Разходка от Стара Загора до Борилово

Публикувано на 14 август, 2011

Подобни: пътепис Средна Гора туризъм фото

Днес реших да си направя една разходка по маршрут на който се каня отдавна - от Стара Загора през Дъбрава към Борилово. Общо разстоянието по картата излиза към 10 километра. Това щеше да ми е почти рекорд (повече съм ходил единствено от Добринище до х. Гоце Делчев - 2х10 км отиване и връщане), а през деня щях да имам още работа и не трябваше да съм капнал. Така че реших да си спестя връщането и се разбрах със сестрата да ме вземе с колата от Борилово след някакво време. Вода не взех, тъй като по пътя щях да имам много чешми. Почудих се дали да не тръгна хептен лек, но взех и фотоапарата.
Времето беше топло, по небето имаше леки облачета. Надявах се да се спася от жегата в гората. Първите 30 минути бяха в града - през градската градина, нагоре по алеята с фонтаните и в Аязмото. Още много хора мислеха като мен че горе ще е по-хладно (не беше), защото по алеите бъкаше от живот. Хванах пътеката за Воеводската чешма, която щеше да е първата отметка по пътя. [caption id="attachment_424" align="aligncenter" width="300" caption="Изглед към източната част на града"][/caption] [caption id="attachment_426" align="aligncenter" width="300" caption="Спирка за отдих"][/caption] Лека-полека навлизах в "не толкова градските" части от парка. За хората там това вече си беше гора, а в гората туристите се поздравяват. Някои от по-младите не поздравяват, а си гледат гузно в краката. [caption id="attachment_427" align="aligncenter" width="300" caption="Малко параклисче по средата на пътя"][/caption] На Воеводската чешма има беседка, която обикновено е пълна с бира и скара и прилежащите им готвачи. По чудо там нямаше никой. Тамън си викам че ще направя уникална снимка на чешмата без хора в кадър и изненада - по пътя дойде кола, от горе се изсипа една тумба хора, отзад ме настигнаха някакви лелки... и джамбурето горе стана пълно :) Без снимка там. Пих една студена вода и хванах нататък към Дъбрава. [caption id="attachment_428" align="aligncenter" width="200" caption="Етажната растителност води борба за светлина. Някои треви си взимат светлината директно от тока :)"][/caption] След малко стигнах до изоставената детска градина. За нея се носят митове и легенди. Историята казва че митрополит Методи Кусев я е издигнал в отплата за водата за Аязмото отбита от Дъбрава. Сградата не изглежда толкова древна - ток и всички блага на цивилизацията си има. Не знам от кога е изоставена, но все пак - детска градина по средата на гората? Хмн. Развалата беше доста по-напреднала от предния път като бях тук. Оградата беше изядена на няколко места и свободно се влизаше в двора. Някои прозорци бяха изкъртени или отворени и при повече желание може да се влезе и в сградите. Нямах такова желание. [caption id="attachment_429" align="aligncenter" width="300" caption="Детската градина - поглед отпред"][/caption] [caption id="attachment_430" align="aligncenter" width="300" caption="Врата към ... котелно?"][/caption] [caption id="attachment_434" align="aligncenter" width="200" caption="Разбити прозорци"][/caption] Нататък разбития асфалт свърши и пътеката стана горска. В ляво беше дълбокото дере на река Неизвестна и гората беше навсякъде. Движех се по римски път. Не знам дали наистина са го построили римляните, или само са го използвали, или си е чисто и просто природно образувание. Но знам че камъните бяха само по пътеката - в гората не виждах такива. Острите им ръбове бяха по посока срещу наклона. Ако бяха сложени наобратно, ходенето щеше да е много по-трудно. [caption id="attachment_435" align="aligncenter" width="200" caption="Камъни"][/caption] [caption id="attachment_436" align="aligncenter" width="200" caption="Римски път"][/caption] Тук както си снимах камъните отзад ми връхлетяха две мацки. По целия път от детската градина до тук не срещнах ни един човек, тези сигурно бяха някакви нинджи да не ги чуя. [caption id="attachment_437" align="aligncenter" width="300" caption="Финалното баирче, след което почва селото"][/caption] [caption id="attachment_438" align="aligncenter" width="300" caption="Къщи"][/caption] Стигнах чешмата в началото на селото и се напих. Напоследък си намерих някаква техника за пиене. Устата се пълни с вода, която се преглъща на малки глътки. Така от 2-3 пъти се напивам, а количеството не е толкова че да ме бутне или да почне да ми се плацика в корема. Естествено при по-продължителните почивки гледам да пия повече вода, че организма си иска и количеството. Вече и без това бях изкарал солидно количество пот. [caption id="attachment_439" align="aligncenter" width="300" caption="Забранено е миенето на нарушителите"][/caption] Продължих към местноста Орешака, където щеше да е втория чекпойнт по пътя. Разлаях селските кучета, разбягах селските котки. Тук имаше една отсечка от 300 метра, която ми разказа играта. Наклонът беше сериозен, слънцето яко напичаше и сянка нямаше. Докато катерех с изплезен език си представях как съм с колата, газта до ламарината на втора и приятното ускорение... Мечти. Само на този баир изкарах поне един литър пот. Чудя се как хората мразят да се потят и се пръскат с разни химии против потене. Потта е част от естествения терморегулационен механизъм на тялото. Потта охлажда с изпарението си. Няма пот - прегряваш. После идва топлинния удар... В Орешака както винаги беше пренаселено. Там е нормално да има 3-4 коли с барбекюта, 1-2ма отделно да си мият колите от чешмата, да пушат скарите и да се лее чалга. Този път имаше и циганска сергия за семки - ВТФ!? Изненадата беше че чешмата не тече... Няма нищо - долу се бях напил, а и по пътя преди Борилово трябваше да има още една чешма. [caption id="attachment_440" align="aligncenter" width="300" caption="Чешмата не тече"][/caption] [caption id="attachment_441" align="aligncenter" width="300" caption="Тайфата"][/caption] Преди Дъбрава си бях погледна телефона и видях че нямам обхват. Не знаех за напред как ще е, така че още тук се обадих на сестрата - след един час да тръгва, ако няма следващи инструкции. Навлязох пак в гората. Тук беше царството на мухите. Бяха ужасно много и ужасно големи. Не знам как не ме вдигнаха да ме занесат в гнездото си! При всяко вдишване имаше сериозна опасност да си хапна мухи. Наклонът беше стабилен и почнах да изплезвам език. Нищо - за това бях дошъл. Оставаха към 4км и имах нужда от такава тренировка, че напоследък много бях атрофирал. [caption id="attachment_442" align="aligncenter" width="200" caption="На места се виждаха дълбоки гьолове"][/caption] След малко наклонът свърши в кръстопът на черни пътища. Тук е момента да вметна, че картата от OpenStreetMap е много точна в региона около Стара Загора. Аз съм качвал много тракове, но има и много други хора, които допринасят. За конкретната пътека трябва да благодаря на LandShark. След кръстопътя изкачването свърши и пътя започна леко да се вие надолу - все едно разходка в парка. [caption id="attachment_443" align="aligncenter" width="300" caption="Сгради в далечината... поделението до Змеево?"][/caption] Времето беше с мен и когато излизах на открито, облаци скриваха слънцето. Когато слизах в гората - изпичаше. Много е хубаво човек да се откъсне от грижите и да има само пътя под краката си. Няма работа, няма сорс, няма пари, няма жени, няма коли... Пречистващо е. [caption id="attachment_444" align="aligncenter" width="300" caption="Камъните по пътя бяха розови"][/caption] [caption id="attachment_445" align="aligncenter" width="200" caption="Първите покриви на Борилово"][/caption] Тук ми се стори че съм много близо до крайната точка (очите винаги лъжат) и звъннах на сестрата да тръгва. На откритото обхватът беше идеален. По GPS бях доста напред с времето - от Дъбрава до тук ми беше отнело 20 минути, а очаквах да е поне час по нагорнището от Орешака. [caption id="attachment_446" align="aligncenter" width="200" caption="Пътят продължава"][/caption] [caption id="attachment_447" align="aligncenter" width="200" caption="Локвата с лайняните пеперуди"][/caption] Трябваше да наближавам чешмата над Борилово, където вече се надявах да пия. Минах покрай едно малко зидче и чешмата беше там. За съжаление и тя беше суха. Тъпа работа... Тук онзи ден беше валял порой поне няколко дни. Гигантските гьолове свидетелства за това. Къде беше водата в чешмите? [caption id="attachment_448" align="aligncenter" width="300" caption="Йеее, чешмата"][/caption] [caption id="attachment_449" align="aligncenter" width="300" caption="И тя суха"][/caption] Продължих да слизам към селото. Тук таме вече се виждаха следи от цивилизация - огради, горски ранчота, стълбове за ток. Овощките покрай пътя бяха отрупани с плод. [caption id="attachment_450" align="aligncenter" width="300" caption="Мъничко червеничко... на високо"][/caption] [caption id="attachment_451" align="aligncenter" width="300" caption="Започнах да съжалявам че не обичам да ям такива работи"][/caption] [caption id="attachment_452" align="aligncenter" width="300" caption="Шосето вече се вижда"][/caption] [caption id="attachment_453" align="aligncenter" width="300" caption="Краят наближава"][/caption] [caption id="attachment_454" align="aligncenter" width="200" caption="Краят му се вижда"][/caption] [caption id="attachment_455" align="aligncenter" width="300" caption="Та-дааа..."][/caption] Със сестрата се бяхме разбрали да се чакаме на центъра, така че хванах табелата "Център ->"... Изкара ме на малко площадче с хранителни стоки и спирка на автобуса. Имаше разписание и ме е яд, че не го щракнах. Щеше да е полезно, ако някой реши да повтори маршрута без да има бакъп да го вземе и да го върне в града. По спомен делничните дни имаше 6-7-8 автобуса (може би на всеки час и половина), а празничните - един тръгващ от града в 9, един в 16 и още един. [caption id="attachment_456" align="aligncenter" width="300" caption="Бориловска котка"][/caption] [caption id="attachment_457" align="aligncenter" width="300" caption="Тази я набарах и ме уби от мъркане"][/caption] [caption id="attachment_458" align="aligncenter" width="300" caption="Финал"][/caption] Равносметката по GPS трак е следната - 12 километра, взети за 2 часа и половина. От вкъщи до Дъбрава - два часа, от Дъбрава до Борилово - половин час. Не било толкова далече... Не мога да кажа че по пътя имаше кой знае какви красоти, но за тях съм си приготвил друг маршрут - към Змеево и Ягода. Надявам се някой път да намеря време и за там :)