Време беше да проведа една теренна терапия в шарената атмосфера на есенната гора. А то само какъв маршрут си харесах - 10 км разходка с около 800 м изкачване - от Баташкото село Нова Махала до връх Баташки Снежник 2080 м. След това щях да проведа една бивачна терапия някъде по пътя и така да завърша пълен цикъл на лечение от седмичните бесове :)

3 дни по-късно колената ми спряха да се подкосяват :)
Чудно защо крепостта Зареница не е в Топ 5 на туристическите обекти в околията. Може би заради изкъртващите 650 метра денивелация? Заради обраслите и трудно проходими пътеки? Заради липсващата или объркваща маркировка? Тези неща ми гарантираха бягство от всякакви тълпи за деня :)

Искаше ми се да направя нещо по-дълго от еднодневка по Рила или Пирин. Това са планини, които често остават встрани от мен. Но за една такава многодневна разходка групата трябва да се движи с еднакво темпо и да е с приблизително еднаква издържливост. И точно в същия момент се включи Краси със същото желание за садо-мазохизъм :) С него се движим горе-долу еднакво бавно (със скоростта на упоен охлюв) и сме с еднаква издържливост (като упоен охлюв). Чудесно, решихме го :)

Принципно лятото е сух сезон. Реките пресъхват, а деретата ги брули прашен вятър. Не е сезон за водопади. Но обилните дъждове тази година преобърнаха представите на 180 градуса :) Отвсякъде бившите вадички започнаха да се превръщат в бучащи бързеи, а водопадчетата, които този сезон едвам процърцорваха сега рукнаха с тътена на преминаващ влак :)

Планът беше готов още преди няколко седмици, но продължителни валежи го бяха отлагали вече достатъчно брой пъти. За това пък цялата тази седмица се порадвахме на слънце и жеги, които трябваше да са изсушили горските пътечки. Прогнозите бяха за "лек дъжд", които после били увеличени на оранжев код за цялата област, но това го разбрахме чак след като се прибрахме :)