Тъжа – крепост Манастира

Целта за деня беше съвсем друга. Цялата предна вечер сверявах картите и навигациите към крепостта до село Манолово. Интересни снимки от интернет, обещаващо точни координати – имаше всички признаци за успеваемост и прекъсване на серията лош късмет, която ме беше обхванала от едно време насам. Да, ама не 🙂
Цялата публикация „Тъжа – крепост Манастира“

По Стара Река

За този уикенд бяхме планирали тръгване от Карлово, лека фото-разходка по Стара Река и за десерт – мохабет в хижа Хубавец.

Следяхме прогнозите за времето, но синоптиците ги обръщаха като фурнаджийски лопати. Ден за ден вещаеха всичко – от лятно слънце до снежен апокалипсис. За това решихме да заложим на нещо леко и неангажиращо, където каквото и да ни дойде на главата, да не ни съсипе. Не сгрешихме 🙂

Цялата публикация „По Стара Река“

До хижа Свищиплаз

800 метра денивелация. Въобще не знам от къде ми хрумна тая идея. Но когато Краси ми се обади с желание да ходим много, („ама наистина много“ 🙂 ) поради някаква причина първото което ми дойде на акъла беше хижа Свищиплаз. Докато го осъзная и се опитам да си върна думата назад, вече беше късно и бях забъркал в тази история Веско, Мартин и Катя 🙂

„800 метра денивелация“. С тези три думи лягах и ставах последните няколко дни, започвайки да се изпотявам предварително 🙂 За някои хора, това би било разходка в парка, час-два за събуждане сутрин. Аз не съм от тези хора 🙂
Цялата публикация „До хижа Свищиплаз“

Крепости по Мъглижкия край

Мързеливата събота в Старозагорския край ме подтикна да отметна някои интересни места, които от години бяха в списъка ми. За днес бях запланувал две крепости и един римски мост. За крепостите не знаех почти нищо – бях ги нахвърлял по някоя забелязана снимка в интернет преди много много време. Възможно беше разкопките отдавна да са буренясали, или пък координатите ми да бяха съвсем грешни. Тръгнах малко на гола надежда, но се оказа че съм слушал тази година и за награда получих три намерени обекта от три запланувани 🙂

Цялата публикация „Крепости по Мъглижкия край“

Природен парк Българка

Непрогледни мъгли, традиционни ураганни ветрове и заскрежени балкански била по средата на октомври. Не си давахме сметка че това ни очакваше този уикенд 🙂

Работната седмица преваляше, а покрай забързаното и задъхано ежедневие все още не бяхме набелязали дестинация. Четвъртък показах моята карта на Веско, а той без да я поглежда отсече – „Отиваме на Българка!“ 🙂
Цялата публикация „Природен парк Българка“