Назад към Ден 2
Днешния ден щяхме да го посветим на двореца Шьонбрун и околностите му. Станахме прилично рано, изръшкахме баничарницата и се натоварихме на трамвай 6. Днес беше понеделник и за първи път видяхме неприятната страна на Виена. Трамваят беше фрашкан до козирката, включително и с много интересни субекти. Като наркомани, бездомници и пенсионери, които си правят закуска и си режат чесновия салам на седалката... 15-те минути вътре ни се сториха като години, но най-после си направихме трансфера към метрото. Там нещата бяха малко по-поносими, но много се зарадвахме на свежия въздух когато излязохме на открито. Да отбележа - от тук нататък все по делнични дни пътувахме, и сутрин и вечер, но такъв фраш като понеделника не видяхме. Кацнахме на Шьонбрун и малко се залюхахме от къде трябва да си вземем билет. Базовата обиколка на двореца (има няколко вида обиколки) се включва безплатно във Vienna Pass, но трябваше да си вземем безплатния билет от входа. На повечето места беше така. Шьонбрун е бившата лятна резиденция на династията на Хабсбургите. Обявената бройка от над 1400 стаи ми се стори доста пресилена. Всяка която видяхме има нейн собствен оприличаващ я стил. Така са назовани примерно Синята стая, Червената стая, Японската стая... Дворецът е обзаведен в стил рококо. Каква е разликата между барока и рококото? Барокът е тежък стил, опитва се да ти навре в очите могъществото на обитателите и да те смачка. Рококото е по-лек, разчита на естествената красота на нещата. Цветовете са по-светли, а окрасите и орнаментите не са толкова натрапващи се. Да не каже някой че сме некултурни простаци :) Златото естествено беше навсякъде. В самия дворец снимането е забранено. Това ми се вижда малко тъпо, при условие че в нета е бъкано със снимки и филмчета за него. Излизаме и се опитваме да намерим много важните градини на двореца. Ама то отзад всичко е парк и градина! :) Минаваме през романтичен тунел от лилави цветя ("Не са люляци!" ми шепне някой). Нататък почва един парк който може да бъде определен само с 2 думи - Немска Точност. Кестените са подрязани по конец. Храсти и дървета - няма стърчащи клончета :) Отделните секции на парка са разделени от 20-30 метра широки алеи. Настилките навсякъде са ситен камък и почва. Няма асфалт. Всъщност така беше в повечето паркове. Явно това е идеалната настилка за джогинг, понеже всичките паркове във Виена са пълни с тичащи хора. Ама наистина пълни! Ако се спрете някъде на едно място, за 10 минути покрай вас ще пробягат поне 100 човека. Мъже, жени, млади, стари... Виена яко тича! Който не може да тича, е хванал два бастуна и също къса маратонки с яко ходене. Такова нещо да видим някъде пенсионери събрани на седянка, да дървят политика - абсурд! Всички над 70 години са хванали бастуните и яко мачкат чакъла! Може би заради огромните алеи, но ми се стори че сянката в парка е малко кът. А точно днес слънцето беше решило да си покаже зъбките... Тук-таме между храстите прозираха интересни сгради - като парника с изложбата на палми. Или пък слънчевия часовник-календар-хороскоп. Времето отиваше към обяд, а ние се шляехме безцелно. Все още не бяхме намерили прословутите Градини, защото това което обикаляхме си беше просто "парка зад двореца". Също в дневния ред стоеше и зоопарка, който беше наблизо. Рекохме си да хапнем преди да продължим с плана. Мръднахме малко настрани в малките улички и в един безистен намерихме много уютно заведение. Както очаквахме - менюто беше само на немски, а със сервитьора леко се затруднявахме, но лека полека нещата се получиха. Наядохме се и потънахме обратно в парка. Окото ни хвана един пореден парник с интересната табела "Пустинна къща". Пуснахме се вътре, а то беше интересно! Още на входа имаше аквариум с Garra rufa - рибки които се хранят с мъртва кожа. Над него имаше табелка "Моля, пробвайте!" и как да и устоим! :) Гъдела беше огромен :) Експозицията нататък ни вкара в дълбоката пустиня. Кактуси, прерийни кученца, змии и гущери, пластмасови прозрачни тунели, в които да наблюдаваш щъкащите мишки... Излязохме и се вкарахме в зоопарка. Безплатния билет - от касата на входа. А вътре като се почна... Виенския зоопарк има претенциите да е първия зоопарк в света. Имат всичко :) Гигантски панди, червени панди, пингвини, слонове, бели мечки, носорози... Но не толкова разнообразието ме впечатли, колкото начина по който е представено. Посетителят излиза от ролята на наблюдател и влиза в ролята на участник. Решетки рядко се виждаха. В някои биоми можеш да влезеш (примерно в дъждовната гора), други да ги видиш отгоре и отдолу (аквариума на пингвините). Имаше много интерактивни елементи. Някой да е разфасовал пингвин? Е, сега можете да го сторите :) За по-малките имаше супер много интересни неща. Под поляната на зайците бяха прокопани малки тунели, където да влезеш и да покажеш глава в пластмасов купул по средата на поляната. Имаше и мини воден парк, който да ти демонстрира водните съоръжения, които са се ползвали в техниката през вековете. Архимедов винт, бент, водно колело... В дъждовната гора се поразходих по индиански мостчета и влязох в пещера, където прилепите летяха навсякъде около мен. Не било толкова страшно :) Зоопаркът ми взе акъла. Сериозно, Виена си заслужава да се посети, дори ако единственото нещо което видите е зоопарка! :) Терариуми, аквариуми в които посетителя минава през прозрачен тунел.. През две минути си вдигах падналото чене. Но денят напредваше, а имахме още неща пред нас. Градините (които все още не бяхме намерили) по разписание затваряха към 5 часа, значи беше време да се стегнем и да преминем в малко по-експедитивен режим. Обратно в парка и хванахме нагоре по едно възвишение. От горе гледката беше добра. На върха на баира стоеше Глориетата - триумфална арка-паметник. Император Франц Йозиф I си е ял там закуската. В днешно време вътре има кафе, а горе - тераса с наблюдателница. Изкачването на 60-метровия баир ни беше поуморило малко, но това не ме спря да изтичам по стълбите до терасата :) От горе се разкриваше прекрасна гледка към урбанистичния хоризонт на Виена във всички посоки. Времето беше сериозно напреднало. Не можахме да намерим прословутите Градини. Така става като тръгваме без да сме си написали домашното. Метнахме се на метрото и - към Пратера. Мира имаше препоръка да хапнем там на вечеря, където печените наденици се продават на килограм, а бирата се пие директно от маркуча! :) Естествено, не пропуснахме да се качим на оригиналното и истинско Виенско колело. Гледката беше супер. Виена въобще има доста стърчащи сгради и наблюдателници от където да зяпате надлъж и на шир. По-куриозното беше, че съседната кабинка на колелото имаше маса за романтична вечеря за двама :) Отгоре се виждаше целия Пратер, та си заплюхме няколко влакчета, на които да се качим. Иначе Пратера е панаир. Свикнали сме на такива от България. Блъскащи колички, пушкаджийници... не си го представях точно така :) Оцелелите след Бумеранга :) Това е едно влакче, което се изстрелва по подковообразна релса, като пътьом се обръща няколко пъти надолу с главата. И като стигне до края го прави същото, само че - в задна посока с гърба напред :) Хапнахме на едно място, където се опитаха да ни ударят със сметката. Ама те не знаят с кого се захващат :) Тук с Вера и Рени решихме да се прибираме, а другите отидоха да се пуснат пак по центъра към Св. Стефан. От пратера хванахме влака и с 1-2 смени бяхме вкъщи. Много колоритен ден. От големите неща най ме впечатли зоопарка. Това е пример как трябва да се правят нещата. Не се иска много усилие или средства. От малките неща ме впечатли как всичко живо излиза да тича в парка. Виенчаните изглежда се грижат за здравето си, а и наистина - не видях тлъсти хора освен американските туристи. Педометъра на Савина показваше че за деня сме навъртяли към 15 км пеша, а болката в краката го потвърждаваше. Маратонките още се държаха! :) Програмата за утре беше малко по-лека, но за да стигнем до нея, първо трябва да ударим един хубав сън. Напред към Ден 4

Назад към Ден 3
Този ден беше запазен за двореца Белведере, след което - волна програма. Помотахме се малко на закуска, но не защото дядката на пекарната беше изгубил от немската си експедитивност, а защото организирахме една малка изненада за довечера. Каква е тя точно - ще видите довечера! :) До Белведере сменихме обичайните Х на брой транспорти. Локацията му е до централната жп-гара. Но районът въобще не прилича на гаров - всичко е чисто и лъщи. Бай Петкан яхнал моторната боклукосъбирачка неуморно прави тигели по алеите зад туристите. Дворецът е бароков и е построен за лятна резиденция на принц Евгений Савойски. Оказа се че входът не е включен във Vienna Pass. На мен честно казано не ми се даваха пари за още един Шьонбрун. Не си падам по такива места. Явно останалите - също, та пропуснахме изцяло вътрешния тур, но се поразходихме в парка. Тревата беше подстригана като с нокторезачка. Настилката на алеите беше вездесъщия чакъл и пръст, а тичащите хора бяха още повече. Ориентирахме се към ботаническата градина, която по площ надминаваше целия дворец и прилежащия му парк. Всяко дръвче си имаше надпис за вида и разреда (на немски), всяко стръкче трева беше каталогизирано. Някои специални заразавати растяха под метална мрежичка, да не ги кълват гугутките. Имаше едно много интересно черно цвете, което растеше във въздуха. Без корените му да докосват нищо, явно изсмукваше всичката му нужна влага от атмосферата. Беше поставено в стъклена оранжерия, та не успях да му изкарам хубава снимка. Бамбуковата горичка, с която хранят пандите в зоопарка :) Беше станало към обяд. Всеки си имаше планове за следобеда, така че тук се разделихме. Уговорихме няколко чекпойнта напред във времето. Аз хванах към музеят на мъченията. Той се намира в противобомбено скривалище от втората световна война. Слизаш надолу по стълбите, а около теб звучат сирени за въздушно нападение. Атмосфера определено имаше :) Самия музей не беше много голям и в 10-20 стаи показваха инструменти за мъчение и восъчни фигури на възстановки. Из между читателите ми може да има някой със слабо сърце, така че ще ви спестя снимките :) Точно над музея на мъченията се намира огромната сграда на Haus Des Meeres. По време на войните тук е имало оръдия, защитаващи ключови части от града от въздушните нападения на съюзниците. Сега сградата помещава аквариумен комплекс. Билетът струваше €15 и излизаше от заделения ми бюджет, а и нямаше много време за размотаване тук. Исках да се кача на туристическите автобусчета които обикалят града и ти дават по-обширно впечатление за нещата. Vienna Pass дава безплатен достъп до няколко от тези линии. Те са цветно кодирани и имат по десетина спирки всяка линия. Можеш да се качиш и слезеш навсякъде. Всичките имат допирни точки по центъра, а разликите в маршрутите са грубо както следва: * червена линия - обикаля целия исторически център * жълта линия - имперската линия - движи се по дворците * зелена линия - ходи до по-зелените предградия на Виена * синя линия - обиколка на Дунава Сборния пункт на автобусите е сградата на народния театър. Тук изчаках Мира, Иво и Савина, които имаха желание също да се врътнат по бусчетата. Докато ги чаках разгледах сградата на парламента и парка срещу него. Събрахме се с останалите и веднага се натоварихме на едно автобусче, което точно тръгваше. Вътре има аудио гайдове на различни езици, та докато те разкарват из града ти говорят интересни факти. Имперската казарма била построена през еди коя си година, но се оказало че архитектът е забравил да предвиди клозети в плана :) Едуард ван дер Нул бил архитекта на виенската опера, която е крайъгълна сграда в днешно време. По онова време обаче сданието се сторило много грозно и срещало неодобрение от страна на виенчани. Когато самия император Франц Йозив се възмутил от дизайна, това преляло чашата и архитектът си теглил ножа :) По едно време Иво се усети че сме се качили на грешния автобус. Искахме да хванем зелената линия, която да ни отведе до манастира Калнберг. Той се намира на един висок баир извън града и имало панорамна гледка към целия метрополис отдолу. Но ние някак си сме се качили на червената линия. Нищо де - обиколката си струваше! След 45 минути бусчето пристигна обратно на народния театър, където малко почакахме и се качихме вече на правилната зелена линия. Бусът ни повози из китния квартал Гринзинг, който беше населен от сладки малки къщурки. Пое нагоре по един къдрав кълдаръм, където вече се намирахме във Виенската гора. Пътят беше насечен от стотици пътеки нагоре и надолу. Замириса на гора както си трябва! :) Бусът спря на паркинга на Калнберг, където постоя десетина минути. За съжаление обиколката с червената линия ни беше изяла капацитета от време и нямаше кога да разгледаме манастира. Изтичахме набързо до панорамната тераса, където пощракахме малко и на бегом се прибрахме до автобуса :) Пътят обратно не беше същия - минахме през Клостернойбург - китно селце на брега на Дунав. Всички селца наоколо са силно специализирани в производството на вино. Виното има историческо значение за региона. През 14-ти век манастирът почти е бил изгорен от пожар. Водата за гасене свършила и се наложило да догасяват пожара с вино :) Други от любопитните истории, които звучаха от аудио гайдовете бяха че когато Виена е била обсадена от турците, виното е дало такива сили на защитниците, че 200 души са отблъснали 20-хилядната османска паплач :) Може би има някаква истина някъде, но не знам точно къде :) Фактът е че османците са изравнили със земята града не веднъж, а два пъти. Позната история, нали... Минахме покрай Karl-Marx-Hof - жилищна сграда с непрекъсната дължина от над километър. Това е най-голямата единична жилищна сграда в света. Строена е в епохата на ранния социализъм, когато жилищната площ силно не е достигала. Има над 1000 апартамента, всеки с площ между 30-60 квадрата. Не е много, но е било достъпно, дори и за най-бедните. Наемът е струвал около 10% от заплатата, а водата е била безплатна в разумни граници. Обиколката с автобусчетата беше интересна, и ми се искаше да хванем и синята - дунавската - линия до следващата набелязана цел - Donauturm - дунавската кула. Но за съжаление минаваше 6 часа и нямаше как да се придвижим до Пратера, където беше спирката. Вместо това хванахме метро към Виенския Международен Център. И за да е пълен слогана "Разделяй и владей" - оставихме Савина и Иво, които мръднаха до центъра по магазините. С Мира кацнахме след малко на международния център, където се помещава централата на ООН. Районът е бизнес парк. Не си го представях точно така. Модерната стъклена архитектура правеше контраст с историческия център, където попивахме виенски въздух до сега :) На тази панелка преброих над 30 етажа. Лично аз обикновено бих обединил думите "30 етажа жилищна панелка" в една дума - "гето". Но ситуацията тук не беше такава. Площадът отпред беше лъснат като сцената на народната опера. Гаражите бяха подземни и до тях се стигаше по сложна система от булеварди слизащи в тунели. Хора почти не се виждаха. Паркът зад сградата беше идеално подстриган и чист. За нула време се добрахме до Кулата, където почакахме останалите. Събрахме се и - юруш нагоре! Кулата е висока 250 метра. На 150-тия метър се намират ресторант-кафе и наблюдателна тераса. На терасата има и установка за бънджи скокове :) Поглед назад към индустриалния дунавски парк: Към Дунава и многобройните му канали, приютяващи яхти и корабчета. Имаше и такива от Русе :) Черния небостъргач на Donau City Tower 1. Височината му от 220 метра го прави най-високия небостъргач в Австрия. Пред него се вижда 30-етажната панелка. Долу и зад реката са светещите шарении на Пратера :) Паркът и алеята по която дойдохме от международния център. Очарователно! Слязохме долу гладни и последваха още шницели и дункел кругери :) Прибрахме се доволни, но вечерта още не беше свършила. Помните ли малката изненада, която приготвяхме сутринта? Рени точно днес имаше рожден ден :) Какъв по-хубав завършек на деня и екскурзията от това да ѝ изкараме акъла с една тайна торта сахер :) Това беше! Няма да ви разправям за анти-културния шок като се върнах. Да си останем с хубавите впечатления! :)

Имах щастието да бъда в Рим за кратко. Да видя прословутата "Европа", да си изградя някакво скромно мнение и да развенчая няколко мита за себе си.
Рим е градът, който едно време е владял целия цивилизован свят. Направили са всичко възможно това да се набие в главата на случайния посетител. Навсякъде грандомания и богатства, докарани от всички краища на империята. Ако нещо може да се построи десет метра високо, те са го строели трийсет метра. Всяка сграда и паметник говорят едно - "ние сме най-големите". За модерната част от града работите са нормални - мръсотия, гаден трафик, претъпкано с туристи. Нищо необичайно тук. Дърветата. Малко тъпо е да ги слагам на първо място във впечатленията :) Но това беше буквално първото нещо, което видях от прозореца на самолета - пиниите! Пинията е иглолистно дърво с чадърообразна корона, което е засадено в огромни количества из Рим и придава едно много готино средиземноморско чувство. Когато се съберат няколко накуп, образуват един плътен слой от корони високо над главите. Супер е за сянка, без да "заема въздуха" като борове и елхи. Архитектурата. Грандомания, която продължава и в днешни дни. Съвсем обичайно е централния вход на която и да е сграда да е 5-метрова порта. Сградите обикновено са ниски (3-4 етажа), като ограждат централно място като паркинг или микро-площад за самата сграда. В София има доста такива сгради. Склуптурите. Те са навсякъде. По курнизи на сгради, по чешми, по рамки на картини - навсякъде. И са изпипани до най-малкия детайл. Мъжките фигури естествено са голи, така че мраморните пишки бяха в изобилие. Видях хиляди пишки и се чувствам визуално изнасилен. Склуптурите са толкова много че се съмнявам че е останал гражданин от античността, който да не е бил склуптуриран. Другия въпрос е - колко майстори са имали да правят статуи? Едва ли не всеки е трябвало да бъде арт-аджия с това количество материал. Шумът. Рим е меко казано шумен град. Постоянното жужене от тълпите става фон, който се допълва с пищене на линейки (много! През 5 минути някоя линейка ходи на някъде!), клаксони (трафикът тръгва и спира със свирене, сигурно свирките им се амортизират всеки месец), скърцане на трамваи и влакове. Трафикът. Е ужасен. Карат се главно моторчета и супермини-та, заради тесните улици. Моторчетата изпреварват отляво и отдясно. Черни джибове не видях никъде. Не могат да съществуват там. Обичайна гледка беше костюмарите да се придвижват яхнали моторче, със спортна раница на гърба, вместо с куфарче. Имаше луксозни седани, но бяха минимално количество. Развенчах мита, че ако стъпиш на пешеходна пътека и всички ти правят път. Първите няколко коли се опитват да те прегазят и чак следващите спират. Като тук горе-долу. Пешеходните светофари имат три светлини. Зеленото е много кратко, последвано от по-дълго жълто и накрая - червено. Навсякъде има паркинги за моторчета, които изглеждат малко смешно с тесните разграфени клетки. Градския транспорт. Претъпкан. Някои от метро-мотрисите и трамваите имат климатици, които се неутрализират когато хиляда души се натъпчат вътре. Билети се продават от машини (машала!), а машините които валидират билетите и картите понякога се бъгват и отказват. Транспортът от и до летището е уреден и има богат избор за всякакви ценови категории. Влакове - Леонардо Експрес - 15 евро, градска железница FR1 - 8 евро, автобус - 4-6 евро. Има карти с които пътуваш безплатно в градския транспорт, като градската железница се разпростира и до няколко градчета наблизо (включително Lido, което е морски курорт). Храната. Не толкова скъпа и не толкова малка по количество, както се бях наплашил от разни четива. Вечеря в ресторантче на тротоара около Термини - 10-15 евро на човек (салата, пица и вино). Домашното вино е добро. Бирата навън струва от 3 до 5 евро. Бирата на кенчета в супермаркетите - 1-2 евро. Общо взето навсякъде цените са като тук, но валутата след числото не е лева, а евро. Сладоледите са върха! Аз до сега си мислех че не обичам сладолед. Сега разбирам че не обичам това нещо наподобяващо замразена вода със захар, което продават тук. Римския сладолед е нежно ароматно удоволствие. Пиците им са доста семпли - в България съм ял по-добри. Туристите. Море от хора. Километрични опашки по известните обекти, които обаче лесно минахме с Roma Pass (за това - по-надолу). Повечето са организирани групи, чиито екскурзоводи носят по някакъв байрак, за да се разпознават. Много обекти предлагат audioguides - едно устройство със слушалки, което ти говори някакви неща. Някои обекти предлагат и приложения за мобилни устройства, които вършат същата работа. Доста от изложените неща в Капитолия имаха NFC тагове и никаква друга информация за по-аналогово ориентирания турист. Сувенирите. Циганията е същата като тук. Сергии по улиците. Цигани продаващи лазерни фенерчета и изстрелващи се светулки. Исках да си взема шапка, но всичките 923834 сергии за шапки продаваха точно 5 едни и същи скучни модела. Тениски никъде не видях. Ако си взимате магнитчета, потърсете оферти от рода на 5-6-7 броя за 10 евро. Магнитите от магазина на Колизеума струват по 4.50 едното! Roma Pass. Това е карта, която ви предоставя 2 безплатни посещения на някои от най-известните обекти, плюс още дузина бонус-безплатни обекти, плюс безплатен градски транспорт. Всичко това в рамките на 3 дни и струва 36 евро. Направете си сметката, дали ще ходите толкова много по музеи. Големите обекти отнемат адски много време да се обиколят и 2 обекта за 3 дни си е малко съсипващо. Билета за Колизеума+Форума+Палатинския хълм (интегриран билет е) струваше 12 евро, а за Капитолия - 13 евро и тези са може би най-скъпите от всички музеи. Билетите за градския транспорт са по 1.50 евро. Абонаментни карти могат да се вземат отделно - 16.50 за 3-дневна карта или 24 евро за седмична. Големия бонус на рома паса е че не се чака по опашки. В комплект с паса ви дават и карта на Рим с означени обекти. Рома Термини - централна гара. Нещо гигантско (дали не се повтарям вече?), което повече прилича на сбирщайн между мол и гето от колкото на гара. Билетите се продават от три редици по стотина автомати - всичко е автоматизирано. Туристическа информация не видяхме почти никъде. Първия ден доста търсихме от къде да си вземем Рома Пас и почти се бяхме отказали, когато видяхме будката за вестници на югозападния изход. През ноща тълпите ги няма, но... добре сте дошли в гетото. Навсякъде има клошари, спящи по кашони. Да кажеш че са окъснели пътници - не са. Нямат багаж и са прекалено опърпани. Имаше и цигани и бели. Да видиш няколко такива, може би е нормално, но положението там си беше направо шокиращо. Това бяха общите впечатления. Ще опитам да драсна и един пътепис с по-детайлни описания на местата, където бяхме в следващите дни. Ден 1 - Йухуу, летя! Ден 2 - Моренце! Ден 3 - Колизеума Ден 4 - Капитолия е врата към петото измерение! Ден 5 - Пак летим

Ставаме безбожно рано около 4 часа. Раницата е събрана и е толкова натъпкана, че е на път да се пръсне. Да си намеря по-хубава раница. Таксиджията ни пълни главата с глупости по пътя към летището. Много било яко ако можел да не работи, а само да взима пари.
На терминал 1 имаме малък шаш и паника, понеже нито един от двама ни с Димо не е летял до сега. Минаваме проверката по сигурността и сме леко спекани. Разтоварваме багажа в едни ванички, които ще минават през рентгена, а ние - през метал-детектора. Нищо не пищи и си отдъхвам за момент. Много бързам с отдъхването, понеже мацката от проверката ме вика настрани. - Господине, знаете ли за забранените предмети? Аз си мисля че знам. - Ама господине, вие имате НОЖ! Ко? Глупости! 30-сантиметровия щик от калашник с който си режа хляба съм си го оставил вкъщи... а, швейцарското ножче ли? Не може ли? Ебаси тъпотията, свиха ми вярното ножче. Пълна глупост - в самолета продават бира в метални кенчета, която като се смачка прави перфектно оръжие. Ако искам, целия самолет мога да заколя. Отбихме се в безмитния магазин, да видим какво толкова го хвалят. То все едно хоремаг. Ядене, пиене, играчки, парфюми... Но всичките са някакви марки, които за първи път чувам. И цените са... безбожни. Не знам кво му е безмитното, щом за пакетче обикновени бисквити трябва да платиш 5 евро. Грешка - 6 евро, понеже пътуващите в ЕС получават допълнителна такса. Рекохме да развалим една педесетачка, та взехме един тоблерон. Мацката на гишето беше гримирана като за дискотека - "Ма, господине, по-дребни нямате ли? Ама ние с монети принципно не работим..." Кво? Бягай. Един чичка пред нас обаче направи 140 лева сметка за цигари. Като си помисля че това ни струваше половината ядене и пиене в Рим...

Спахме прекрасно на климатик. Като се събудих направих една лека инвентаризация на стаята и открих 6 контакта. Йее, за първи път ми се случва да си включа всичките батерии да се зареждат и да ми остават свободни контакти. Без да изключвам никакви електроуреди от стаята. Освен това имахме голям LCD телевизор и кана за топлене на вода. Към каната имаше комплект няколко чайчета, кафенца, захар и сметани.
Слизаме на закуска. Очаквах някакво фиктивно кроасанче и кафенце - бях много положително изненадан когато попаднах на блок маса. Ядене - на корем. Обичайните неща за сандвичи и мазане на филии, плюс кисело мляко (два вида), мюсли (три вида), ананаси и праскови от консерва и някакви дребни закуски (кроасани и кремки). Денят започна много силно! Решихме днес да ходим на море. Много хора не знаят че от Рим лесно се стига до плажа. Повечето като чуят "плаж" и реагират с "ама градът не е на морето, какъв плаж?" С градската железница се стига за 45 минути, която даже ни се пада безплатна с Рома Пас-а :)