Мальовица на второ четене
Аз не съм от тези хора :) Щастлив съм докато има биричка и ако може - асансьор :) За това когато Цвети подхвърли че замислят една разходка към Мальовица, доста се позамислих. Още ми държеше влага от предния път като ходихме с Димо и си настъпвах езика на всяка крачка. Но много ми се искаше един мач-реванш, та не ми трябваше много и направихме бързата организация. Събота събудихме петлите в 6 часа на пловдивския Лукойл. Таня, Цвети, Жоро и Боби - групата беше разнообразна и тепърва щеше да се увеличава. По средата на пътя се събрахме с Радо и към 10 часа се установихме на паркинга на планинската школа. То пък кво стана - имаше толкова много коли, че паркингите преливаха. Това ме подготви вътрешно за масовката от народ, който щеше да щъка нагоре.
Целта се виждаше! "Напред и нагоре", което ни се превърна в девиз за надъхване :) Времето беше с нас - ясен слънчев ден. Нямаше да откажа малко облачета за цвят и сянка, ама не беше писано... Захапахме пътеката и след час стабилна крачка бяхме на първия чекпойнт - хижата.
Бърза пиш-пауза и зареждане на запасите. В хижа Мальовица в момента върви зверски ремонт, който ще я направи по-луксозна от хотелите в Боровец. Всичко беше прясно измазано, санитарните помещения - фаянсирани, а новите матраци бяха приготвени за поставяне. След някоя друга седмица хижата ще може да удовлетвори и най-претенциозните изисквания.
За нас пътя тепърва започваше.
Над хижата се изкачват няколко каменни тераси. Движехме се заедно с няколко други групи. Ту ги изпреварвахме, ту те ни изпреварваха. Маркировката е прекрасно ясна, но въпреки това някой реши да си прави експеримент с една козя пътека към западния склон на долината. Явно или викам слабо, или стадният инстинкт е по-силен от мозъчния :) Не знам как се нахендрихме да ходим след тая група, но добре че само след двеста метра им дойде акъла в главата. Направихме си една разходка по камъните, която си беше изпитание за психиката. Не успяхме да изгубим повече от половин час заедно с геройската почивка, когато се озовахме обратно на пътеката.
Срещу нас беше края на циркусната долина, от където нашия маршрут хващаше стръмно нагоре по сипея.
Горното течение на река Мальовица беше доста пълноводно, и имаше защо! Снегът от сенчестите северни улеи въобще не бързаше да си ходи.
Катеренето беше стабилно, но и духът беше на ниво. Простотии се ляха стабилно. Аз пък предната вечер бях помогнал в изпиването на една каса пръдливо Бургаско, та може би заради това зад мен нямаше хора :)
Колкото по-нагоре се издигахме, толкова по-далечно ни се струваше всичко. Хоризонтът назад бягаше, а околните ръбове се снижаваха и разкриваха други ридове иззад тях.
Въобще не усетих как излязохме на Елениното езеро. Предния път тук вече лазех от умора и си настъпвах езика. И в момента въздухът не ми достигаше. Почивките се редяха през 10 метра. Ама като гледам другите групи как бяха налягали по всяка полянка си рекох че това е съвсем нормално. Не сме чак толкова кашкавалени, та я давай газ :)
В езерото имаше рибки! Много интересно от къде са се взели. Какви са, от кога са тук, как оцеляват...
Разсъждавайки върху житието на цацата поехме по следващия сипей - може би вече последен! Надъхвах се че всяка направена крачка ми намалява оставащия път с една крачка. Имах идея че после на слизане ще ни се е*е м****а, ама едно по едно :)
Вече излизахме сериозно на високо. Успяхме да хвърлим зуум чак до Мусала.
Залязващия лунен сърп, пък ме накара да се заиграя с хората и композициите. Всяка заигравка си беше почивка, така че от тях имаше много :)
Излязохме на едно седло и пред нас се разкри гледка на юг от Рила. В зелената курия се открояваха керемидите на Рилския манастир.
От тук нагоре оставаше съвсем малко до същинския връх Мальовица. Финалът беше полегат, точно колкото малко да си починеш за кефа, който те очаква.
От тук се виждаше хижа Мальовица и ЦПШ, където бяхме оставили колите. Струваше ни се невероятно да сме прегазили цялата тази долина.
Градове, села, язовири... Погледът стигаше на много много километри на длъж и на шир. Но най-важното беше тук:
Кефът да свалиш обувките и да усетиш живата трева между пръстите си - безкраен! Кефът да си обелиш краставица на покрива на света - безграничен! Някои така се размазаха от кеф, че дори му удариха и една дрямка :)
И в този момент някой колега реши да пусне тази музика:
Седиш и умираш от настръхване :) Изпълва ти се душата :)
Поседяхме. Не ни се тръгваше. Но Нютон го е казал - всичко, що скочи нагоре, трябва после да падне надолу... Та хванахме полека-лека да слизаме обратно. Слизането винаги е по-зорно.
Почивките бяха по-нарядко, а умората вече не идваше от недостиг на въздух, а от недостиг на колене. Все пак за нула време бяхме обратно на Елениното езеро.
Часът минаваше 16 и в долината започваха да се протягат сенките от острите заобикалящи я зъбери.
Астрономическия залез щеше да настъпи след много часове, но специално за нас излезе един малък частен златен час. Онзи час преди залеза, когато светлината е невероятна.
След малко бяхме на хижата. Ударихме една лека бирена почивка. Но заедно със залеза пристигаха и ордите атакуващи комари и те успяха да ни изгонят надолу. Настъпваше време за въпроса с нощувките. Цвети, Жоро, Боби и Радо си бяха намерили хотел в Боровец. Аз и Таня мислехме да спим на хижата, но в последствие се отказахме, за да сме всички на едно място. Ако не си направим едно вечерно джамбуре, защо сме били целия тоя път? :) Та звъннахме един телефон на техния хотел, оказа се че има свободни стаи и запазихме. Лелката отсреща вика... "то ще е късно и няма да имаме човек там - ключът ще е в плик на пощенските кутии. А парите ги оставете някъде в стаята - разчитаме че ще сте коректни" :) Това беше типично отношение за някое малко родопско семейно хотелче. Така че много се изненадах когато се озовахме в един от най-лъскавите апартаментни комплекси насред центъра на Боровец.
Умирахме за баня, бири и хапване, но ако си мислихме че денят е свършил - заблудаааа!
Пиниз номер едно - топлата вода в стаята ни не вървеше. Трябваше ни половин час да си отвържем мозъците и да видим че има централен кран за топлата вода, та накрая я пуснахме.
Пиниз номер две - за мен - бутилката с вода, която заредих от хижа Мальовица не била с добре сложена капачка. И цялата ми раница и резервни дрехи бяха мокри. Лошо! Много лошо! Това е ситуация, която ако си навън... може да ти скапе деня. Меко казано. А ако си навън и е зимно време... направо влизаш в сериозен филм, от ония дето ги дават по Дискавъри. Но сега нещата бяха добре - споменахме ли че хотелската стая се оказа напълно оборудван апартамент? :) Имахме и ютия и сешоар и тостер за филийки. Та дрехите бяха изсушени за нула време.
Беше станало 11 вечерта, но ние тепърва се пуснахме по уличките да намерим къде да задоволим вълчия глад и жажда, които бяха настанали. Слънцето ни беше ударило малко по-силно от колкото очаквахме. Хем ползвахме шапки, хем се поливахме отгоре до долу с кремове и помади. Аз хванах много силен тен на ръкави, а да видите другите какви електроженисти бяха :)
Ядохме супер яките беконени рулца и се изнесохме по креватите.
Разходката беше супер. Лично за мен ще си я класифицирам в графата "Изпитания" :) Връх Мальовица този път беше по-благосклонен към мен и ми позволи да го възседна. GPS-а накрая каза че целия сегмент паркинг-връх-паркинг сме го взели за 11 часа, за които сме изминали 13 километра с общо изкачване и слизане от 1200 метра. Това е еквивалента на 40 блока от по 10 етажа :) Изкефих се на максимум, а следващите няколко дни мисля да ги прекарам в инвалидната количка със система от бира венозно :)Архив
- 2023
+ 2022
+ 2021
+ 2020
+ 2019
+ 2018
+ 2017
+ 2016
+ 2015
+ 2014
+ 2013
+ 2012
+ 2011
+ 2008