Летните температури от последните няколко дни и факта че най-после си взех винетка успяха да ме извадят навън от вкъщи. Набързо направен план щеше да ме отведе до няколко параклиса близо до Куклен. Очакванията бяха за лека сгряваща разходка, но зимата продължаваше да си показва зъбките с под-нулеви температури и пронизващ вятър по откритите части.

Времето се проясни за уикенда и от шапката с изненадите извадих една дестинация - водопада "Лястовичи вир" до Асеновград. Не бях ходил там, а ресурсите бяха оскъдни - едни координати и едни писмени указания. Имаше предпоставки за разсеяно съботно-следобедно лутане :) Приятелски огън отнесоха Мартин и Катя, които бяха дошли до Пловдив на кафе, а пък аз ги замъкнах по калния кър :)

В последните часове на 2016-та година паднаха две педи сняг. Студът ни имобилизира в радиус от 10 метра около барбекюто :) Но трябваше малко да пораздвижим холестеролните наслагвания от артериите и така хванахме леката екопътека "Храстево" над Девин.

Винишкият камък се намира на около час разходка над Мъглишкия манастир. От паркинга на манастира има два пътя нагоре - единият е лек, а другият е "правилен" :) Които и да хванете, може да се върнете по другия и да направите кръгов маршрут.

Наситен уикенд си устроихме. Крепости, средновековни църкви, изоставени църкви, тракийски светилища и гробници, и за капак - 1 връх :) Навъртяхме километраж по турската граница, всред стари бункери, ръждясали огради, паднали вишки и широко отворени бивши КПП-ски бариери.