Void and Null » размисли

Празници

ivanatora — Mon, 28 Dec 2009 10:53:50 +0000

Чудех се какво да блогна този месец. Темата с празниците никога не остарява, та видях този пост от преди една година и продължавам да си държа на своето - тъпи празници
Цялата истерия покрай шопинга и преместването на гигантски маси хора от точка А до точка Б докарва повече негативни емоции отколкото празниците правят позитивни.
Реших да си направя новогидшното ходене на кино, а то се оказа че за "Аватар" в IMAX за дни напред всички места са запазени. Нищо - за сега гледам на ново Firefly и продължавам да му се кефя

Lately

ivanatora — Mon, 15 Jun 2009 20:41:25 +0000

Доста неща се случват напоследък, но пък нещо не ми се пише. За това пък се насъбраха и ще отделя по една-две думи на повечето от тях:
> Гледах новия Терминатор. Виках от кеф в киното Кино Cinema City в пловдивскио мол си е почти city! Трийсетметров щанд за пуканки и кола, километрични коридори, десет зали... костюмирани типове, които ти късат билетчето!
> Гледах и новия Стар Трек, но той пък нещо не ми хареса. Това беше в кино Арена в старозагорскио мол и киното не ми хареса. Смачкано е на фона на Cinema City, екрана имаше вид на чаршафа от киното в селското читалище, лентата имаше дефекти (вертикални ивици) през половината дължина на филма.
> Най-после си намерих сандали! В Стара Загора на пазара за 25 лв. Някаква кожа или имитация. За сега се държат добре и след 2-3 часа ходене нямат забележими бъгове.
> Продължаваме да отстраняваме бъгове по електромера и по системата за логване на данните (която има адски яко име и лого, но няма да ви ги покажа, за да не ги откраднете ). От мен да мине ще оставя линк към демото на системата, което показва само статични данни (но ъпдейтващи се постоянно!) от RRD-то с температурите. В алфа версията ще има справки по периоди, в които ще излизат средните температури и изразходена ел. енергия и всичко това ще е с много готини мърдащи се графики... Няма да можем да минем лятото с дипломните работи. Много писане искат. Така че до септември.
> Вързахме компютъра на Станислав към електромера. Винаги ни е вълнувал въпроса "Колко ток харчи един постоянно работещ кош за месец?" и решихме да го измерим. Конфигурацията е следната: Pentium 4 530 3GHz, 512MB DDR2, ASROCK CONROE-945G, 160GB SATA Seagate. Данните от електромера са: idle - 60W, load - 100W. Консумацията от монитора (19" CRT) е 90W. В енергия компютъра прави 30*24*0.08 = 57.6 kWh, а в пари: 57.6 * 0.16 = 9.21 лв. За тока в сметката съм използвал средната цена според битовите потребителски цени на EVN.
> Търсим си квартира. Две или три стаи, четерима човека сме. Далече от Тракия, Кичука, Смирненски и други уестърнски райони. До сега сме видели четири предложения и почти взехме едното. На 25-ти този месец ще ни изтикват от общежитието.
Това е за сега.

Краят му се вижда

ivanatora — Wed, 15 Apr 2009 19:24:16 +0000

Остават по-малко от 40 часа до последната лекция за цялото следване. Нещо обаче въобще нямам чувството че всичко свършва, като знам колко работа имаме още докато си вземем дипломите. Някак си обаче ми става тъжно като си помисля как бързо излетяха четири години.

Терминала е ваш приятел

ivanatora — Thu, 09 Apr 2009 19:48:30 +0000

Всеки, който употребява това сложно устройство - компютъра, рано или късно се налага да се сблъска с гадния черен екран, в който се пише. Обикновено това се случва в ситуации, които спасяват живот (или хард диск) или убиват живот (или хард диск).
До един момент светът е розов и шарен - иконките са толкова големи че можеш с пета да ги натиснеш; готини жълти балончета изскачат с пукане от всички посоки и предпазват потребителя от фатални грешки (като примерно да си затвори не запазения документ); цялата работа с компютъра може да се сведе до натискане на първото копче на мишката (защо въобще ги правят с две?).
В друг момент иконките се сгърчват и се разбягват от работния плот (това, което се намира зад всички прозорци). На место жълтите балончета излизат грозни кутии с червени хиксове. Шарените прозорци изчезват и се появяват едноцветни сини екрани.
И на някой етап от повсеместното скапване - я по съвет на приятел (хакер!), я по дочут слух от махленски циганки, потребителя натиска магическата комбинация от копчета (яяя, клавиатурата имала други бутони освен SPACE и ENTER) или буутва от диск с надпис "*nux"... Той очаква че това автоматично ще му реши проблема и отново ще се върне в шарения си свят, но вместо това го посреща грозен черен екран без нищо (надписите на неразбираем английски се броят за "нищо", щом не са оградени в красиво съчетана цветна рамка) на него. На този етап нещо под лъжичката на потребителя започва да трепери. Започва да осъзнава колко е забатачено положението, за дето е принуден да прибегне до такива езотерични спасителни методи.
Тук потребителя се отдръпва няколко стъпки от компютъра - да не би случайно да натисне нещо по клавиатурата, че кой знае какво може да се случи от тук натам. Потребителя е в абсолютна безизходица, защото задължително има купчина документи, музика или филми на компа, които не трябва да се скапят.
В следващата фаза потребителят захапва някаква комуникация (телефон, Skype или ICQ от другия компютър) и звъни на приятеля си, който се е оказал слуга на дявола (онзи дето го излъга да стигне до тук - хакера!) или директно завлачва в офиса фирмения администратор (ако се е случило на работен компютър - още по-зле, защото някой може да му удържи от заплатата счупения компютър). Та от тук нататък потребителя получава указания от приятеля си какво трябва да пише му предава обратно отговорите на компютъра. Започва да се чувства като чужденец в страна, където хора и машини имат общ език. И се почва:
"Ама това елесминусел как се пише?"
"Ами ти така го казваш слято, от къде да знам че имало интервали между думите"
"Ааа, значи в началото на това дето пиша файловете има наклонена черта, ама в края няма? Да не ме лъжеш?"
"Ами тука даде някаква грешка, ама не знам какво означава, щото е на английски"
"Ами излязоха една камара надписи, де да ги знам кво означават"
"Ама не мога ли първо да натисна еф едно и после алта да задържа или трябва обратното?"
"Къде е това копче еф тринайсет?"
"Това мигащото изчезна и сега не мога да пиша нищо, какво да правя???"

След известно време потребителя е толкова натоварен психически че не може да понесе едновременната атака от две страни - от към компютъра и от към приятеля му. Естествено нищо не става. В края на краищата комуникацията се разпада без задоволителен резултат. Потребителя още го е страх за музиката/филмите/документите на харда му, но вече поне има кой да обвини за всички злощастия

Честито ви слънцестоене. Тъпи празници.

ivanatora — Tue, 23 Dec 2008 21:54:02 +0000

Зимното слънцестоене всъщност тази година го дават на 21-ви, но тъй като всяка година събитието шари из календара... има три дни яли, пили и се веселили
Започват зимните празници. IMHO, тези празници трябва да ги има веднъж на 42 години, защото само провалят успешното настроение в края на годината. Не знам моите биоритми ли са такива или проблема е другаде, ама всяка година след 20-ти декември изпадам в супер продуктивно настроение, което бива съсипвано от мързеливите празници. Трябват ми хора, с които да си говоря за разни специализирани неща, с които да сътворяваме нещо или с които просто изпростявам по-успешно - и къде са тези хора? При семействата си. И аз съм си така. Все едно не се виждаме "семейно" всяка седмица, ами и по коледа. Който малоумник е въвел тая простотия с "традициите" и "празниците" заслужава трижди да гори в ада. Предполагам че всеки нормален човек ще се прибере и ще се види с неговите хора, щом му залипсват. Ама щото сега са празници и това трябва да стане с всички хора по земята едновременно и синхронизирано, та всеки да си стои в розовата дупка цяла седмица. Да не говорим за задръстванията по масовия между/градски транспорт и колективната истерия по купуване на подаръци.
Подаряването на глупости по празниците също трябва да бъде сложено под смъртно наказание. Вчера се опитах да влезя в книжарница Хеликон, ама неуспешно. Не заради дебелото ми шкебме, а щото имаше поне един зилион човека вътре. Баси хора, подарявайте си разни неща на по-равномерни интервали от време. Празниците не ви дават извинение да се сетите за любимите си приятели и да пръснете Х пари за разни глупави предмети, от които вероятно нямат нужда. Да не говорим за тези "КОЛЕДНИ НАМАЛЕНИЯ", които не са намаления, ами извинение да се изкара престоялата стока на рафтовете.
А глупавата "празнична програма" по телевизиите? Не знам как е по чуждите канали, ама по кабеларките в рамките на две седмици всяка година въртят една и съща програма. "Сам в къщи 1", после втората част, 3та, 4та и 15та, "Истерията преди коледа", "Коледата невъзможна" (да живее бате Арни), "Коледната промивка на мозъци" .... добре че не гледам телевизия.
Обичай било да се пожелават разни неща. Добрее, щом ТРЯБВА да ви пожелая нещо (а, аз бих ви го пожелал във всеки един случай), нека са следните точки от списъка:
*) безаварийно изкарване на празниците: без рани, убийства, изгубване на крайници (здрасти Митак, ако четеш това) и мозъчни клетки
*) успешна нова година: защото съм сигурен че всеки от вас сам ще се потруди да си я направи успешна (все пак само умни хора четат този блог, хехе)
*) бъдете добри към хората около вас, защото всяка добрина ще ви се върне стократно
*) починете си добре през празниците, защото ще ми трябвате със 120% регенерация после като ви набарам
*) бъдете живи и здрави и се грижете за себе си (аз не се грижех и вече цяла седмица се лекувам от разни сополи и ми свърши ментата и ракията)
*) обичайте се. Другата сила която може да движи света... хм, аз не познавам никакви "Минг Безпощадни"-ци на земята
*) следете си connection-ите щото вие сами сте си най-ефективния firewall!!!

Goodbye, World!

ivanatora — Fri, 19 Sep 2008 20:13:13 +0000

Утре сутринта нося багажа, компютъра и мен си в Пловдив. Нет в АОНСУ няма, а до колкото видях последния път даже и кабели за мрежата нямаше на моя етаж...
Така че може да се изгубя за известно време.

Басейните около Стара Загора

ivanatora — Thu, 11 Sep 2008 15:24:23 +0000

Ударих му една яка почивка тия дни - като се почна от близкия балкан и се мина през басейните в околията. Ще драсна едно бързо описание на последните, защото до сега не успях да намеря подобен вид ревю из нета.
1) Закрития басейн до езиковата гимназия
Идеален е ако отиваш за плуването, не за печене или да гледаш мацки. Басейна е закрит и работи и лете и зиме. Зимата не знам колко се отоплява, хората се връщат от плуване разболени. Размери - олимпийски. Коридори - 5. Обикновено е разделен на две части през средата - плитка и дълбока. Дълбочината е от 1.40 до 1.80 метра. Недостатъка му е че често се случват тренировките на разни лапетии и басейна се пълни с малчугани, които са отишли да си играят и да се давят. Вход за учащи - 1.50 лв, за които можеш да стоиш час и половина. Има топли душове, но шкафчетата в съблекалните не се заключват.
2) Старозагорски минерални бани - басейна на хотела на "Мини Марица Изток"
Големичък е, а дълбочината е около 1.40 - 1.80. Входа е 5 лв + 2 лв за шезлонг. Сини плочки. Има игрище за тенис на корт и футбол на малки вратички. Спортовете мисля че се плащат отделно. Има една будка за ядене и пиене, където правят хот дози за по 2 лв. Има душове и готини безплатни кенефи. Навъртат се мутри и мацки.
3) Старозагорски минерални бани - централните басейни
Тази година не съм ходил там, но миналата година бяха развалина. Има един огромен олимпийски басейн, на който плочите са разкъртени и не виждаш дали стъпваш върху плочка или върху пясък. Като ходихме последния път имаше порязани крака на острите счупени ръбове. Освен това басейна е наистина огромен и се чисти рядко. И е студен. Има и два по-малки басейна - единия е топъл, където се плацикат бебета и майките им. Доста е плитък и не става за друго освен за плацикане. Третия басейн е за гмуркане и в единия край е доста дълбок. Също е студен и наклона на дъното е доста голям, така че и за топка не става. В целия комплекс има едно барче. Няма шезлонги и чадъри. Единствения му плюс е че се намира на три минути от автобусната спирка за града и има лесен транспорт.
4) Комплекс "Русалка" - квартал Железник
Басейна не е много голям и не е дълбок. Има тревна площ (където няма сянка) и плочки с шезлонзи и чадъри. Има мокър бар.
5) Басейна на с. Пряпорец
Средно голям басейн, дълбочина около 1.40 - 1.80 м. Сравнително чист. Има тревна площ с чадъри. Има барче и ресторант. Има и 5-6 бунгала (самостоятелен санитарен възел + 3 стаи) и е готино да поостанеш за ден-два. Комплекса се намира сравнително далече от автобусната спирка (около 30 минути пеша), така че по-добре да се ходи с кола.
6) Централния басейн на с. Ягода
Тук най ми хареса. Огромна тревна площ със сянка - има няколко големи дървета. Един голям басейн с дълбочина 1.30 - 2 м и един по-малък с дълбочина 1.30 м. И двата са с минерална вода и малкия е доста топъл. Има топли душове. Има 2-3 заведения (една бирария, едно барче и една будка, която не беше отворена), но тоалетната се плаща и е мизерна. Има условия за спорт - едно игрище за плажен волейбол с пясък, две-три игрища за федербал и едно за футбол на малки вратички. Има шезлонзи и чадъри. Входа беше 4 лв + 1.50 за шезлонг. Целия комплекс е наблизо до селската автогара, така че може да се иде с автобус от града или с кола. Единствения недостатък беше че басейните не са с плочки а с някаква мазилка и на места са хлъзгави.
Снимки от комплекса - тук.
7) Басейна в комплекс "Ушев"
То даже не беше басейн, ами нещо като вана или гьол. Явно е направен за гостите на бара, които да си топкат краката във водата... Само минахме от там и като видяхме колко е малко въобще не влязохме. Намира се зад с. Малка Верея.

Коша за боклук е съвсем наблизо!

ivanatora — Thu, 11 Sep 2008 14:52:55 +0000

Табела на витрината на магазин на централната улица на Стара Загора:
А като се мръдне 3 метра встрани от магазина и се открива следната гледка:
(Това е в тялото на стълба, който държи контактната мрежа на тролеите)

Мисля, че бележката е свършила работа и е махнала чашките от перваза на магазина. Добра идея, какво смятате?

The Quest for these RJs

ivanatora — Fri, 15 Aug 2008 11:32:42 +0000

След като трябваше да прекарам всички кабели за мрежата наново, днес отидох да търся RJ-45. Излезе че е много трудно да си намериш RJ-та в Стара Загора. Обиколих целия град.

Опит 0 - Магазин 'First' се намира до компютърната зала 'First' (с два компютъра) и е от гаражния тип. В магазина нямаше никой. Аз се въртях пет минути, през които можех да изнеса половината инвентар, и все пак никой не дойде.

Опит 1 - Магазин 'Solaris' - видях че вътре се продават кабели и ел. инсталации, та си рекох че ще има и букси. Вътре ме посрещна една лелка:
- Добър ден.
- Добър ден, имате ли букси RJ-45? - питам аз.
- За какво са тези букси?
- Ами за LAN кабел, компютърна мрежа...
- Имаме букси за телевизори. Ако ви трябва нещо за компютъра не мога да ви помогна.
И толкова в магазин 'Solaris' Знам още няколко подобни магазина за кабели и ел. обзавеждане, в които щях да получа същия отговор.

Опит 2 - Магазин 'Millenium' - на центъра. Голям магазин - сглобяват конфигурации, продават аксесоари, има си и зала с 10-20 компютъра. (Сайта им изглежда не е поддържан от както е направен из 90-те години, но това само помага за схващането колко е древен и могъщ въпросния магазин). Имаше двама продавачи, мен ме пое едно момченце.
- Добър ден, имате ли RJ-45?
- Какво? - поглед тип 'заек пред фарове', явно беше нов.
- Букса RJ-45 търся.
Малкия отиде при някакъв чичка, който явно беше старши и му шепне:
- Имаме ли NJ-45? - ('енджи' си е същото като 'ержи', нали така...)
Чичката ме зяпна умно и само дето не чувам празния ход на механизмите в главата му. Вече взе да ми писва, та орязах десетина нива от техническата терминология:
- Букса за кабела си търся!
В този момент се включи продавач номер 3, който дочу че нещо се търси и схвана за какво става въпрос. Извади един кабел от някакъв switch и показа на първите двама за какво става въпрос. Младия захапа:
- Ааа, имаме такова! Колко искате?
- Ами колко струват? - бях излязъл с 2 лева в джоба и трябваше да ми стигнат за поне десетина, щото съм калпав кримпвач.
- 30 стотинки. - и избяга някъде отзад.
При такъв пладнешки обир само успях да кажа 'аз ей сега се връщам' и си излязох от магазина.

Опит 3 - Магазин 'Тодор Петров' в телевизионния сервиз. Ето това вече е магазин. В него има всичко. От дискретни елементи през интегрални схеми, сглобени изделия, car audio, уреди, кабели...
- Добър ден, какво ще желаете? - една от четирите продавачки.
- Десет букси Rj-45.
- Лев и двадесет, благодаря.
Всъщност в телевизионния сервиз има 3-4 магазина, всеки от които е така зареден. Само че въпросния ТВ сервиз ми е на половин час от вкъщи. Защо няма други нормални магазини за компютърна техника из града? В Пловдив само в един малък район около центъра и военна болница знам поне 20 места от където може да се намерят RJ-та...

Имаше вариант и за Опит 4 - магазин 'Викинг' на бул. Руски. Само че не съм очарован от тях - обслужване и цени, и ако не е въпрос на живот и смърт не бих стъпил вътре.
Сега се сещам и за номер 5 - магазина на 'MOST', където обаче не знам дали щях да намеря RJ-та.

Програмистки quiz

ivanatora — Thu, 07 Aug 2008 09:09:32 +0000

В gotha's blog видях една идейка - 9 бързи въпросчета за програмисти (а оригинала на цялата работа е в Mrasnika's lair):
0. На каква възраст бяхте, когато започнахте да се занимавате с програмиране?
1. Как се случи? Кой ви запали по програмирането?
2. Какъв беше първият език, на който започнахте да пишете?
3. Каква беше първата истинска програма, която сте написали?
4. Какви програмни езици сте ползвали до момента?
5. Какво беше първото ви професионално назначение и какво научихте оттам?
6. Ако имахте днешните си опит и знания, бихте ли се захванали с програмиране отново?
7. Кое е най-важното за програмирането, на което бихте искали да научите начинаещите разработчици?
8. Кой е бил най-забавният ви спомен като програмист?

Ето и отговорите:
0. На каква възраст бяхте, когато започнахте да се занимавате с програмиране?
8-ми клас, в часовете по информатика. От преди това имах мерак, но нямах компютър.
1. Как се случи? Кой ви запали по програмирането?
Книги-игрите ... и нормалните игри. Помня колко сме пукали Half-Life и Quake по клубчетата и как ме е сърбяло да разбера как са направени. Даже имах някакъв хартиен проект за Pen and Paper версия на тези двете
2. Какъв беше първият език, на който започнахте да пишете?
Pascal - от информатиката. По-късно открих batch скриптовете, но не ме впечатлиха особено.
3. Каква беше първата истинска програма, която сте написали?
Нещо подобно на книга-игра - някаква текстова история, която в даден момент се разклонява и ти определяш какво се случва. Това си беше един огромен куп с if-else-switch конструкции и си беше ужас По-късно като открих HTML си дадох сметка, колко по-елементарно може да стане там.
4. Какви програмни езици сте ползвали до момента?
От едвам докоснатите към най-използваните: Python, BASIC, Batch, x86 ASM, JS, Pascal, C++, Bash, C, HTML (ако го счетем за *прогрмен* език) , Perl, PHP
5. Какво беше първото ви професионално назначение и какво научихте оттам?
Трябваше да правя комплект скриптове за администриране на hosting provider. Научих колко е важна документацията и спецификацията на проекта
6. Ако имахте днешните си опит и знания, бихте ли се захванали с програмиране отново?
Ами че как - колкото по-навътре се влиза, толкова по-хубаво е
7. Кое е най-важното за програмирането, на което бихте искали да научите начинаещите разработчици?
Да пишат четим код и документация.
8. Кой е бил най-забавният ви спомен като програмист?
Не мога да се сетя за какъвто и да е момент от тип 'виц', но fun-а е навсякъде