"Обрулени от вятъра и отнесени от вихъра" - това щеше да е мотото ни за този уикенд :)<br />

<iframe src="https://www.youtube.com/embed/1EJzAwpUteQ" width="560" height="315" frameborder="0" allowfullscreen="allowfullscreen"></iframe>

Трябва да започна с малко предистория, която ще обясни някои от странните неща, които този път ще прочетете :)

Целта за това ходене беше друга - палатки на Козя Стена. Имахме голям мерак за там и може би малко дори се "пренавихме" :) Изтупахме от прахта и молците зимните спални чували, намерихме шалтета, изровихме палатките... Знам! В този момент целите двама редовни ми читатели вдигат вежди си възкликват "Какво?! Иван на палатка?!" :D

Не съм изоставил хамаците, и през ум не ми минава :) Но с Веско рекохме да си направим еднократен експеримент :)

За това разочарованието ни беше голямо, когато един телефонен разговор по-късно се оказа че палтки на Козя Стена не може - няма място, забранено е, парк и резерват и направо цял поп щял да дойде да ни анатемоса...

Доста хора се бяхме събрали и то от различните краища на България... Буквално за нула време трябваше да измъкнем резервен план. И така планът за Козята Стена се трансформира в Дерменка. Така че събрахме се - Краси, Коста, Веско, Мартин, Катя и аз и дадохме газ на там.

<a target="_blank" href="https://blog.ivanatora.info/2017/07/31/dermenka/" rel="noopener noreferrer">Ходили сме</a> - пътят е лек и предлага гледки. И вятър. Много вятър. На гръбнака на Балкана безпрепятствано се срещаха Северняка и Южняка и си устройваха танцова забава.

<a href="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2018/11/IMG_0200.jpg"><img class="aligncenter size-large wp-image-5500" src="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2018/11/IMG_0200-600x400.jpg" alt="" width="600" height="400"></a>

Късният октомври предлагаше лятно слънце с потенциал за зимни нощи. Незнайно кога навалял сняг отказваше да си отиде. Времето беше чудесно и имаше доста туристи в тази част на Балкана. Разминавахме се с големи групи.

<a href="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2018/11/IMG_0232.jpg"><img class="aligncenter size-large wp-image-5501" src="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2018/11/IMG_0232-600x400.jpg" alt="" width="600" height="400"></a>

Пихме чай, боб и бира на Орловото гнездо. Вода нямаше - извора бил пресъхнал. Но хижарят ни услужи с бутилка минерална вода да си сварим кафе.

<a href="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2018/11/IMG_0244.jpg"><img class="aligncenter size-large wp-image-5502" src="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2018/11/IMG_0244-600x400.jpg" alt="" width="600" height="400"></a>

Последваха още няколко километра врътки по черния път. Лежерна разходка, толкова спокойна, че някои се отдадоха на строене на снежни човеци :)

<a href="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2018/11/IMG_0258.jpg"><img class="aligncenter size-large wp-image-5503" src="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2018/11/IMG_0258-600x400.jpg" alt="" width="600" height="400"></a>

Хълмовете имаха интеренса окраска. Храстите бяха израснали в кръгове, все едно по шаблон.

<a href="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2018/11/IMG_0268.jpg"><img class="aligncenter size-large wp-image-5504" src="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2018/11/IMG_0268-600x400.jpg" alt="" width="600" height="400"></a>

В ранния следобед вятърът ни довя на Дерменка.

<a href="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2018/11/IMG_0284.jpg"><img class="aligncenter size-large wp-image-5505" src="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2018/11/IMG_0284-600x400.jpg" alt="" width="600" height="400"></a>

Въпреки ранния час, столовата беше почти пълна :) Нямаше да има спокойствие днес... Разпънахме леки обедни софри, които имаха потенциал да се превърнат дори във вечерни... :) Естествено, едната от котките веднага се присламчи при нас.

<a href="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2018/11/IMG_0294.jpg"><img class="aligncenter size-large wp-image-5506" src="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2018/11/IMG_0294-600x400.jpg" alt="" width="600" height="400"></a>

Лакомият звяр плюскаше дори и хляб, направо от ръката ти :) Скоро преминахме към по-стабилна захранка, включваща пържени и печени страхотии...

<a href="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2018/11/IMG_0318.jpg"><img class="aligncenter size-large wp-image-5507" src="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2018/11/IMG_0318-600x400.jpg" alt="" width="600" height="400"></a>

Вятърът вън не утихваше. Това не спираше една компания ентусиасти да извлекът пет кубика паднали клони от гората и да си устроят огромен огън. Ей така стават горските пожари...

<a href="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2018/11/IMG_0346.jpg"><img class="aligncenter size-large wp-image-5508" src="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2018/11/IMG_0346-600x400.jpg" alt="" width="600" height="400"></a>

Нас ни очакваха палатки за разпъване. Искам да кажа, очакваха ни "хвърчила" за разпъване :) С Веско трябваше да сглобим един Франкенщайн. Неговата палатка беше пострадала в инцидент и нямаше комарник, а горен слой никога не е имала дори и по производство :) За това бях донесъл тентата от хамака, с която да покрием отгоре. А споменах ли че нямахме ни едно колче? :)

<a href="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2018/11/IMG_0356.jpg"><img class="aligncenter size-large wp-image-5509" src="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2018/11/IMG_0356-600x400.jpg" alt="" width="600" height="400"></a>

Когато свършихме Франкенщайнът очакваше своите наематели :) Краси беше услужил с няколко колчета, а затрупахме и стотина кила камъни за всеки случай. Мен ме хвана клаустрофобията още отвън :)

<a href="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2018/11/IMG_0361.jpg"><img class="aligncenter size-large wp-image-5510" src="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2018/11/IMG_0361-600x400.jpg" alt="" width="600" height="400"></a>

Едвам влизах в това хвърчило :) Легнех ли изпънат, челото и петите ми бършеха стрещуположните стени :) А някъде там трябваше да съберем и багажа... :)

В сравнение с нашата измишльотина, съседската палатка направо си изглеждаше пет звезден хотел :)

<a href="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2018/11/IMG_0367.jpg"><img class="aligncenter size-large wp-image-5511" src="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2018/11/IMG_0367-600x400.jpg" alt="" width="600" height="400"></a>

Насладихме се на залез тази вечер. Бързият вятър мажеше облаците като с четка по небето.

<a href="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2018/11/IMG_0374.jpg"><img class="aligncenter size-large wp-image-5512" src="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2018/11/IMG_0374-600x400.jpg" alt="" width="600" height="400"></a>

<a href="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2018/11/IMG_0378.jpg"><img class="aligncenter size-large wp-image-5513" src="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2018/11/IMG_0378-600x400.jpg" alt="" width="600" height="400"></a>

Рано в столовата се развихри купон с хора и народни песни, който ме изгони да си лягам вън на тихо. Точно си мислех как тази вечер в хижата никой няма да спи, когато се оказа че нашите палатки се намират точно до ВЪНШНИЯ купон :) Групата с огромния огън се радваше на яка тонколона бълваща техно-транс :)

Ако си мислех че шумът ще ми е проблем тази вечер, не знаех какво ме чака :) Припомних си защо избягвам да спя по земята и защо предпочитам да вися по клоните :)

Уж бяхме на равно, а под себе си имах голяма изпъкналост на терена. Объл камък или просто бабуна, която се падаше по средата на гърба ми :) Имах чувството че се опитвам да легна върху голяма топка :)

Краката ми се намираха 3 сантиметра по-надолу от главата. При всяко завъртане (а те бяха много :) ) се свличах надолу, така че хубаво да си разходя гръбнака по облия камък отдолу ми :)

Хубава вечер изкарах. Да речем че до сега не бях лежал с такова нетърпение някой да ме събуди :) Посрещнах сутринта с овации :)

<a href="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2018/11/IMG_0431.jpg"><img class="aligncenter size-large wp-image-5514" src="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2018/11/IMG_0431-600x400.jpg" alt="" width="600" height="400"></a>

Чакаше ни същият път наобратно. И двойно повече вятър :) Ако си мислех че вчера е духало, днес направо брулеше :) Имаше моменти когато трудно вървяхме в права линия. През част от времето разговорите дори бяха невъзможни. Вятърът минаваше през ушите ти, отнасяйки навън какъвто мозък намери :)

<a href="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2018/11/IMG_0449.jpg"><img class="aligncenter size-large wp-image-5515" src="https://blog-cdn.ivanatora.info/wp-content/uploads/2018/11/IMG_0449-600x400.jpg" alt="" width="600" height="400"></a>

Разходката както винаги беше на ниво. Извънземните гледки си струваха всеки повей на вятъра, който мина през нас. Припомних си защо предпочитам комфорта на хамака пред палатката :)

"Обрулени от вятъра и отнесени от вихъра" - това щеше да е мотото ни за този уикенд :)<br />