Велинград - връх Острец
Връх Острец над Велинград предлага лека кардио-разходка с гледки, места за цър-пър и кър-кър. За изкачилите върха има и културно-историческа програма, състояща се от посещението на тракийско светилище.
За върха има туристическа пътека - зелена маркировка, тръгваща от велинградския хотел Макси Парк. Разстоянието в едната посока е към 7 км, с около 550 м денивелация. Маршрутът предлага и удобна средна точка - Вазовата поляна. Там има навес за къркане и почивка и е добро място при нужда да съкратите разходката на половина. Разстоянието до Вазовата поляна е 3 км, а височината - 250 м.
Времето в средата на януари беше мразовито и въобще не знаехме какви ще са условията нагоре. Предните дни беше валяло, но с оглед на температурите които се движеха между положителното и отрицателното - нагоре можеше да ударим на кал или лед или сняг или нищо :)
Край хотел Макси Парк бяха заградени голяма площ каптажи на минерални извори. Почти веднага захапахме зелената маркировка за Юндола през връх Острец. Умерено нагорнище успяваше да ни стартира кръвообращението. Край пътеката се мяркаха останки от чешми и големи скални късове паметници.
Маркираният маршрут за момент се движеше по асфалтова алея, за да свие обратно в гората малко по-късно. Все още разходката попадаше в категорията "в градски парк". На това място имаше останки от стари дървени площадки и навеси. Интересен беше малък безименен параклис изработен в стил долап.
Докато набирахме височина около нас леко започна да се сгъстява мъгла. Градските шумове постепенно заглъхваха назад. Дворните кучета, трафикът по междуградските шосета започваха да остават надолу в страничните дерета.
Бяхме избрали този маршрут поради близостта си до голямо населено място. По това време на годината - януари - имаше сериозна опасност от засичане с ловци - надявахме се че никой няма да стреля толкова близко до къщите на хората. И докато си мислехме така, от някъде се понесе ехо от гърмежи...
Температурите варираха около нулата. Някои локви бяха замръзнали, но имаше и дълги участъци лепкава кафява кал. Очертаваше се хубаво цапане днес, което да завърши с освежаващи минерални басейни довечера :)
45 мин от както тръгнахме стигнахме разклона за Вазова поляна. Зелената пътека за връх Острец продължаваше напред. Тази поляна беше отбивка, която можехме изцяло да пропуснем, или пък да използваме за финал и от нея да се върнем обратно. Единодушно решихме че продължаваме към Остреца, но няма да пропуснем това любопитно място по пътя :)
Следваше кратък но стръмен участък. Когато нагорнището се изравни намерихме хубаво навесче изпъстрено с туристически лозунги. Отзад имаше мраморна плоча разказваща как през 1892 г Иван Вазов е прекарал часове на това място. Поляна не видяхме :)
От тук тръгваха няколко неизвестни разклонения. Ако съдя по картата, слизаха някъде в западния край на Велинград. Нашата отбивка до тук беше маркирана в синьо - този участък сега слизаше стръмно надолу за да се присъедини към основния зелен път за връх Острец.
Слизайки надолу през дупка в храсталаците видяхме два отличаващи се върха срещу нас. Един от тях трябваше да е нашата цел. Десният беше по-стръмен и най-отгоре му като че ли се виждаше скосен покрив. Левият изглеждаше объл и тъп. Нямах го на картата и условно си го нарекох връх Тъпец :)
Нашата временна отбивка се върна обратно на широката магистрала за Острец под формата на голям кръстопът. Синята маркировка продължаваше стръмно надолу към Велинград с табела за "Св. Спас".
Пътят изви зад връх Тъпец и почти го качи целия. Трябваше да качим още поне 200 метра, но къде? GPS-ът казваше че вече почти сме стигнали... Къде бяха тези скрити 200 метра разбрахме когато се озовахме в подножието на нашия върх Острец :) Напред имаше нагорнище, което изглеждаше зловещо. На този участък вложихме доста почивки! :) А както се гърчехме нагоре, от някъде долетя един як джип и въобще без да се замисли взе отсечката, която на нас ни костваше хиляди калории... :)
Изкачихме се до малко по-равен разклон. С остър обратен завой продължаваше широкия път за върха. А напред по по-занемарена пътека имаше информационна табела за тракийското светилище наблизо.
Тракийското племе на бесите е известно като пазители на прорицалището на Дионис - нещо като пророческия храм в Делфи. За това прорицалище се твърди че се е намирало в Перперикон или на Белинташ. Светилището тук - в местността "Гергевана" е било оградено от яка кръгова стена с дебелина около 2 метра. Светилището е било важно - използвало се е около 2 000 години. Различава се и римски строителен период. По част от откритите дарове - керамика, са открити сцени свързани с подобна керамика от Троя.
Виждаха се зидове и основи от храмови постройки.
През 2009 г светилището е било проучвано, консервирано и социализирано. Въпреки иманярските набези, археолозите смятат че има какво още да се открие тук.
На мен тези зидове ми се струваха прекалено здрави за оригинално тракийско строителство. Може да са част от римския период или пък да са били сглобявани в последствие от археолозите. Но намерихме нещо, което няма как да е от модерната ни история...
Огромни букове бяха израснали около древния зид :) В каквото и да съм се съмнявал, тази част за мен безспорно беше по-стара от мен :)
Тръгнахме да се отбием и до самия връх. Под него имаше няколко навеса и беседки, където в момента се вихреше съботно джамбуре :) Бяха паркирани няколко джипа, мотори, колелета, дрънчеше музика и някакви хора ни викаха да се присъединим :)
Стигнахме връх Острец на 1378 метра височина.
Времето продължаваше да се смарангясва и само тук-таме мъглата отпускаше хватка за да ни подмами с редици родопски извивки.
Някъде тук трябваше да се вижда и по-ниското връхче с Вазовата поляна, където бяхме преди малко. Но спиралата, по която вървяхме до тук успя да ме дезориентира качествено :)
Точно на самия връх беше започнат строежа на голям параклис. Този покрив бях видял от далечината. Сградата изглеждаше завършена, но вътрешното обзавеждане все още липсваше.
Така приключи нашето изкачване до връх Острец. В едно по-сухо и слънчево време сигурно кефът би бил още по-голям. По пътя имаше няколко места за цър-пър, които също биха се вписали добре в една по-пълноценна разходка :) Ако си търсите материал за полу- или целодневна разходка, с две ръце препоръчвам зеления маршрут от Велинград до връх Острец :)