Градището над с. Кънчево
Публикувано на 4 март, 2013
Целта беше връх Калето до село Кънчево. В България има поне хиляда връха с това име произлизащо от това че там се намират останки или руини. Конкретно това Кале е средновековна крепост, охранявала прохода от Търново към Борилово и Стара Загора. Крепостните стени с дебелина 2-8 метра са имали неправилна многоъгълна форма. Зидарията е от ломени камъни споени с бял хоросан. Общата площ на укрепеното пространство е около 10 декара. Бях идвал тук преди няколко години. Параметрите бяха ясни - час и нещо ходене, 200-300 м денивелация, драпане по камъни и награда със забележителна гледка отгоре. Хванахме се със Сашо и Цвета и към обяд бяхме в село Кънчево. От там към крепостта тръгнахме по синята маркировка.
На излизане от селото минахме покрай един каптаж, който беше нашарен като туристическо информационно бюро - жълта пътека за Ръжена насам, жълта за Розово - натам, синя за крепостта - направо. Тук започна да става малко кално. А аз точно бях оставил бойните чепици при обущаря и бях тръгнал с многоизстрадалите маратонки... Дали пропускат вода? Пропускат и камъни и дървье :)
Рекичката покрай чешмата беше доста пълноводна и не можехме да пресечем на обичайното място.
Така че кой с тояга, кой с лъвски скок се оправи от другата страна.
След малко излязохме на полето. Тук маркировка няма и предния път като идвах се лутахме поне един час. Тогава свалихме трак от GPS-а и сега си спестихме изгубването.
Калчицата взе да става сериозна и когато внезапно ми захладня на пръстите почнах да си мисля че влагата ще ни спре. Сашо обаче право рече че "щом тече надолу, значи горе ще се е изтекло" :)
Пътеката влезе в гората и ни посрещнаха хиляди цъфнали божури. По пътеката, по поляните - навсякъде.
Наклонът нагоре взе да става постоянен и излязохме на скалите. Видиш ли синята маркировка да тръгва отвесно по камъните, значи стягай си гащите :) Задрапахме здраво нагоре, като отвреме-навреме включвах 4х4 режима. Тук някъде понесох щета от 1HP - ожулих си палеца на ръката.
[caption id="attachment_889" align="aligncenter" width="600"]
Поглед към източния баир. Нашия беше по-висок - няяя :p[/caption]
[caption id="attachment_891" align="aligncenter" width="600"]
Иманярите бяха прекопали доста от поляните[/caption]
[caption id="attachment_893" align="aligncenter" width="600"]
На върха[/caption]
Знамето на върха беше виждало по-добри времена... Всъщност беше се превърнало в парцал, висящ на 2 кончета. Ха, честит 3-ти март.
[caption id="attachment_895" align="aligncenter" width="600"]
По този път бяхме дошли, а долу до къщурката се вижда чешмата.[/caption]
[caption id="attachment_896" align="aligncenter" width="600"]
Поглед към Кънчево.[/caption]
Снимките не могат да пресъздадат усещането за награда. Да видиш селото в далечината и да си кажеш "Ама ние ЧАК от там ли дойдохме?!" :)
[caption id="attachment_897" align="aligncenter" width="600"]
Поглед към Ръжена - разстояние по права линия около 4км[/caption]
[caption id="attachment_899" align="aligncenter" width="600"]
Кънчево с Казанлъшката долина[/caption]
Стана време да хапнем. Разпъна се софрата, а да отбележа че мръвката е там, макар и много да не се вижда :)
[caption id="attachment_901" align="aligncenter" width="600"]
Да хапваш докато си седиш всред древните баири - безценно[/caption]
Взехме да слизаме надолу и потънахме в гората.
Мислехме на връщане да минем през едни големи камъни, които се виждаха наблизо. Легендата им е че са древен тракийски храм на Слънцето.
[caption id="attachment_904" align="aligncenter" width="600"]
Прецапване на поредната рекичка[/caption]
[caption id="attachment_906" align="aligncenter" width="600"]
Зареждаме мана от траките[/caption]
[caption id="attachment_907" align="aligncenter" width="399"]
Някой зареждат повече :)[/caption]
От там някак с нежелание тръгнах на обратно. Хубаво е човек отвреме-навреме да хване гората и да се откъсне от тълпата и цимента. Това много ми липсваше последните няколко месеца.Архив
- 2024
+ 2023
+ 2022
+ 2021
+ 2020
+ 2019
+ 2018
+ 2017
+ 2016
+ 2015
+ 2014
+ 2013
+ 2012
+ 2011
+ 2008