С раница без граница

Екопътека "Узана"

Публикувано на 1 май, 2012
Информацията за екопътека "Узана" е доста оскъдна в Интернет, а маршрута не бива да се игнорира - за това реших да драсна два реда.
View Larger Map Според информационната табела пътеката е с денивелация 90м и е пълна с разни атракции. По дърветата има доста информационни табели за съответния растителен вид (след петия "Обикновен смърч" престанах да им се заглеждам :) ) и като цяло маршрута е образователен и подходящ за деца. Общата дължина по GPS трак е ~2.3 км. По указания това се взима за един час, но ние се спирахме на всяко камъче и пейка и ни отне три. Повечето от денивелацията се усеща в първите 400 метра, когато от поляната на Узана се навлиза в гората. Ние бяхме там около 1-ви май и пролетта леко закъсняваше. Широколистните дървета все още нямаха листа, а в най-сенчестите дупки имаше сняг. [caption id="attachment_508" align="aligncenter" width="300" caption="По нагорнището бяха набити трупи, които правеха стъпала"][/caption] По цялата дължина има няколко места за почивка и за хапване. Някои от тях си бяха сериозни заслони с чевермета, пещи и ток, в които и сватба можеш да вдигнеш. [caption id="attachment_509" align="aligncenter" width="300" caption="Да имаше малко сянчица..."][/caption] Така достигнахме до първата атракция - въжен тролей. Въжето беше скъсано, а стълбата - разклатена. Не можах да разбера на къде се спускаш от площадката. Нагоре по пътеката имаше още няколко катерушки. [caption id="attachment_511" align="aligncenter" width="300" caption="Кой може да мине по цялата дължина като маймунка?"][/caption] [caption id="attachment_512" align="aligncenter" width="300" caption="На това не можах да разбера каква му е идеята"][/caption] [caption id="attachment_513" align="aligncenter" width="300" caption="Всеки да направи по 20 набирания, веднага"][/caption] Съвсем скоро пристигнахме до първото по-голямо нещо от обещаните - класна стая на открито. Като малък не съм ходил по "горски" училища, но винаги съм си ги представял така (всъщност може би е имало много повече пиене и много по-малко "училище", но...). Черна дъска нямаше, но имаше няколко от образователните табели, които бяха пръснати из целия парк. И тук времето си беше оставило следата по счупените "чинове". Едно от малкото зелени неща в гората през този сезон беше някакво тревообразно растение. Ние нали сме опитни биолози и го набедихме че е: момина сълза, дебелец, киселец, млад бук (в този ред). Някой го опита на вкус и рече че било див чесън. Това обясни защо гората ми миришеше на салата. От тук нататък терена става рязко каменист, като на места бука расте директно върху скалите. [caption id="attachment_518" align="aligncenter" width="200" caption="Пътеката преодолява различни височини чрез дървени стълби, които бяха по-здрави от колкото очаквах"][/caption] След първия каменен баир, пътеката се спуска отново в ниското, където има няколко маси и огнище. Тук имаше някакво разклонение в ляво, което не разбрах на къде отива - още стълби с парапети и синя маркировка. Основната пътека обаче продължава напред към първия по-голям "ресторант". Тук или на предните маси е добро място да хапнете, защото следващата възможност ще е чак в края на маршрута, а вие още не сте го преполовили. Тук има ново отклонение наляво - към почивната база на община Габрово, която се вижда в далечината. Екопътеката през повечето време е добре маркирана със синя ивица и табели, освен една част за която ще стане въпрос след малко. [caption id="attachment_521" align="aligncenter" width="300" caption="Вечните чеснови полета"][/caption] След 200м се достига до входа на пещера "Леднишката дупка". В миналото габровци са взимали от тук лед, за да съхраняват различни стоки, а днес прилепите се събират през размножителния си период. Това е горе-долу средата на маршрута. Тук изгубихме маркировката и след кратко лутане излязохме на наблюдателната площадка. Чак по-късно като видях схемата на парка разбрах че тук някъде сме пропуснали "амфитеатър на открито". [caption id="attachment_523" align="aligncenter" width="300" caption="Площадката изглежда много по-стабилна от рехавите дървени съоръжения наоколо"][/caption] Открива се панорама към Шипка и Бузлуджа, като двете са почти на една линия. Добре се вижда ветрогенераторния парк на Бузлуджа. На мен гледката ми се стори леко скучна - от асфалтовия път до Узана се виждаха по-красиви места. [caption id="attachment_524" align="aligncenter" width="300" caption="10 точки за когото успее да намери паметника на Шипка"][/caption] Точно до площадката се намира "индианския кът" в който има дървените скелети на два вигвама. Може би са ги построили за катерушки, но както бяха в текущото им състояние не бих препоръчал на никой да се катери по тях. Нататък следва около километър разходка през гората, като на доста места пътеката минава директно по камъните. Гледайте си в краката, защото е много лесно да се прехласнете в гората и да стъпите накриво. Това е малко по-скучната част от маршрута на фона на всичките съоръжения до сега. Липсват и всякакви кътове за отдих, но ако ви е останало ядене и пиене няма да съжалявате - пътеката свършва при хотел "Импулс" на друг голям заслон. Екопътека "Узана" ме остави с две общи мисли - колко труд е вложен в нещо за да се направи интересно; и как всичко се разваля като го оставиш на времето. Освен това толкова камениста гора не бях виждал.