Беловска базилика и средновековен град Левке

Това е едно място, което исках да намеря от както се помня. Няколко снимки от базиликата ме запалиха по това хоби още по времето когато интернет беше млад и за такива обекти можеш да научиш само от уста на уста и по някоя друга откъсната снимка. Е, снимките на базиликата и средновековния град които видях тогава ми изглеждаха като декор от филм за Индиана Джоунс. Обаче как се стига - никой не можеше да обясни. Десет години по-късно успях да намеря мястото… А успя ли то да оправдае очакванията ми? Четете нататък.

Докато събирах данни през годините за това как може да бъде открито това място и хоп - те маркирали пътеката. GPS тракове се появили в нета, исторически данни по пътеводители, снимки по инстаграми - чудо. Имам чувството че съм последния човек, тръгнал за там.

Голямо Белово е китно село разтлано в долината на река Яденица. Обградено е с няколко планински рида, всеки връх от които беше увенчан с издигнати кръстове и трибагреници. На центъра имаше малък площад, църква и няколко информационни табели.

Там оставихме колата (координати на паркинга и други полезни места има на края на статията) и тръгнахме нагоре.

Противно на ситуацията от преди години, сега указателни табели се виждаха на всеки ъгъл: “Вазова пътека”, “Римска базилика - Св. Спас”, “Св. Петка” - явно районът предлагаше доста дестинации. Има за какво да се върнем тук и друг път.

Като видях "Вазовата пътека" и се сетих за Вазовата поляна над Велинград, която видяхме при разходката до връх Острец. Двете наистина са свързани. През 1882 г. поетът поема от Чепино (Велинград) към Голямо Белово. По пътя си минава през "най-възхитителната панорама на вътрешнтие Родопи" - Вазовата поляна, а стария път свързващ двете населени места остава с името Вазовата пътека.

Малко по малко излизахме от селото. Тамън започвахме да свикваме с малките фермички и кратки поляни край пътя, когато те свършиха и излязохме пред две стабилни горски пивници.

Красивата Хаджи Николова чешма предлагаше условия за провеждане на сериозни културно-гастрономически събития.

Менюто беше - “кой каквото си носи”. Особено интересни бяха старите снимки на района. А отзад в “сепарето” намерихме беловската "аптека" и тайния цяр за всички видове вируси :)

Край мохабетчийниците намерихме оригинална рисувана скица на региона. Тези пътечки, които се виеха нагоре ми се сториха прекалено артистични, но рисунката беше близо до действителността. Оказа се че нататък трябва да вземем не малка денивелация...

Подминахме разклонение за “Св. Петка”. Ако са ми верни представите за местната география - този път би ни извел на един от многото кръстове над Голямо Белово. Има за какво човек да се връща в този район.

От тук напред пътят се сгуши в гората и започна леко да взима височина. Изминахме към километър наслаждавайки се на песента на горските птички.

Стигнахме до леко скрито разклонение. Тук беше важно да не продължаваме напред по нашата магистрала - тя щеше да ни изведе на кой знае кое сечище. Нагоре се отклоняваше тясна пътечка, където се виждаха указателни табелки. Трябваше да ги следваме. А там - паяци, драки, стръмнотии и шума. Пътеката тук-таме правеше остри завои с няколко разклонения и трябваше да следя трака по GPS. Табелките не бяха зле, но ако малко се завеяш да си гледаш в краката (както и трябва) и можеше лесно да пропуснеш и да хванеш по грешен клон.

Това тегаво изкачване излезе на нов широк равен път. През короните на дърветата тук-таме просветваше небе, което значеше че сме близо до превала. Съвсем на близо излязохме до отворена поляна, обримчена със серия навеси. Свежа вода струеше от двата чучура на изградена каменна чешма. Водата събира хората и тук се засякохме с момче излязло да тренира, а на връщане - с друга групичка туристи.

В далечния край на поляната намерихме параклис “Св. Спас” - за съжаление заключен. До него имаше ефектна кръстообразна чешма, но без вода.

Точно след параклиса се намираше първата заветна цел - останките от Беловската базилика.

Информационната табела разказваше интересни истории, които ще ви предам нататък.

Беловската базилика изглеждаше изненадващо запазена, въпреки че е била разрушена преди 400 години. Според легендите сградата едно време е имало златно кубе, което така е блестяло от слънцето, че се е виждало чак от Цариград.

Базиликата е започнала живота си по време на късната античност в края на V-VI в. и го е приключила с потурчването на региона през XVII в.

Комплексът е изследван от български и чуждестранни археолози, посещаван е от възрожденци като Стефан Захариев и Петко Славейков.

Това което виждаме днес тук, е продукт на консервацията и частичната реставрация през 1994 г. Тогава са вдигнати арките и е стабилизиран подовото покритие.

Наоколо и в днешно време се виждат глинени плочки с украса и орнаменти.

Усещането тук беше много подобно на това край Еленската базилика или край Червената църква до Перущица.

Но планът ни все още не беше изпълнен до край. Имахме още една цел, която се намираше съвсем на близо - средновековния град Левке. Градът се е простирал на площ от над 60 декара и тази базилика е била най-голямата му забележителност.

Малки табелки ни упътиха за правилната посока, и о - изненада! Някой беше разкопал пътеката с намерение да я превърне в нива. Чудно… Точно зад табелите “Обектът се охранява от държавата”, зад маркировката “Защитена местност” - беше танцувал багера.

Тук ни отне малко време да намерим правилната посока за изход от разкопаната поляна без да се окаляме до ушите. Допълнително усложняваха ситуацията случайни парчета ръждива бодлива тел разхвърляна из храсталаците. Почти се бяхме отказали, когато пробих и намерих къде продължава пътеката. Стигнете ли до този момент с нивата - изходът е напред и на дясно по диагонал.

От тук пътеката започна да катери и да се стеснява. Вече се виждаха зидове - някои от които високи над човешки бой. Дори тези първоначални находки бяха достатъчно значителни да засенчат половината калета, които съм виждал. А нататък ставаше като декор от филм...

Влизането в Левке беше като преминаване в друго измерение. В един момент бяхме в буковата гора над Голямо Белово. В следващия се намирахме в място изместено на половина в средновековието. Каменните стени на града изникнаха пред нас като стражи от миналото, напомняйки за времената, когато тук са живели хора, изпълняващи ежедневните си задължения и ритуали. Атмосферата се беше променила - вместо песента на птиците и шепота на вятъра между древните зидове, чувахме само ехото на миналото - звуците от ковачниците, смеха на деца, глъчката на търговците и стъпките на жителите, които изпълваха улиците с оживление и живот.

Градът е бил съставен от вътрешна крепост, крепостна стена, кръгла кула, манастирски комплекс и самата базилика. Бил е епархийски център.

В днешно време сградите са се превърнали в гора, но все пак през биомасата може да се види доста от оригиналната цивилизация. Клони се вплитаха в подпорни стени. Корени обрисуваха четвъртитите камъни на сградните основи. Цели дървета по-дебели от мен бяха израстнали естествено усукани около глинени делви. Наблюдавах едно странно съжителство на цивилизация и природа.

Виждахме доста керамика - парчета от глинени делви, керемиди, плочки с украси. От настилката на древните улици не беше останало нищо. Провирахме се в теснотиите между едновременни сгради, пазейки се от клони и шипки. Трябваше да си гледаме в краката - неравностите се допълваха от иманярски изкопи и от внезапни огромни 5-метрови щерни.

Град Левке е бил връзка за логистиката на долините на двете реки Марица и Места. През ранното средновековие е бил непревземаема крепост, част от отбранителните съоръжения на северните Родопи. Бил е център на рудодобивна и металургична индустрия. Останките от крепостните стени и старинните съоръжения свидетелстват за славното му минало и важната му роля в историята на региона.

През X - XI в. може би естествено запада и останките му са били превърнати в манастирски комплекс. 1666 г. е последната в летописите на град Левке, когато е бил унищожен при масовото помохамеданчване на българите от Чепино.

Ходихме и ходихме и ходихме. Провирахме се през драки. Качвахме се и слизахме през насипи по-високи от човек. По едно време така се бяхме разделили, че едвам си чувахме виковете. Мястото е огромно. Обикаляхме половин час без да повторим сграда или коридор. Сигурен съм че сме пропуснали много - някои сгради са така налазени от гъсти дървоподобни храсти, че са непристъпни без сечива и инструменти.

Видял съм доста древни цивилизации по нашите гори, но такова нещо не бях срещал. Размахът с който нашите предци са творили и колко добре всичко това се е запазило… рядко се среща.

За мен годините чакане и проучване преди да стигна до Беловската базилика и средновековния град Левке си струваха. Мислех си че съм що-годе подготвен за това което ще видя. Но все пак преживяването там надминава всички очаквания. А колко ли още се е загубило през вековете на времето?

Техническа информация

Голямо Белово се намира в община Белово, област Пазарджик. Разстоянието от Пловдив е 60 км, а от София - 85 км.

Дължината на пешеходния маршрут е към 3-4 км на посока, общо 6.8 км. Общата денивелация е към +400 м. Ходи се главно по широки черни пътища, но има към 0.5-1 км стръмна пътека.

Маркировката е горе-долу читава, но по стръмната пътека малко се губи и е добре да имате маршрута в GPS-a.

Има вариант да се стигне до базиликата с по-проходима кола или колело - горе видяхме мотористи.

Вода има в началото веднага след селото (Хаджи Николова чешма) и след това чак горе на навесите край базиликата.

Маршрута няма открити участъци и сянката е добра.

Полезни координати:

42.19193, 23.98795 - паркинг в Голямо Белово - леко в страни от главния път

42.17929, 23.98858 - изоставя се широкия път и се поема по тясна пътека нагоре

42.1789681, 23.996019 - пътеката излиза на широк път

42.17936, 23.99731 - Беловска базилика

42.18043, 23.99452 - средновековен град Левке (централни координати)