До сега поне 10 пъти съм се заричал че повече няма да стъпя на Рай :) Не знам защо всеки "последен" път се оказва предпоследен :) Има нещо там - дали природата, дали рестартът който се случва със съзнанието, дали самопречукването с целия път и сладката болка след завръщането, дали оправданието да се изпият 10 бири за да се наваксат изгубените калории...

Съботата дойде без план и настроение. Не знаех какво ми се прави :) Едно беше сигурно - неделята - утре, щяхме да правим разходка-еднодневка до х. Рай с колегите - изкъртващи 20 км, за които ако преживеем, може и да прочетете в този блог :) Но съботата преди това - а, де? Хем не ми се мореше, хем не ми се и седеше. За това решението дойде от сутрешното кафе. Няколко дестинации минаха през мен, отхвърлени до една. Тази изкъртваща, онази скучна... угода нямах :)

Преживявали ли сте пътуване във времето? Мигаш с очи - затваряш ги в един момент от време и с отварянето им в следващия момент са изминали 10 часа време :) Така ми се отрази изминатия километраж по време на първия ден от похода "Асеновградски върхове и пътеки"

Рядко участвам в организирани културно-пешеходно-масови прояви. Но някак си четвъртият ежегоден поход "Асеновградски върхове и пътеки" съвпадна с дупка в графика ми. И още повече - направи ми впечатление добрата организация. Събитието беше обявено три месеца предварително, и всичко беше ясно - разписание с различни опции за двата дни, маршрути, GPS тракове... Бяха организирани бусове за извозване на багаж и хора - безплатно! :)

Гергьовденският ни план включваше главно бърза обиколка по водопадите на Беласица. Пътят ни за македонските водопади минаваше през Петрич и ГКПП Златарево, на един хвърлей от Самуиловата крепост :)

В България могат да се намерят останките от няколко големи антични града. Естествено, всеки е чувал за Сердика, Филипополис, Берое погребани под съвременните София, Пловдив, Стара Загора и други. Артефакти от тях излизат при всяка копка и всеки строеж. Но има и няколко града, които са изгубени. Те са обезлюдени още в античността поради войни или природни бедствия. През следващите векове и хилядолетия природата си ги взима обратно и малко по малко от тези градове не остава ни помен.
Такива градове са Никополис ад Иструм и Никополис ад Нестум, а съвсем скоро е намерено местоположението и на Хераклея Синтика.

Рядко ми се случва да се събудя напълно наспан и свеж като краставичка. Зле беше когато погледнах към часовника и видях числата 06:30 :) Някак си вътрешно хич не ме свърташе - все едно се събудих с 3 автоматични кафета в кръвта :) Нямах планове да ходя никъде днес. Пороищата и наводненията вчера и онзи ден сигурно бяха разкаляли всяка пътека и събудили всеки комар. Още повече че прогнозите за днешния ден бяха същите като предните - месечните норми за дъжд, изляни в няколко часа... За това когато през прозореца ми се ококори едно голямо жълто слънце въобще и не чаках повече :)