Преживявали ли сте пътуване във времето? Мигаш с очи - затваряш ги в един момент от време и с отварянето им в следващия момент са изминали 10 часа време :) Така ми се отрази изминатия километраж по време на първия ден от похода "Асеновградски върхове и пътеки"

Места много, а време - малко. Все го даваме в галоп и понякога малко претупваме някои неща. Изпълняваме 10-дневната диета за 5 дни, плана за петилетката - за година и обикаляме за два дни планина, която иска да ѝ се посвети поне седмица :)
Така с Краси се втурнахме към водопадите на Беласица. Стартирахме рано сутринта в 5 часа с газ към македонската граница. Македонските митничари ни посрещнаха с рязкото "ЩО СТЕ ВИЕ БЕ?" Не знам как се отговаря на такъв въпрос, но Краси успя да ги убеди че сме водопад-будали :) Онзи махна снизходително и така бяхме допуснати в република Северна Македония :)

По принцип имам алергия към тълпи, масовки и опашки за билетчета. Поради тази причина упорито избягвам да посещавам няколко конкретни "социализирани" туристически обекта в нашата страна :) Крушунските водопади беше един от тях. Но великденската ни разходка се завъртя покрай тях и нямаше как да не се отбием. Но - обрат! Взе че ми хареса! :)

Едно от обещанията си, които не успявам да спазя е че всеки път "този път" ще ми е последния на Рилските езера :)

700 км в северозападна България, 6 манастира, 4 водопада, 1 крепост и дъждовен бивак - това беше плана за уикенда, който изпълнихме с Мартин и Катя :)