На връщане от София решихме да направим малка отбивка до едно място, записано в историята на Първата българска държава. На няколко минути път от магистрала Тракия се намира крепост Стенос - Траянови врата. Малко известно днес място, покрай което ежедневно минават хиляди хора.

Въобще нямахме намерение да ходим до Аневското кале. Планът беше да се качим на Беклемето с колата, да направим малко снежни човеци и да се попързаляме по снега. Но след като ураганния вятър ни пресече още преди да слезем от колата (10 минути седене и усещане как вятъра клати колата, опит да стигнем поне до бетонната арка за селфита, наблюдаване на ниско прелитащи мечки и друг едър некрилат добитък), решихме че все пак бихме се разходили до Аневското кале за да не ни е капо деня :)

Крепостта на нос Калиакра беше отдавна набелязана цел. Тя присъства в 100-те национални туристически обекта. Това естествено води до паркинги, сергии, ресторанти и цигании. Но въпреки това напливът там не е толкова силен, дори през летния сезон. Северното черноморие е леко пренебрегнато от масовката (и слава богу!). А пък от друга страна толкова много от съседните места пустеят, че ако човек е в региона и му се прииска да "види малко цивилизация", може да мръдне до нос Калиакра :)

Гергьовденският ни план включваше главно бърза обиколка по водопадите на Беласица. Пътят ни за македонските водопади минаваше през Петрич и ГКПП Златарево, на един хвърлей от Самуиловата крепост :)

Рядко си позволявам да имам големи очаквания към туристическите обекти в България. Крепостта Хоталич до Севлиево беше един от тези случаи. От снимки и реклама очаквах да е нещо голямо и величествено, нещо което на 100% си струва да се посети и би те заредило с положителни емоции за дни наред. Действителността беше разочароваща.