Void and Null

Чудех се какво да блогна този месец. Темата с празниците никога не остарява, та видях този пост от преди една година и продължавам да си държа на своето - тъпи празници
Цялата истерия покрай шопинга и преместването на гигантски маси хора от точка А до точка Б докарва повече негативни емоции отколкото празниците правят позитивни.
Реших да си направя новогидшното ходене на кино, а то се оказа че за "Аватар" в IMAX за дни напред всички места са запазени. Нищо - за сега гледам на ново Firefly и продължавам да му се кефя

Доста неща се случват напоследък, но пък нещо не ми се пише. За това пък се насъбраха и ще отделя по една-две думи на повечето от тях:
> Гледах новия Терминатор. Виках от кеф в киното Кино Cinema City в пловдивскио мол си е почти city! Трийсетметров щанд за пуканки и кола, километрични коридори, десет зали... костюмирани типове, които ти късат билетчето!
> Гледах и новия Стар Трек, но той пък нещо не ми хареса. Това беше в кино Арена в старозагорскио мол и киното не ми хареса. Смачкано е на фона на Cinema City, екрана имаше вид на чаршафа от киното в селското читалище, лентата имаше дефекти (вертикални ивици) през половината дължина на филма.
> Най-после си намерих сандали! В Стара Загора на пазара за 25 лв. Някаква кожа или имитация. За сега се държат добре и след 2-3 часа ходене нямат забележими бъгове.
> Продължаваме да отстраняваме бъгове по електромера и по системата за логване на данните (която има адски яко име и лого, но няма да ви ги покажа, за да не ги откраднете ). От мен да мине ще оставя линк към демото на системата, което показва само статични данни (но ъпдейтващи се постоянно!) от RRD-то с температурите. В алфа версията ще има справки по периоди, в които ще излизат средните температури и изразходена ел. енергия и всичко това ще е с много готини мърдащи се графики... Няма да можем да минем лятото с дипломните работи. Много писане искат. Така че до септември.
> Вързахме компютъра на Станислав към електромера. Винаги ни е вълнувал въпроса "Колко ток харчи един постоянно работещ кош за месец?" и решихме да го измерим. Конфигурацията е следната: Pentium 4 530 3GHz, 512MB DDR2, ASROCK CONROE-945G, 160GB SATA Seagate. Данните от електромера са: idle - 60W, load - 100W. Консумацията от монитора (19" CRT) е 90W. В енергия компютъра прави 30*24*0.08 = 57.6 kWh, а в пари: 57.6 * 0.16 = 9.21 лв. За тока в сметката съм използвал средната цена според битовите потребителски цени на EVN.
> Търсим си квартира. Две или три стаи, четерима човека сме. Далече от Тракия, Кичука, Смирненски и други уестърнски райони. До сега сме видели четири предложения и почти взехме едното. На 25-ти този месец ще ни изтикват от общежитието.
Това е за сега.

Остават по-малко от 40 часа до последната лекция за цялото следване. Нещо обаче въобще нямам чувството че всичко свършва, като знам колко работа имаме още докато си вземем дипломите. Някак си обаче ми става тъжно като си помисля как бързо излетяха четири години.

Всеки, който употребява това сложно устройство - компютъра, рано или късно се налага да се сблъска с гадния черен екран, в който се пише. Обикновено това се случва в ситуации, които спасяват живот (или хард диск) или убиват живот (или хард диск).
До един момент светът е розов и шарен - иконките са толкова големи че можеш с пета да ги натиснеш; готини жълти балончета изскачат с пукане от всички посоки и предпазват потребителя от фатални грешки (като примерно да си затвори не запазения документ); цялата работа с компютъра може да се сведе до натискане на първото копче на мишката (защо въобще ги правят с две?).
В друг момент иконките се сгърчват и се разбягват от работния плот (това, което се намира зад всички прозорци). На место жълтите балончета излизат грозни кутии с червени хиксове. Шарените прозорци изчезват и се появяват едноцветни сини екрани.
И на някой етап от повсеместното скапване - я по съвет на приятел (хакер!), я по дочут слух от махленски циганки, потребителя натиска магическата комбинация от копчета (яяя, клавиатурата имала други бутони освен SPACE и ENTER) или буутва от диск с надпис "*nux"... Той очаква че това автоматично ще му реши проблема и отново ще се върне в шарения си свят, но вместо това го посреща грозен черен екран без нищо (надписите на неразбираем английски се броят за "нищо", щом не са оградени в красиво съчетана цветна рамка) на него. На този етап нещо под лъжичката на потребителя започва да трепери. Започва да осъзнава колко е забатачено положението, за дето е принуден да прибегне до такива езотерични спасителни методи.
Тук потребителя се отдръпва няколко стъпки от компютъра - да не би случайно да натисне нещо по клавиатурата, че кой знае какво може да се случи от тук натам. Потребителя е в абсолютна безизходица, защото задължително има купчина документи, музика или филми на компа, които не трябва да се скапят.
В следващата фаза потребителят захапва някаква комуникация (телефон, Skype или ICQ от другия компютър) и звъни на приятеля си, който се е оказал слуга на дявола (онзи дето го излъга да стигне до тук - хакера!) или директно завлачва в офиса фирмения администратор (ако се е случило на работен компютър - още по-зле, защото някой може да му удържи от заплатата счупения компютър). Та от тук нататък потребителя получава указания от приятеля си какво трябва да пише му предава обратно отговорите на компютъра. Започва да се чувства като чужденец в страна, където хора и машини имат общ език. И се почва:
"Ама това елесминусел как се пише?"
"Ами ти така го казваш слято, от къде да знам че имало интервали между думите"
"Ааа, значи в началото на това дето пиша файловете има наклонена черта, ама в края няма? Да не ме лъжеш?"
"Ами тука даде някаква грешка, ама не знам какво означава, щото е на английски"
"Ами излязоха една камара надписи, де да ги знам кво означават"
"Ама не мога ли първо да натисна еф едно и после алта да задържа или трябва обратното?"
"Къде е това копче еф тринайсет?"
"Това мигащото изчезна и сега не мога да пиша нищо, какво да правя???"

След известно време потребителя е толкова натоварен психически че не може да понесе едновременната атака от две страни - от към компютъра и от към приятеля му. Естествено нищо не става. В края на краищата комуникацията се разпада без задоволителен резултат. Потребителя още го е страх за музиката/филмите/документите на харда му, но вече поне има кой да обвини за всички злощастия

Зимното слънцестоене всъщност тази година го дават на 21-ви, но тъй като всяка година събитието шари из календара... има три дни яли, пили и се веселили
Започват зимните празници. IMHO, тези празници трябва да ги има веднъж на 42 години, защото само провалят успешното настроение в края на годината. Не знам моите биоритми ли са такива или проблема е другаде, ама всяка година след 20-ти декември изпадам в супер продуктивно настроение, което бива съсипвано от мързеливите празници. Трябват ми хора, с които да си говоря за разни специализирани неща, с които да сътворяваме нещо или с които просто изпростявам по-успешно - и къде са тези хора? При семействата си. И аз съм си така. Все едно не се виждаме "семейно" всяка седмица, ами и по коледа. Който малоумник е въвел тая простотия с "традициите" и "празниците" заслужава трижди да гори в ада. Предполагам че всеки нормален човек ще се прибере и ще се види с неговите хора, щом му залипсват. Ама щото сега са празници и това трябва да стане с всички хора по земята едновременно и синхронизирано, та всеки да си стои в розовата дупка цяла седмица. Да не говорим за задръстванията по масовия между/градски транспорт и колективната истерия по купуване на подаръци.
Подаряването на глупости по празниците също трябва да бъде сложено под смъртно наказание. Вчера се опитах да влезя в книжарница Хеликон, ама неуспешно. Не заради дебелото ми шкебме, а щото имаше поне един зилион човека вътре. Баси хора, подарявайте си разни неща на по-равномерни интервали от време. Празниците не ви дават извинение да се сетите за любимите си приятели и да пръснете Х пари за разни глупави предмети, от които вероятно нямат нужда. Да не говорим за тези "КОЛЕДНИ НАМАЛЕНИЯ", които не са намаления, ами извинение да се изкара престоялата стока на рафтовете.
А глупавата "празнична програма" по телевизиите? Не знам как е по чуждите канали, ама по кабеларките в рамките на две седмици всяка година въртят една и съща програма. "Сам в къщи 1", после втората част, 3та, 4та и 15та, "Истерията преди коледа", "Коледата невъзможна" (да живее бате Арни), "Коледната промивка на мозъци" .... добре че не гледам телевизия.
Обичай било да се пожелават разни неща. Добрее, щом ТРЯБВА да ви пожелая нещо (а, аз бих ви го пожелал във всеки един случай), нека са следните точки от списъка:
*) безаварийно изкарване на празниците: без рани, убийства, изгубване на крайници (здрасти Митак, ако четеш това) и мозъчни клетки
*) успешна нова година: защото съм сигурен че всеки от вас сам ще се потруди да си я направи успешна (все пак само умни хора четат този блог, хехе)
*) бъдете добри към хората около вас, защото всяка добрина ще ви се върне стократно
*) починете си добре през празниците, защото ще ми трябвате със 120% регенерация после като ви набарам
*) бъдете живи и здрави и се грижете за себе си (аз не се грижех и вече цяла седмица се лекувам от разни сополи и ми свърши ментата и ракията)
*) обичайте се. Другата сила която може да движи света... хм, аз не познавам никакви "Минг Безпощадни"-ци на земята
*) следете си connection-ите щото вие сами сте си най-ефективния firewall!!!