Модерно е всеки бизнес да си има природна атракция. Дали скала с яка гледка, дали беседки край реката, дали легенда или екопътека. От няколко месеца насам ме заливат рекламите на екопътека Чилингира, та рекох да видя за какво става въпрос :)

Беше края на ноември, а аз имах жестока нужда от уикендска разходка. Нищо, което има нужда от предварително планиране - вдъхновението ми дойде в събота след сутришното кафе :) Трябваше ми нещо близо около Пловдив, където да си проветря главата набързо след напрегнатата работна седмица. Картите избраха Първенец и Храбрино. Маршрутът - тръгване от реката край Първенец, минаване край ресторант "Пикник"-а, нагоре към параклис "Св. Богородица", параклис "Св. Спас", спускане в Храбрино и кърско прибиране обратно по лявото течение на реката към Пикник-а и Първенец... Е, не се получи точно така... :)

Рядко си позволявам да имам големи очаквания към туристическите обекти в България. Крепостта Хоталич до Севлиево беше един от тези случаи. От снимки и реклама очаквах да е нещо голямо и величествено, нещо което на 100% си струва да се посети и би те заредило с положителни емоции за дни наред. Действителността беше разочароваща.

Бай Весо си забрави гетите. Така започна каръкът, който ни гони три дни. Третомартенската забежка мина под наслова на трите К-та: Карък, Кал и Киша :)

От цяла вечност се канехме да идем на Мазалат. През годините на пътя на тази разходка заставаха много различни дестинации, отбивки и пречки. През това време продължавах да чета пътеписи, да гледам замайващи снимки и мястото все повече се издигаше на пиедестал в главата ми. За това когато Таня предложи да ходим на палатки на Мазалат, последваха единствено два въпроса: "Кога?" и "Защо не по-скоро?" :D