Прииска ни се един лек и спокоен уикенд в ниската част на Рила. Когато човек чуе "Рила", обикновено си представя ледникови езера, голи остри върхове, върволица от хора пред лифтовете... Опитахме да си устроим малко по-различно от това рилско преживяване :)

Дестинацията за този уикенд щеше да е хижа Чакър войвода в Рила. Колебаехме се дали да тръгнем от Боровец нагоре пеша, или да хванем лифта, а пък като бонус след хижата да идем и до Саръгьолските езера малко по-нататък. Вторият вариант беше същите километри и денивелация, така че рекохме си - защо да не разширим разходката? :)

Принципно лятото е сух сезон. Реките пресъхват, а деретата ги брули прашен вятър. Не е сезон за водопади. Но обилните дъждове тази година преобърнаха представите на 180 градуса :) Отвсякъде бившите вадички започнаха да се превръщат в бучащи бързеи, а водопадчетата, които този сезон едвам процърцорваха сега рукнаха с тътена на преминаващ влак :)

Едно от обещанията си, които не успявам да спазя е че всеки път "този път" ще ми е последния на Рилските езера :)

На някои места просто им идва времето. То се случва точно когато трябва - нито по-рано, нито по-късно. Така стана и с екопътека "Бели Искър". Тя стоеше в списъка ми от поне 5 години. Имах много възможности да я посетя, но за щастие все нещо излизаше... Защо за щастие? :)