Голяма година беше, наситена с приятни емоции и покорени върхове във всяка област на живота. Толкова много вълнения имаше, че чак ме е срам да направя списък. Един списък предполага че мога да ги степенувам по по-по-най, а действителността е че всичките спомени и постижения са ми скъпи.
Все пак самохвалството трябва да почне от някъде, та ето - пробягах 2 километра! Преди години в средното училище покривахме нормативи по физическо и бягането на 600 метра го завършвах пълзейки и повръщайки. А ето, тази година си поставих за цел да излизам поне 2 пъти седмично и малко по малко всеки днешен абсолютен лимит се превръщаше в утрешния норматив. Започнах да си готвя супички. До скоро за мен кухнята беше *тера инкогнита*, а вече кълцам зеленчуци и слагам тенджерата на котлона. Не се получава нещо кой знае какво, но удовлетворението от това да хвърлиш малко труд в храната си е голямо. Позавъртях се покрай климатика в квартирата и му направих онлайн дистанционно с жив видео поток и дистанционно за андроид с Bluetooth. Видео с демонстрация и глупости - тук. През цялата година направихме няколко пътувания с приятели, всяко от които лесно може да се опише с "беше уникално - закриваме годината!" :) Оженихме половината фирма - Диди и Митко, Гери и Павел. След това Невена я напънаха пророчески сънища и за моята сватба, но за целта първо трябва да се появят кандидатки :) Юни месец с Димо направихме 5-дневна екскурзия до Рим. За първи път летях и останах очарован. Много впечатления ми останаха и сега като гледам дори съм изписал 6 поста в блога :) Най-после си взех нормална раница. Онзи ден скъсах и първите си нормални обувки, но съм им навъртял над 200 км, така че - доволен съм. Взех си също и още доста благи неща, но няма да правя инвентарен списък сега :) Август и септември се направиха доста къмпинги, къде с нощни разходки, къде с други интересни благини. Дръпнахме една разходка до Мальовица и една покъртителна 30-километрова обиколка на Балкана. След това се бях приготвил да закривам годината, но съвсем скоро се откриха планове за разходка около Широка Поляна. Имаше фото-оргазми, а разходката с уазка до Орлово Око си беше приключение! Последните седмици от годината бяха мъгливи и дъждовни и това ми развали плановете за наблюдение на големите метеорни потоци есента. За сметка на това Геминидите ме изненадаха с идеални условия за наблюдение и снимки и резултатите надминаха очакванията ми. Измежду 10-те хиляди изщракани кадъра ми е трудно да избера десетина снимки които са били голяма емоция за мен, но да пробвам. Това не са катакомбите в Рим или някой музей на Холокоста. Това е част от българската история и близко минало. Никой не трябва да забравя клането в Батак. Трявна и къщите-музеи Балканът смръщва вежди над Аневското кале Тук имаше няколко дни надхитряне с дъжда и игра на гоненица, която завърши с красиви гледки към Пловдив Толкова търсех макове, а те всичките се били скрили до Червената църква в Перущица Тази година доста пъти ходихме до Сливодолското падало, всеки път имаше нови емоции. Памучни облачета над язовир Пясъчник Селфи на Колизеума, където ни чука гръмотевична буря със светкавици, сипещи се на броени метри от нас Още селфита на Копринка, докато гръмотевиците се изсипват зад гърба ни Част от двудневния пешеходен мазохизъм в Балкана Първия допир с Рила, който ме очарова с много неща: циркусните долини, лазенето по морените, напомпаните от налягането кроасани :) Безценното чувство да се събудиш с тази гледка! Язовир Широка Поляна. Първия сняг за сезона се случи отново до Мальовица, където го комбинирахме с отровно-горещи минерални извори :) Леко инцидентна разходка над язовир Въча ме хвана с перфектното време на Бековите скали. Една лятна буря напълни с електричество Стара Загора

Взех си джобна печка. Гори бензин за запалки, развива доста голяма температура, но няма открит пламък и не е по-огнеопасна от GSM-а ви, примерно.
Реакцията на повечето ми приятели като им я показвам обикновено е "WTF е това", а когато им я дам да се потоплят и изцъклят очите :) И аз не знаех че съществуват такива неща, докато не прочетох в някакъв форум обява за продаване. Оказва се че тези грейки са доста популярни сред ловци и туристи и въобще хора, които прекарват време навън по студовете. По-възрастните, които са били войници преди години я познават под името "каталитична грейка" и е била стандартен артикул по руско време. Топлината не е достатъчно за да те стопли целия, но определено е две идеи повече от това да ти тракат зъбите. Печката има и други приложения. Слагаш си я на врата преди лягане и по тялото ти се разлива една приятна топлина като от горещ душ. Сецнах си кръста и топлината от печката на болното място беше голямо облекчение докато се оправи. Само един бъг съм забелязал до сега. По документация (и по думите на десетки хора, които ползват такива неща), с едно зареждане трябва да гори поне 24 часа. Моята не караше и 3 часа. Вариантите бяха три - кофти печка (има имитации, които не са много успешни), повредена каталитична дюза или кофти бензин. Първия вариант го отписах, понеже си взех точно от този модел, който се препоръчваше по всички места. Втория вариант също бих го отписал - вярно че дюзата трябва да се гледа внимателно, но моята си беше практически нова и съм я ползвал само по инструкции. Взех си друг бензин, малко по скъп, за да тествам и третия вариант. И о, чудо - температурата се вдигна с много и времетраенето на горенето се увеличи над 12 часа. Не можах да повярвам че печицата е способна на такива неща и рекох да направя малко по-обективно сравнение между двете горива. Сложих ги при еднакви условия, свалих температурната крива във времето и статистиката потвърди това което усетих. Тествах три вида гориво: * бензин ZIPPO купуван от магазин "Всичко за левче" - цена 2 лв * бензин ZIPPO купуван от магазин за цигари "Premium" от старозагорския мол - цена 6 лв * бензин STAR купуван от магазин "Метал мания" в старозагорския универмаг - цена 4 лв [caption id="attachment_1420" align="aligncenter" width="600"] Поглед отпред[/caption] [caption id="attachment_1422" align="aligncenter" width="600"] Поглед отзад[/caption] Всяко измерване извърших по един и същ начин - грейката се напълва с един дозатор (до второто деление), запалва се и се оставя легнала на масата. За нея се прикрепя температурния сензор, пъха се във фабричното калъфче и повече не се пипа. Температурния сензор е DS18B20 - цифров, фабрично калибриран, с грешка от 0.5 C. Чете го Arduino Uno, свързано към компютъра, който записва показанията на всеки 15 секунди. Температурата на околната среда е 23 C. Замерванията са от момента на запалване на грейката, до момента в който температурата и се връща обратно до 23 С след изгасването ѝ. [caption id="attachment_1412" align="aligncenter" width="600"] Общ вид на опитната постановка[/caption] [caption id="attachment_1413" align="aligncenter" width="600"] Близък изглед на грейката[/caption] [caption id="attachment_1414" align="aligncenter" width="600"] Грейката във финална конфигурация с калъфче[/caption] Суров Excel с резултатите: readings_benzini_v2 [caption id="attachment_1424" align="aligncenter" width="600"] Обобщена графика[/caption] На графиката се набива че синята линия почва малко по-горе от червената. Това се получи така, понеже изпуснах първите няколко измервания от евтиния бензин. Иначе и трите опита се извършиха при еднаква стайна температура. * Евтиния гори малко, с ниска температура, достига пика рязко. Имам чувството че съотношението пари-въздух не му е както трябва. Вижда се че накрая когато парите намаляват температурата рязко се покачва. * Скъпия определено гори най-много време, най-стабилно и с по-висока температура. Плавно достига максимума. * STAR бензина гори с най-висока температура - рекордьор е със 70 градуса. Изгасва около 2 часа преди скъпия и като че ли не гори толкова равномерно.

Събота се заформи една инициатива да ходим в Бузлуджа. На Бузлуджа съм ходил много пъти, но вътре не бях влизал до сега. А винаги ми е било мерак. Та някой подаде идеята, организираха се едни евенти във Фейсбук и известна бройка хора се наговорихме за делото.
Времето беше кофти още от петъка. На прибиране към Стара Загора трябваше да мина през този облак. Усещането не беше като да те вали дъжд, а като да си на дъното на океана. Събота започна с разкъсана облачност. Естествено облаците витаеха около Бузлуджа. Не за първи път ми се струва да тръгна посред лято и да пристигна посред есен. (Упътване: пуска се за саундтрак на разказа Summoning) [caption id="attachment_1066" align="aligncenter" width="600"] Първата част от героите[/caption] [caption id="attachment_1067" align="aligncenter" width="600"] Нещо като че ли почва да се появява[/caption] [caption id="attachment_1068" align="aligncenter" width="600"] Извънземните започват да ни отвличат :)[/caption] Помотахме се наоколо докато чакаме другата група да дойде. [caption id="attachment_1069" align="aligncenter" width="600"] Преди като че ли имаше повече фъшкии[/caption] [caption id="attachment_1071" align="aligncenter" width="600"] Тук-таме се отваряха дупки в мъглите[/caption] Разгледахме от къде може да се влезе. Известната дупка беше полу-зазидана. Парадния вход преди време зееше отворен, но уви - беше заварен и закопчан с доста сериозни щанги. Докато вятъра се опитваше да ни издуха към южна България, от някъде се появиха група сериозно въоръжени фотографи. "Здрасти-здрасти" и направо се наредиха на опашка на мишата дупка. След половин час дойдоха и нашите хора и ние се наредихме там. Значи, ако ви се струва че през това 100-килограмов човек не може да влезе - лъжете се :) Като почна да гърми и да ми вали дъжд във врата, много бързо намерих пътя на вътре :) Шмугнахме се по стълбите нагоре директно в голямата зала. Някой от фотографите си беше забравил шарения чадър. Трябваше да го вкарам по-добре в кадър, но се ошашавих от гледката, която ми се разкриваше и забравих какво правя... Знаех че вътре е леш и разруха, но все пак беше по-чисто от стаята ми. Мащаба на интериора ме изненада. Залата е по-голяма от колкото изглежда отвън или по снимки. И по-мръсна. През тавана започваха да пръскат капки. Какъв ти таван - това което е останало от него. От дъжд избягахме, а на дъжд попаднахме. Прескачайки отломки, локви и гняс, взех да се ориентирам в обстановката. [caption id="attachment_1076" align="aligncenter" width="399"] "Пролетарии от всички страни, съединявайте се"[/caption] Учуден бях че въобще е останало нещо от мозайките и паната. Някои от големите портрети бяха старателно унищожени, но мислех че нито едно здраво камъче няма да е останало. [caption id="attachment_1079" align="aligncenter" width="600"] От голямата зала може да се излезе в един концентричен коридор и панорамната тераса след него[/caption] [caption id="attachment_1080" align="aligncenter" width="600"] Мозайките в панорамната тераса[/caption] За съжаление, гледка от терасата точно в този момент нямаше никаква. Мъглата беше плътна като Шипченско биволско мляко. А и започваше доста сериозен порой с гръмотевици. Някои от тях падаха съвсем наблизо. По едно време се оказа че вътре ни вали повече отколкото отвън и се юрнахме на някъде да се скрием. [caption id="attachment_1082" align="aligncenter" width="600"] Кенеф[/caption] [caption id="attachment_1083" align="aligncenter" width="600"] Част от софийската група[/caption] Докато се провирахме по тунелите под трибуните ми направи впечатление колко неща са оставили циганите. Вентилационни тръби, кабелни стойки и канали, решетки... Въобще не си бяха свършили добре работата. [caption id="attachment_1086" align="aligncenter" width="600"] На места си личаха луксозните червени велурени тапети.[/caption] Доста фаянсови плочки бяха изкъртени, но и доста си седяха на мястото. По-надолу намерихме на 90% запазена тоалетна. Забележете тук и вентилационните отвори (и всичките вентилационни тръби из тунелите). Това сигурно е била единствената сграда в България от онова време, притежаваща някаква климатична инсталация. Което ме навежда на въпроса - как се отоплява тази огромна зала? [caption id="attachment_1088" align="aligncenter" width="600"] Пороя заплющя с всичка сила[/caption] Взехме да се отправяме надолу, да потърсим малко сушина. [caption id="attachment_1089" align="aligncenter" width="600"] Фоайето и срещу нас парадния вход. Над нас е пода на голямата зала.[/caption] Във фоайето хванахме вратата, която ходеше към сервизните помещения и задната част. [caption id="attachment_1091" align="aligncenter" width="399"] Тук вероятно е бил трафопоста за високо напрежение на сградата.[/caption] [caption id="attachment_1093" align="aligncenter" width="600"] Един от старите входове от север, който вече е зациментиран[/caption] Хванахме по спиралното стълбище в началото на помещението: Долу имаше малки стаички ("Килии!" веднага казва болното ми въобръжение :) ) почти опоскани. [caption id="attachment_1095" align="aligncenter" width="600"] Предупредени сте. Болното ми въобръжение става още по-болно.[/caption] Едно от малкото останал инвентар. За какво е служил пулта - никой не знае. Една от другите стаи беше някакво машинно помещение за вентилацията: [caption id="attachment_1099" align="aligncenter" width="600"] Гроба на френските urbex-ери...[/caption] [caption id="attachment_1101" align="aligncenter" width="600"] Единствената неразбита врата, която видяхме в цялата сграда.[/caption] [caption id="attachment_1102" align="aligncenter" width="600"] Единствената дървена врата :)[/caption] [caption id="attachment_1107" align="aligncenter" width="600"] Връщаме се обратно на горе[/caption] Излязохме от другата страна на трансформаторното помещение в основата на пилона. Имало е асансьор, който се качва до горе. Прави впечатление, че асансьора е имал индикации за 6 етажа, но табло с 10 бутона. Вероятно са използвали стандартни компоненти от Искърския завод, защото видяхме само две спирки на асансьора - Долу и Горе. Тук хванахме нагоре по сервизната стълба. Снимки липсват, понеже хич, ама хич не ми беше до това точно тогава :) Изкачването ми се стори поне час, през което време отслабнах доста, направих мускули и изобретих нови нецензурни думички. Всъщност сега като гледам таймстампа на снимките - точно 10 минути е било :) [caption id="attachment_1110" align="aligncenter" width="600"] Вече сме горе. А вратата е "нестандартна" понеже се отваря наобратно.[/caption] [caption id="attachment_1111" align="aligncenter" width="600"] До тук май циганин не се е качвал да "бере" джилязо.[/caption] Оказа се че края на мъките не е дошъл и до върха на пилона има още няколко стълби, една от друга по-вити и по-интересни. След малко внезапно просветна и се оказа че сме в основата на червената петолъчка. Двете петолъчки се виждат от далече. Едно време хората от околията са мислели че са направени от рубин и са стреляли по тях с пушки, опитвайки се да ги свалят. Материала е някакво двуслойно стъкло или пластмаса. А звездите са гигантски. Изкачихме поне 2 етажа докато стигнем средата им. След звездите следва малко помещение с няколко шкафа. До преди известно време тук е имало телекомско оборудване и на площадката горе е имало антени на ТВ, радио и интернет оператори. От всичко това е останала само лепенката "CISCO" на шкафа. Надявах се от горе да се открие хубава гледка, но уви. Мъглата беше минала консистенцията на Шипченско биволско мляко и отиваше към Купешко краве масло. Не ставаше да се мотаем излишно, че вятъра щеше да ни издуха. Хванахме обратно. Починахме малко долу и направихме един бърз разбор къде не сме ходили още. До този момент вече бяхме пълни до горе с впечатления и адреналина беше започнал да заличава някои от моментите. Сега се сещам че не обиколихме цялата тераса или концентричния коридор преди нея. Но вече е късно. Хванахме през фоайето стълбите надолу. Озовахме се в приземен етаж с гардероб в ляво и кенефи в дясно. [caption id="attachment_1115" align="aligncenter" width="600"] Фоайето[/caption] [caption id="attachment_1117" align="aligncenter" width="600"] Хаха, късно. Вече работата отиваше към излизане.[/caption] Минахме за последно през голямата зала за финални снимки. [caption id="attachment_1119" align="aligncenter" width="600"] Героите[/caption] [caption id="attachment_1121" align="aligncenter" width="600"] Героите отвън[/caption] В заключение да кажа че съм много очарован от преживяното. Пак ще ходим. Disclaimer: Извършеното упражнение не се препоръчва на никого. Навирането в стари изоставени сгради си е риск! Ако не го осъзнавате, нямате стабилна група и подготовка, не го правете.

Облачен, но в добрия смисъл! Адски динамично небе, имаше невероятни гледки. Няколко от тях успях да щракна, повечето ги пропуснах. И за финал имаше една супер изненада.
Всичко започна още петък вечер докато се прибирах към Стара Загора. Залезът се случваше под едни скромни лъскави облачета. От другата страна цялото небе беше в огромни късове, които бяха окървавени от единия край. Пръста ми сам се свиваше да щрака, но точно излизах от Пловдив и нямаше къде да отбия. Такива явления продължават десетина минути. Точно след залез има още няколко минути през които по-високите облаци биват огрявани и след това всичко започва да изсивява. Изпуснах момента. Събота сутринта в някакво безбожно ранно време си отворих едното око и през прозореца видях нещо подобно навън. Цялото небе беше алена облачна маса, която се беше напукала като мозайка и през нея прозираше небе. Красиво беше, но душичката ми спеше и не можах да се помръдна. Неизвестно време по-късно си отворих другото око и навън всичко беше сив облак. Грозно, скучно и си рекох че тва беше за днес. В 10 и кусур най-после успях да стана и опаа - небето чисто искрящо синьо, без ни едно вълмо облаче. Сутрешните упражнения - кенеф-кухня и като погледнах през северния прозорец видях НЛО над планината :) [caption id="attachment_911" align="aligncenter" width="600"] Планината Фиджи ряпа да яде[/caption] Отбелязах интересното начало на деня и се пуснах по задачи. Точното им естество няма значение, но предиобеда ми беше доста зает. След това мръднах към Малка Верея. Получили два компютъра дарение за библиотеката и за да е всичко както трябва без пиратски софтуер им сложихме Ubuntu. Тук се сблъскахме с малко подводни камъни с последната версия (12.10 на слаби компютри - никога повече, но пък 12.04 LTS заспа). Нагодихме горе-долу нещата и тръгнахме да си ходим. А навън - чудни агресивни облаци. Дръпнахме една разходка по малковерейския кър. Качихме се на една могила, от където имаше супер изглед. Това ми беше втората възможност да пощракам с телескопа и естествено аз се олях. Е, не е "телескоп" - Sigma 18-250 DC OS HSM, но като човек свикнал да щрака на широко, тези 250 мм ми изглеждаха като телескоп. Иначе хич не бих отказал ако ми се отвори възможност да щракам през телескоп. Снимките са качени в пълна резолюция, така че като цъкнете отгоре може да ги видите в детайли. [caption id="attachment_914" align="aligncenter" width="600"] Панелките на Стара Загора. Отзад се вижда Самарското знаме на 10 км разстояние.[/caption] [caption id="attachment_915" align="aligncenter" width="600"] Най-близо е индустриалната зона на Стара Загора (8км), отзад - квартал Зора (12км), Агробиохим или бившия завод АТЗ (16км) и съвсем отзад в дясно се вижда... Нова Загора - 39 км :)[/caption] [caption id="attachment_916" align="aligncenter" width="600"] Тук имаме спор какво кой град се вижда към хоризонта - Раднево или Гълъбово. Има доста панелки за да е Гълъбово, но пък не знам в дясно от Раднево кой ТЕЦ може да се вижда там. Ако е Гълъбово, това ще да е AES-a.[/caption] [caption id="attachment_917" align="aligncenter" width="600"] Богомилово, зад него деликатно се промушва околовръсното шосе на Стара Загора. Големите резеровари са петролната база на Лукойл към Еленино.[/caption] Нащраках се с телескопа и започнах да забелязвам облаците :) Засърбя ме да ги видя тези облачета отразени във водна повърхност и драснахме към Старозагорските бани. Надявах се и залез да хванем там да се получи нещо като петък вечерта. Е, не се получи - слънцето се скри зад една грамада и това леко пропадна. Тук се опитах да изкарам нещо от сенките, но единственото което успях да изкопча с 2 стопа клин беше това: Наплясках една панорама от 5 кадъра, която Хюгина сглоби много интересно - с главата надолу :) Всъщност ефекта който се получи много ми хареса. Само косата на Стела да висеше :) [caption id="attachment_929" align="aligncenter" width="600"] В обратната посока на залеза се опитах да издебна червени отблясъци, но не дойдоха.[/caption] ... Неделята не беше особено благодатна. Цял ден играхме на криеница с дъжда и накрая се забихме да гледаме кино. След това стана късно и трябваше да тръгвам да се прибирам към Пловдив. Ударих си един душ. Гледам прозорците - мокри, а вън яко слънце пече та се къса. Викам си "сега пък ако не се е пръкнала някоя дъга..." Метнах един поглед навън и ченето ми падна. Имаше солидна, наситена, светла огромна дъга. И защото обичам дъги, до нея имаше втора :) Изпуснах и кърпи и клечки за уши и всичко и се завтекох към фотото. Пробвах със и без поляризационния филтър. Чувал съм митове че може да изкара повече цвят от дъгата. Оказаха се само митове... В едната позиция дъгата изчезваше хептен, а в останалите не ставаше нищо по-интересно. На практика посоката в която щраках беше 180 градуса на слънцето, където и не би се очаквал някакъв ефект от този филтър. Какви са условията за да се получи дъга? Най-просто казано слънцето трябва да е ниско в небето и да огрява водни капки от срещуположната ви страна. Дъгата се получава от пречупената светлина от Слънцето и е образ, не обект. Не можете да се приближите до нея или да я заобиколите :) Основната дъга (ако се наблюдава повече от една) има радиус 42° и центърът ѝ е винаги точно срещуположен на слънцето. Т.е. колкото е по-ниско слънцето, толкова е по-голяма дъгата. Ако слънцето е високо, тогава центъра на дъгата пад под хоризонта и само малка част от нея се вижда. Ако се намирате в самолет и слънцето е под хоризонта на полета, дъгата която би се видяла може да изглежда като цяла окръжност :) Изхождайки от това може да кажем че хубава дъга най-често може да се наблюдава по залез когато бурята ви е подминала и се движи на изток, или по изгрев когато бурята ви е подминала и се движи на запад. Освен кефа от дъгата, ще се намирате в златния час, така че може да си вземете пуканките и да се насладите на шоуто, което ви изнася природата :)

Музея на авиацията - едно място, което отдавна исках да посетя.
Как се стига до там - елементарно. С кола - хващате от Пловдив за Асеновград и гледате табели в ляво за летището и музея. С влак - хващате влака в същата посока и слизате на спирка Маврудово и сте на паркинга на музея. В началото може да се зачудите дали сте на правилното място. На паркинга е портала за 24-та вертолетна авиобаза. Но по една арка с надпис "МУЗЕЙ" разбирате че сте на правилното място. До нея има плака, която обяснява на български и английски работното време и ценоразписа на музея: - от сряда до неделя: 0900 - 1700 (от април до септември) - от сряда до неделя: 0900 - 1600 (от октомври до март) Таксите са различни, има комбинирани билети за два музея във Варна и един в София. Дефаултно за възрастен е 5лв. Най-добре похарчените 5 лв за тази година! Няма кой да къса билетчета - те се купуват чак от вътрешната експозиция. А докато стигнете до там ще минете през 50 самолета от външната експозиция. Първата спирка - на метри след арката - МИГ-23. Тук имаше голямо "иха-уха-самолет!" без да подозираме какво ни чака по-нататък :) Снимки, пози, чупки... До всеки експонат има табелка със спецификациите на български и английски. И тук научих първия интересен факт. (Значи аз по принцип съм доста далече от самолетите, не различавам един МИГ от друг МИГ :) ) МИГ-а можел да променя ъгъла на крилото по време на полет между 17° и 60°, което е показано добре на тази картинка от Wikipedia: В разперената конфигурация имало по-добри маневрени свойства, а в свитата - по-добри харектеристики за излитане и кацане. В поглед отзад самолета беше една куха тръба. Явно двигател и по-сериозните неща се махат когато една машина стане музеен екземпляр... От тук нататък видяхме поне 20 различни МИГ-а като модели и конфигурации. С различно оборудване и въоръжение - с ракети, с бомби, с картечници и т.н. Няма да се спирам на всичките 20 екземпляра, за да не взема хляба на музея :) Идете и разгледайте. Продължаваме нататък. Минаваме покрай тъмен хангар. Хвърляме едно око през изкривените врати и виждаме интересни неща - двуплощници, витлови самолети... кухнята на Червения Барон :) За съжаление тези машини не са част от експозицията. Може би се реставрират или чакат по-добри времена. От дясно ни се пада откритата част, а в ляво - музейната сграда. Като видяхме колко много самолети ни чакат отвън, предпочетохме да се скрием в сградата :) Тя се състои от две зали. Първата зала "Космонавтика" е изложение на неща, които винаги съм искал да видя - спускаемия апарат от Союз-33, в който е летял първия български космонавт Георги Иванов, скафандърът му, подборка от космонавтска храна и някои апарати, които са участвали в начуни мисии. [caption id="attachment_841" align="aligncenter" width="400"] Във ВВС наистина ги подбират по-ниски от 1.50м :) И има защо - ще видите по-нататък.[/caption] [caption id="attachment_842" align="aligncenter" width="600"] Макет на седалка и тренажор за катапултиране[/caption] Този "казан" е спускаемия апарат на Союз-33. Историята на полета не е особено славна. Целта на мисията е скачане със станцията "Салют-6" и извършване на 28 научни експеримента. Но технически проблем в последния момент попречва на скачването и апаратът е приземен по бързата процедура. Какво е впечатлението ми от апарата? Че вътре е УЖАСНО тясно :) Всичката апаратура се стига с една ръка. Двамата космонавти са седели в тенекиените вани долу един до друг в продължение на два дни. Мърдане? Няма на къде. Оставям на въображанието ви да измисли как са се справяли с основните си физически нужди :) По нататък имаме изложба на космическа храна - лиофилизирани ястия. Лиофилизацията е процес на вакумно изпаряване на влагата от храната, което ѝ позволява да се запази по-дълго време без да губи хранителните си свойства. Чувал съм слух че в България сме имали институт по лиофилизация, който дълго време е снабдявал руските космически мисии с манджа. [caption id="attachment_845" align="aligncenter" width="600"] Грах, лютеница, мюсли, боб с наденица, кисело мляко и мюсли - по нещо за всеки вкус[/caption] [caption id="attachment_846" align="aligncenter" width="600"] Камера[/caption] С мъка се откъсвам от тази зала и продължаваме в другата. Там е разказана историята на аеронавтиката в България. Имаше много интересни факти, които за да видите, ще трябва да посетите музея :) (Ще ви пусна малко гювеч - в България е конструиран орнитоптер, който се е издигал на 20 метра височина.) [caption id="attachment_849" align="aligncenter" width="600"] ОКОТО на ракета с топлинно насочване...[/caption] [caption id="attachment_850" align="aligncenter" width="600"] ... и електрониката която стои отзад :)[/caption] [caption id="attachment_851" align="aligncenter" width="600"] Стела се радва на малките патрончета[/caption] [caption id="attachment_852" align="aligncenter" width="600"] Счупено от противникова стрелба предно бронирано стъкло от пилотска кабина на изтребител[/caption] [caption id="attachment_853" align="aligncenter" width="400"] Фотокасета за отчитане точността на стрелбата - това пък какво е?[/caption] Привършваме с тази зала и излизаме навън. Тук е трудно - самолетите са наредени в 4-5 редици... от къде да започнем... Хващаме го от най-далечния край. 3 ЗИЛ-а натоварени с мобилни лаборатории. Доста бяха поизгнили, а от лабораториите нищо не видяхме, освен информационната табелка. [caption id="attachment_856" align="aligncenter" width="400"] Радиолокационна станция П-15 - открива цели, летящи над 4000м на далечина 180км[/caption] [caption id="attachment_857" align="aligncenter" width="600"] Радиолокационна станция П-35М[/caption] [caption id="attachment_858" align="aligncenter" width="600"] Тренажор за катапултиране[/caption] [caption id="attachment_859" align="aligncenter" width="600"] С-75 "Двина" - двустепенна ракета с далечина на поражение до 30км[/caption] [caption id="attachment_860" align="aligncenter" width="600"] jet2.com ни напомниха че действащото летище е на една плюнка от нас :)[/caption] Нататък 3/4 от екземплярите бяха МИГ-ове. Толкова много че почти да ми омръзне :) Имаше интересни изключения като тази Чесна: [caption id="attachment_866" align="aligncenter" width="600"] Този бехемот е ИЛ-14Т - транспортен[/caption] [caption id="attachment_867" align="aligncenter" width="600"] ИЛ-28Р - тактически бомандировач и разузнавач[/caption] Този ИЛ прави впечатление колко просторна кабина има. Вижда се в почти всяка посока, за разлика от изтребителите. Там кабината изглежда малка с нулева видимост напред и силно ограничена настрани от габаритите на фюзелажа. [caption id="attachment_869" align="aligncenter" width="600"] Патето на Капитан Балу :)[/caption] Някой от екземплярите бяха много лъснати и подпряни на тези триъгълните трупчета. Оставяха с впечатлението че аха-аха и могат да полетят. Други бяха яко зациментирани. [caption id="attachment_871" align="aligncenter" width="600"] Да не забравяме и хеликоптерния отдел[/caption] [caption id="attachment_873" align="aligncenter" width="600"] Безмоторен А-11[/caption] [caption id="attachment_874" align="aligncenter" width="600"] Двуроторен Ка-26[/caption] [caption id="attachment_875" align="aligncenter" width="600"] Нещо странно...[/caption] [caption id="attachment_876" align="aligncenter" width="600"] Нещо въоръжено до зъби...[/caption] [caption id="attachment_877" align="aligncenter" width="600"] И нещо сглобявано в час по Труд и техника...[/caption] Имаше интересни експонати. Радвам се че успях да се докосна до неща, които са били в космоса. Но имаше неща, които не бяха показани. Примерно на мен би ми било интересно да видя вътрешността на кабината на някой от тези МИГ-ове. Поглед от вътре на мобилните лаборатории и на хеликоптерите също би бил безценен. Може да се направят някои стъпки към ъпгрейдване на атракциите в музея. Като цяло съм много доволен. Най-добре похарчените 5 лв.