Село Чамла - домът на родопските призраци
Село Чамла се намира близко до село Мугла в Смолянския край. Намира се на около 1600 метра надморска височина. Достъпът до него е труден - 25 км разбит асфалтов път от Смолян до Мугла и след това още 10 км горски път. По официални данни селото е възникнало в края на 19-ти век, когато е било част от мимолетната Тъмръшка република. В края на 70-те години е имало около 170 жители, след което запустява. Но историята на Чамла не спира тогава. През 2001-ва година фондация "Дестинация България" се опитва да превърне селото в "артистична резиденция и еко-селище“. Поради една или друга причина, идеята е изоставена. След тях - през 2004-та година французинът Оливие Люк се заселва там. Остава по-малко от година, но съвсем скоро след него испанецът Оскар Кореа повтаря опита. В последствие и той се маха. От там нататък сезонните дървосекачи използват оцелелите постройки за подслон през лятото, а през останалата част от времето селото е безлюдно. Преди няколко години се замисля около селото да се проведе музикален фестивал. Но идеята е отхвърлена поради причината че физически не можеш да закараш хиляда човека там :) Това са официалните данни, които могат да бъдат намерени в интернет. От тук нататък започваме една виртуална разходка из селото, подкрепена с личните ни впечатления, които на места се различават от официалната информация... В нета пише че селото не е било електроснабдено. Но на практика е имало трафопост, а в къщите се забелязваха следите от изкъртените ел-инсталации. Още от покрайнините му забелязваме допира на "арта" - йей, цветни тухлички.
Посреща ни дълга двуетажна постройка.
Малките стаички са скромно оборудвани със съвременни боклуци от живота на дърварите. Стените са изографисани с красиви надписи - "не барай", "Краси, остави го както искаш да го намериш", обещания за любов с женските роднини на въпросния Краси, автограф на грамотния "ЖNВКО" от Ракитово.
Опаковки от сокчета Cappy, празни туби от масло за моторен трион и веригата на въпросния трион се въргалят навсякъде. Бачковско календарче от 2014-та дава някаква идея за датиране на находките.
Следващата къща носи белези от "арт"-а, който се е вихрил в Чамла.
Отляво имаме фреска с девойка-охлюв, която е бременна с извънземно. Отдясно имаме драсканица на крокозъбел. Половината къща е срутена.
Картони от яйца, консерви и свещи разнообразяват живота на последните обитатели на сградата.
Следващата сграда обаче ми обра точките... Поглед отвън само леко намекваше на какво ще попаднем вътре.
Шарении по дограмите, че даже и тук-таме оцелели стъкла? На вратата ни посреща много арт рисунка с мишки и гръмотевици.
Някой е "тревясал" изкъртените ел-инсталации със зелен спрей, а за останалото нямам думи...
Ако някой се е питал какво ще се случи с психодиспансера, ако душевноболните превземат мястото - сигурно нещо такова.
Контрастът между стаите е голям. В коридора имаме цапаници в стил "детската градина", а по стаите - обори, заринати с тор, прогнили греди и изкъртена мазилка.
На тая стена как само ще ѝ ходи една дъга! Все едно някой е решил да "разведри атмосферата" на мизерия и унищожение с една кофа боя.
Излизаме, чудейки се дали не сме поели някое фатално мозъчно изкривяване...
В страни от пътя седи единствената външна тоалетна, която видяхме по време на краткото си пребивание в това място.
По къщите не намерихме нито тоалетни, нито кухни, нито бани. Много куриозно разпределение на жилищна площ, която по-скоро ме навежда на мисълта за временно обитание, от колкото за постоянно селище.
Поредната пригодена къща. Три входа, всеки - водещ до 2-3 малки стаички. На вторите етажи не сме се качвали. Колкото и да сме ненормални, не ни се мре :)
Виждат се останки от електрификация - кабелът е старателно свален... Добре де - кой ще бие целия тоя път до тук, за да окраде жицата на 5 къщи? Само бензина дето би го изхабил и колата дето би я потрошил, ще му излязат по-скъпи от 10-те кила мед, които ще "набере"...
И горе-долу това видяхме от село Чамла. В днешно време могат да се видят само 5 къщи, които повече приличат на общежития. Официалните данни сочат че тук са живяли 170 човека.
Не видях къде биха се събрали и половината от това число, но може би доста от селото е изгубено във времето. Не видяхме храм. Не видяхме мегдан, чешма или кладенец. Нямаше зидове на дворове, въпреки обилните равни площи наоколо. Къщите нямаха камини - тук-таме беше оставена дупка за кюмбета. Зимите тук биха били убийствени.
Чувам че в селото е имало детска градина, училище, читалище. За съжаление текущото му състояние е - всичко разградено, останките - превърнати в сезонен дърварски лагер...
[Бележка от автора, 2025 г.]: Тази статия е написана през 2015 г. и отразява младежките ми впечатления от онова време. След получен сигнал от бивши жители на селото, преработих някои от по-острите пасажи. Извинявам се, ако първоначалният тон е засегнал някого.Архив
- 2025
+ 2024
+ 2023
+ 2022
+ 2021
+ 2020
+ 2019
+ 2018
+ 2017
+ 2016
+ 2015
+ 2014
+ 2013
+ 2012
+ 2011
+ 2008