Термометрите вече стабилно подминаваха 30-те градуса и имахме нужда от малко прочистване на синусите и проветряване на душите. За съжаление прогнозите за евентуален дъждец уплашиха половината група и разходката беше проведена от минимален състав - моя милост и бай Веско :) Решихме да проиграем един добре известен маршрут, като добавим нещо ново към него накрая.

Нямахме дестинация. Уикендът за мен дойде изневиделица. Цялата работна седмица при мен мина в едно безкрайно подпиране на къщичка от карти, която някои хора наричат "проект". Докато така се изнизваха дните един по един внезапно се оказа че за днес нямах аларма будилник в 6 сутринта. Това означаваше едно - някак си се бях телепортирал в съботата :) Без план и идея.

Целта за деня беше съвсем друга. Цялата предна вечер сверявах картите и навигациите към крепостта до село Манолово. Интересни снимки от интернет, обещаващо точни координати - имаше всички признаци за успеваемост и прекъсване на серията лош късмет, която ме беше обхванала от едно време насам. Да, ама не :)

На някои места просто им идва времето. То се случва точно когато трябва - нито по-рано, нито по-късно. Така стана и с екопътека "Бели Искър". Тя стоеше в списъка ми от поне 5 години. Имах много възможности да я посетя, но за щастие все нещо излизаше... Защо за щастие? :)

Бях хвърлил око на района около Ивайловград от преди много време. От векове насам това е било гранична зона, пазена от важни крепости. Очаквахме да попаднем на находки от всички епохи. Само на 30 км от там се намира Одрин - столицата на Одриското царство - град, преживял над 15 големи битки и обсади. Константинопол - "непревземаемият град" - столицата на източната Римска империя, също се намирала сравнително близо по географските стандарти.
Същият този граничен статус гарантираше и друго. До скоро достъпът до набелязаните обекти е бил труден. Някои от тях са били зад граничен кльон. Щяхме да видим диви девствени места, почти недокоснати от боклуците и унищожението на съвременните цивилизации. Големите градове, от които идвахме оставаха далече зад нас... "Далече" е другата причина, поради която дълго време отлагах Ивайловградския регион. Тук трябваше да се дойде за повече време, каквото се отвори по Великденските празници. Но с празници или без, ние пак го направихме бързо - на две на три :)

Съдържание

1. Крепост Родостица
2. Вила Армира
3. Крепост Лютица
4. Църква "Св. Димитър", с. Сив Кладенец
5. Крепост Констанция - Симеоновград