Принципно лятото е сух сезон. Реките пресъхват, а деретата ги брули прашен вятър. Не е сезон за водопади. Но обилните дъждове тази година преобърнаха представите на 180 градуса :) Отвсякъде бившите вадички започнаха да се превръщат в бучащи бързеи, а водопадчетата, които този сезон едвам процърцорваха сега рукнаха с тътена на преминаващ влак :)

Искаше ми се да направя нещо по-дълго от еднодневка по Рила или Пирин. Това са планини, които често остават встрани от мен. Но за една такава многодневна разходка групата трябва да се движи с еднакво темпо и да е с приблизително еднаква издържливост. И точно в същия момент се включи Краси със същото желание за садо-мазохизъм :) С него се движим горе-долу еднакво бавно (със скоростта на упоен охлюв) и сме с еднаква издържливост (като упоен охлюв). Чудесно, решихме го :)

Едно от обещанията си, които не успявам да спазя е че всеки път "този път" ще ми е последния на Рилските езера :)

Бях се зарекъл че ще се върна обратно във Виена, и ето че след няколко месеца планиране изпълних заканата си :)

Планът беше готов още преди няколко седмици, но продължителни валежи го бяха отлагали вече достатъчно брой пъти. За това пък цялата тази седмица се порадвахме на слънце и жеги, които трябваше да са изсушили горските пътечки. Прогнозите бяха за "лек дъжд", които после били увеличени на оранжев код за цялата област, но това го разбрахме чак след като се прибрахме :)