С раница без граница

Студен кладенец и Средна Арда

Публикувано на 1 септември, 2013
Тая година нещо взе да се получава дефицит на качествените разходки, та със Сашо и Цвета си рекохме че трябва да забегнем на някъде. Датата беше сто процента ясна - 23 август, че някои бачкат по странни смени и уикендите са им кът. Мястото беше приблизително ясно - Родопите около Кръстова гора. Да, ама не. Звъним насам, звъним натам - всичко в региона заето от три седмици предварително. Та трябваше да си изберем друга дестинация и Сашо някак си намери къща за гости "Средна Арда". Гледахме снимки от Panoramio и блогове - природата изглеждаше много добре. Имаше сумати дестинации за разходка, така че това щеше да е. Имаше само едно "но" - до къщата няма път и се стига или с влака или с лодка :) Супер, мен въобще не ме е страх от лодки.
Петък следобед се добрахме до село Широко Поле от където бай Стоян щеше да ни вземе с лодката. От селото по един черен път се излиза на язовира и красотата започва. По крайбрежната ивица бяха налягали рибари, палатки, туристи... Идилия. Особено в златния час точно преди залеза. [caption id="attachment_1160" align="aligncenter" width="600"] Превоза пристига[/caption] Следва половин час клатушкаща се романтика. Къщата е на 2-3 км по надолу по язовира. Последните лъчи на слънцето огряват острите зъбери, типични за региона. Вижда се как се е променяло нивото на язовира с течение на времето. Текущо водата беше в процес на спадане, което беше проблем за рибарите. "Като източват язовира рибата се стресира и се крие" ни обяснява Стоян. Птиците обаче нямат проблем с това. Край нас прелетя едно ято корморани. [caption id="attachment_1162" align="aligncenter" width="600"] Пазителя на планината[/caption] На другия ден решихме да открием разходката с Перперикон и Каменните гъби край село Бели Пласт. Перперикон = Грешка. Фадромата минала през пътеката нагоре и съборила всичките дръвчета които правеха някаква колкото и да е бледна сянка. Горе - пек и жупел. Горичката на върха е почти изсечена и превърната в разкопки. Навсякъде някой копае. Ти ходиш и се щураш по камънаците и се чудиш как по-бързо да обиколиш и да се махнеш. Изключително не-туристическо място. Никъде не видях указателна табела кой обект какво е. Или карта на обекта. Вода също липсва. А с този открит пек горе, рано или късно ще последват инциденти. Единствената чешма е долу на паркинга, чака се на опашка за нея. Пътеката за надолу е покрита с един фин прах и хлъзгащ се чакъл от разкопките. Всички които се излъгахме да минем от там се чудехме дали ще слезем живи. Там съм ходил 3-4 пъти и всеки следващ път става все по-зле и по-зле. Ужасно е. Ще ви спестя снимки, а може да постна отделно. На Каменните гъби беше маааалко по-добре. Там поне всичко се разглежда за пет минути. Отново липса на указателна табела. Обяд вече минава и ние прибягваме до Кърджали за обяд и бира. И да планираме следващата стъпка. Яяя, имало някаква крепост Монек, на път ни е. Ами освен да я пробваме. Пътната табела е точно на разклона на Широко Поле. В селото също имаше една издялана табела, та хванахме по нея. Поредната грешка за който не си е написал домашното :) Черния път тръгна да ни води по крайбрежието успоредно на ЖП линията... и след половин час справка по GPS-а и лудо ловене на интернет се оказа че посоката ни е абсолютно грешна. Псуване и връщане към асфалта. Я, официалната пътна табела сочела на другата посока. Я, ама там на разклона някой е затрупал пътя! Някой с багер е изсипал 2-3 кофи пръст на асфалта, правейки го абсолютно блокиран за коли. Въздъхвания, стягане на гащите и тръгване нагоре. Все пак не може да е далече, по GPS е на 3 км... След километър нагоре по асфалта излязохме на широка поляна с чешма, масички и туристически информационен център. Центъра беше видял по-добри дни (или тепърва ще види), но по-интересното беше че горе имаше пикник с коли. Значи все пак имало някакъв път, но който не си е написал домашното ще маа крачоли :) След още малко от асфалта се отдели черен път с табела "<= Моняк / 3km". Още три километра ли? Че до сега колко навъртяхме? :) Тук вече маршрута почна стабилно да взима височина. По едно време гората свърши и ни се разкри следната гледка: Всичко под теб. Язовир, град, села, ниви и поля... Красота! [caption id="attachment_1164" align="aligncenter" width="600"] Интересен мост по средата на нищото[/caption] Крепостта горе беше добра - имаше доста запазени зидове, някои от които цели метри високи. На нас обаче след цял ден ни беше писнало от камъни и не можахме да я оценим подобаващо. Вече бяхме сериозно изплезили езиците, а и от към Кърджали се зададоха едни стабилни черни облаци... пет минути горе и дим да ни няма надолу. [caption id="attachment_1166" align="aligncenter" width="600"] Прибиране с лодката[/caption] [caption id="attachment_1167" align="aligncenter" width="600"] Посерко[/caption] [caption id="attachment_1168" align="aligncenter" width="600"] Тракийски скални ниши, за които не остана време[/caption] [caption id="attachment_1169" align="aligncenter" width="600"] Горнотракийски скални гъзета на козлета :)[/caption] Следващия ден решихме да го караме по-айляшката. Наблизо имаше един ЖП мост, който изглеждаше интересен на снимките, та отидохме да го проверим. [caption id="attachment_1170" align="aligncenter" width="600"] Малко разочароващ мост[/caption] След 5-6 километра вървене по жегата по ЖП линията го ударихме на релакс. Между другото през цялото време се надявах да дойде влака да ни даде малко скорост, ама никакъв го нямаше ;) Привечер Стоян ни направи разходка с лодката. По южния бряг на язовира имало ловно стопанство и изобилието от животни беше много богато. [caption id="attachment_1172" align="aligncenter" width="600"] Юмрук Кая[/caption] Еленчетата винаги бяха по двойки - майка и малко. Толкова много не бях виждал никаде другаде! Все едно бях в зоопарка :) [caption id="attachment_1176" align="aligncenter" width="600"] Да хвърлим въдица към слънцето[/caption] [caption id="attachment_1177" align="aligncenter" width="600"] Залез над Студен Кладенец[/caption] След това светлината взе да ми става малко оскъдна, но насилих техниката докрай и успях да хвана още няколко кадъра. Това последното ято излетя от една странна горичка. Дърветата изглеждаха зле - такива болни, бледи, направо бели. Цялото ято от хиляда корморана живее там. Всеки яде по 2 кила риба на ден и сере също толкова, ако разбирате какво искам да кажа ;) Не ни стигна времето да видим всичко което имаше за гледане. И да се насладим както трябва на природата. Определено пак ще се върнем там.