Колкото и да обикаляме в Родопите, винаги ще се намери нещо ново и интересно. Дори стара пътека на нов глас - през различен сезон, или с различни хора - може да предложи нови усещания. Така се засилихме с Иван, Нели и Весо към Каньона на водопадите и Дяволския мост. Но не онзи арденския, а този чиято пътека съвсем заслужено се казва "Дяволска" :)

По принцип избягвам Рила и Пирин заради човешките масовки по тях. За мен приятен уикенд е този, с минимален брой хора замесени в него :) Но този път реших да направя по изключение една лека семейна разходка до лесно достъпните пирински езера. Параметрите - нощувка в Банско, с кола по асфалта до хижа Вихрен и от там леко и айляшко по Бъндеришките езера.

За да започна този пътепис, трябва да се върна близо година назад в миналото. Исландия винаги е била в мислите ми един далечен блян, точката в която мечтите стават реалност и също така - земята от която имам максимален брой тапети за десктопа. Въпреки това когато Сашо ми подхвърли почти на майтап "Айде да ходим в Исландия", моят отговор беше "Ти нормален ли си" :)

В Исландия прекарахме 9 дни, за които ще се опитам да ви разкажа тук. Главата ми е кълбо от впечатления и гледки, което трудно ще разплета без да получа някой аневризъм, но нека опитаме :)

Следващите три дни в Исландия отлетяха прекалено бързо и неусетно. Шофиране, надбягване с мъгли и дъждове, откриване на нови извънземни места, и между всичко останало - отмора в топли минерални извори. Това се казва живот :)