Понякога резервните планове заслужават главно място в програмата. А пък в редки случаи заслужават цяла програма, образувана около тях. Това е историята на екопътека Струилица край Девин :)

Дяволската пътека може да се обиколи по няколко различни маршрута. Има "малък кръг", има "голям кръг", а освен това може да се направи и само единичен тигел. Изходните точки са две - паркинг до Катранджийницата до село Борино (най-западната точка) и асфалтът през Буйновското ждрело (най-източната точка).
Тигел от Буйновското ждрело вече бяхме правили преди, така че този път решихме да опитаме нещо ново - малкият кръг с нощувка горе на някоя от многобройните беседки-заслони по маршрута.

Преживявали ли сте пътуване във времето? Мигаш с очи - затваряш ги в един момент от време и с отварянето им в следващия момент са изминали 10 часа време :) Така ми се отрази изминатия километраж по време на първия ден от похода "Асеновградски върхове и пътеки"

На някои места просто им идва времето. То се случва точно когато трябва - нито по-рано, нито по-късно. Така стана и с екопътека "Бели Искър". Тя стоеше в списъка ми от поне 5 години. Имах много възможности да я посетя, но за щастие все нещо излизаше... Защо за щастие? :)

Прогнозите за уикенда бяха страшни - 43 градуса в Пловдив. Трябваше спешно да се евакуираме на някъде. Опциите не бяха много - на море, на басейн или на река. При това на високо. Това автоматично изключи моретата :) Басейните щяха да са ужасен фраш, така че изрових няколко варианта за реки. Хората мислят еднакво - трябваше да е нещо по-откъснато от цивилизацията, за да не се гъчкаме с милион народ.