Има някои райони, където са събрани доста места, които искам да посетя, но винаги са ми убягвали от радара. Такъв е случая с Хасковските минерални бани. В близост наоколо се намираха доста крепости, тракийски светилища, скални ниши, и просто много природни забележителности. Ентусиазирани от хубавото време през седмицата направихме стабилен двудневен план за целия уикенд. Но не бяхме взели нещо предвид... :)

Много неща бяхме набелязали в околностите на Хасковските минерални бани. Но прогнозите за времето ни излъгаха - ураганен вятър и сняг вместо сухо и спокойно време :) Допълнително обстановката беше усложнена от една разпорена обувка. Внимателно обмислихме комплекта от възможности пред нас, но решихме да се придържаме към основния план. Този ден го бяхме отделили за Орловите скали. Тръгнахме се от село Сърница.

Има ли вода в Безводно и заслужава ли си името? Това щяхме да проверим този уикенд с една разходка до най-високия връх в източната част на Западните Родопи - връх Чиляка (1459м).

Дяволската пътека може да се обиколи по няколко различни маршрута. Има "малък кръг", има "голям кръг", а освен това може да се направи и само единичен тигел. Изходните точки са две - паркинг до Катранджийницата до село Борино (най-западната точка) и асфалтът през Буйновското ждрело (най-източната точка).
Тигел от Буйновското ждрело вече бяхме правили преди, така че този път решихме да опитаме нещо ново - малкият кръг с нощувка горе на някоя от многобройните беседки-заслони по маршрута.

Тази събота щяхме да се разходим до един от близките до Пловдив водопади, станал много популярен в последно време - Лястовичия вир.