тръгнахме към Смолян, слънцето разцепи мрака. Първия лъч беше лъч на надежда, но този си беше лъч на чиста подигравка! 😀

Следващия обект беше Смолянския водопад. Бяхме събрали много противоречиви сведения за него – че бил трудно откриваем, че падът на водата бил между 20 и 60 метра… Ако вярвате на информацията от нета, наистина е трудно откриваем. На практика се излива между къщите и се намира точно до пътя към Мугла 🙂 С колата минахме на метри от него, та после се връщахме. Не е толкова висок – 20 метра пад може да е само ако го сложим три пъти един над друг 🙂

IMG_9577

Времето беше сериозно напреднало, а черешката на експедицията тепърва ни очакваше. Газ към село Мугла. Пътят от Смолян до Мугла е зле. 25 километра асфалт с дупки, сипеи, реки и… затворнически общежития 🙂 Минават се за час-час и нещо. Красив път, нижещ се по ждрелото на Мугленска река. С дъждовете от последните дни имахме стотици водоскоци и водопади, течащи на метри от пътя. Спирахме неведнъж.

IMG_9599

Отново газихме сняг. Днес минахме през 4-те годишни времена. Сняг, дъжд, слънце, мъгли, ветрове…

След една малка безкрайност най-после пристигнахме на площада в село Мугла.

IMG_9603

В селото все още има стабилно население. Комините на къщите пушат. Тук-таме се разминаваме с някой циганин в каруца. Бабки обсъждат клюките. Всички ни гледат със зачудения поглед в стил „тия пък на кой са внуци и какво правят тук“ 🙂

IMG_9609

Училището, пощата и Де-Се-Касата отдавна са съкратени. Но в селото има кръчма с пвц дограма. Кооп-ът може би отваря само по предварителна заявка.

IMG_9612

Автомобилите из селото имат преобладаващо влияние от дъртия соц – картонени трабанти, жигули – къде в движение, къде преустроени в дърварници, ЗИЛ-ове – на същото дередже. ЗИЛ-овете са на особена почит там. Виждат се газифицирани ЗИЛ-ове, ЗИЛ-ове със старите жълти номера, дори и ЗИЛ-ове с пораснали дървета в тях.

IMG_9619

Попаднахме на няколко пресни табелки за местна природна забележителност – екопътеката Казанджи дере. Обещаваха биоразнообразие и няколко водопада, съвсем наблизо. Ние вече почти бяхме захапали пътеката към Чамла, но се замислихме. Времето беше напреднало и ни оставаха не повече от 2 часа светлина. Можеше да идем до Чамла с тежките багажи и да нощуваме някъде там. Можеше да идем леки и бързи, а да търсим място за нощуване като се приберем към Мугла. Или да хванем за Казанджи дере и да търсим там място за нощувка, а утре да идем до Чамла. До тук бяхме набелязали няколко резервни места за бивак край пътя, но щеше да ни коства много време да се върнем до там. Така че гласът на разума се всели в Мартин и успя да ме уговори за най-разумния вариант – хващаме към Казанджи дере. Табелите даваха там беседка, която щеше да ни е щаб-квартира за тази нощ 🙂

IMG_9629

Пътеката започва от последните обори на селото и не е хич далече. Мугленска река се пресича от дълъг паянтов мост. После нейния приток от дерето се прескача импровизирано по камъни. От моя страна този приток изяде много майни и обикаляне докато си намеря мястото 🙂 Обувките ми не са плавници, бях си забравил и банския… Хич не обичам да се мокря. А то се оказа че пътеката върви точно върху гадния поток. Съвсем скоро се получиха още няколко такива пресичания. Внимателно с щеката, от камък на камък и накрая с лъвски скок… Двеста метра така съм ги прескачал половин час  🙂 След половин вечност отпред се появи заветната беседка!

IMG_9634

По карта до водопадите имаше още към километър. Километър такива пресичания биха ми коствали около 17 часа, така че му теглих триста майни и останах тук. Мартин и Катя продължиха нататък, а аз се заех да си разпъна подслона и да направя една инвентаризация.

Беседката ми се стори като ресторант с 5 звезди. Завет отвсякъде, зидано барбекю, приготвени дърва, гредите миришат на прясен лак… Това не може да се види навсякъде! Комплект 2 допълнителни маси с пейки… Тук може да се събере сериозна компания. Информационна табела казваше че екопътеката се изгражда в периода май 2015 – април 2016 и струва 45 000 евро. Значи… ако с 90 бона се правят една беседка и едно барбекю, аз съм трабант! Ако догодина тук няма изградени мостове, лифтове, асансьори и барово осветление, тази пътека директно я обявявам за фейл и крадене на евро пари! И наистина – в този си вид Казанджи дере е непристъпно за обикновения човек през 11-те месеца от годината, докато потока не пресъхне. Ама пък тогава какъв водопад ще се гледа?

Опънах си моя подслон.

IMG_9638

Понеже получих прекалено много коментари от рода на „ма, не умря ли от студ?“ – не, не съм 🙂 Както виждате – жив съм, дори и усмивки пускам тук-таме 🙂 Нощувката беше много приятна, макар да валя и след това температурите да паднаха под нулата.

След малко Мартин и Катя се върнаха. Нагоре имало още такива пресичания. Май не останали особено очаровани от резултата накрая 🙂

Почнаха да си разпъват нещата, а аз приготвих малко разпалки с ножа.

IMG_9639

По едно време се оказа че имаме коледна окраса 🙂 Катя отнякъде беше намерила цяла елха! „Ама тя така си беше изкоренена!“ 😀

IMG_9642

Дървата бяха доста мокри и малко се поозорихме с огъня, но важното е ножа да не спира да цепи летви 🙂 Мора-та е шведска стомана и не ни предаде. В края на краищата се сдобихме с това:

IMG_9648

А докато ние с Мартин си играехме с огъня, Катя беше сторила това с масата:

IMG_9662

То не бяха зелеви салати, то не бяха печени чушки, сирене, ракия и вино, палачинки и пет вида месни деликатеси… Дайте ми това в градски ресторант де! 🙂

Въпросните месни деликатеси трябваше някак си да ги прехвърлим на скарата. Ножа отново влезе в употреба и с малко хамстерска работа се получиха колци за пронизване на вампири 🙂

IMG_9670

Ще ви спестя кулинарните ексцесии нататък, че може да има някой който все още не е вечерял 🙂 Обещахме си да не прекаляваме много, понеже утре ни чакаха още места за обикаляне.

През ноща три пъти валя, температурата падна и времето се изчисти. На сутринта върху платнището имах лед. Имахме лед, а Дуванлийското уиски вече беше свършило – трагедия…

IMG_9698

Въженцата на платнището бяха замръзнали и стояха прави. Страповете на хамака също се съпротивляваха на опитите да бъдат събрани. Интересен аспект на къмпинга при под-нулеви температури, който трябва да бъде взет предвид за в бъдеще.

Закусихме наденички и палачинки притоплени на скарата. Открихме че палачинки на скара не вървят – няма нужда да ги хабите така и вие 🙂

Времето се беше изчистило. Свежия въздух беше огряван от мекото зимно слънце. Тук-таме се заиграваха облачета, колкото да ни докарат въздишки и да ни стопят батериите на фотоапаратите 🙂 Сценичният заряд на атмосферата беше страшен.

IMG_9705

ЗИЛ-ове, трабанти и жигули бяха като емблемите на селото.

IMG_9707

Точно на центъра имаше запазено древно турско гробище. С дяланите камъни, които вече рядко могат да се намерят.

IMG_9710

Оставихме тежките багажи в колата, взехме само леките неща. То пък при нас какво е това „леко“ с всичкото оборудване което носим – не знам 🙂 От там захапахме пътеката за село Чамла, което беше наречено за черешката на тортата на тази разходка…

Пътеката в началото се движи по червената маркировка на международния туристически маршрут „Хвойна – Елидже“. Доста стръмно излиза от селото. Някъде из между хилядите почивки се обърнахме назад и съзряхме нереална панорама на село Мугла…

IMG_9715

IMG_9720

От там нататък пътеката влезе в гората и последва едно титанично драпане нагоре 🙂 За около час и половина взехме 400 метра височина. Накрая си влачех езика след мен и в главата ми се прокрадваха много предателски мисли… Но картата си е карта, и тя скоро обещаваше изравняване. В гората минахме през снежния пояс. Видяхме пак следи от животинки. Имаше и паднали дървета. След една безкрайност прехвърлихме голото било. От там вече се съзираха керемидите на село Чамла – измамно близо, все едно нямахме още един час път до там…

А впечатленията от Чамла… Изоставеното село, което е все едно излязло от Досиетата Х… За тях трябва да пусна втора част на статията, която може да прочетете тук.