Михалич - скална църква Св. Пантелеймон - Айпандо

След като вече се намирате в околностите на турската граница и сте прежалили колата си, може да се отбиете до още един интересен обект. Вече видяхте скалната църква "Св. Дух" до село Маточина. Но на близо - до село Михалич има още една - за мен доста по-атрактивна.

Връщахме от Маточина се по лунния пейзаж, който минава за републикански път 5509. За Михалич имаше отбивка и 2км по нов асфалт. Глътката свежест продължи само 2 минути, след което слязохме и до финала имахме кратка разходка по черен път.

Това беше място, където човек трябва да си гледа в краката. Както си ходиш през облите хълмчета на Сакар планина и под краката ти се отваря бездънна пропаст към ада, ъъъ - църква :)

Храмът носи името "Св. Пантелеймон", но също е познат и като "Айпандо". Датиран е към X век и единственият такъв у нас с уникална триконхална форма.

Каменни стъпала ни отведоха надолу във вътрешното кръсто-купулно пространство.

Скалните църкви не са присъщи на този регион, но знаете ли кое е присъщо? Граничните бункери. В по-новата си история двете скални църкви - тази на Михалич и на Маточина са били използвани като подземни складове за боеприпаси.

Двете странични конхи са дълбоки приблизително по 4 м. По стените няма изображения или стенописи.

С мястото са свързани няколко легенди. Едната е че входът се пази от две змии - усойници, които излизат когато усетят някой да влиза в църквата с нечисти намерения.

Другата легенда гласи че водата, стичаща се по стените е лековита и помага при различни болести.

Мястото влиза в личната ми "топ" категория за България. То има онова излъчване и чар, което не може да се усети от снимка или когато някой друг ти разказва. Тези места карат човек да се зачуди какво още невероятно може да се намери току-така изпод краката му :)