Асеновград - вр. Кутра
Публикувано на 20 март, 2016
Та още тогава не можах да започна както трябва, а и ми звънна Мартин да му спасяваме форматираната SD карта. Той за това има цяла история как са го гонили бесни сръбски попове да го бият с манастирските кръстове, но чакам да го прочетем от него :) С един ден закъснение, но все пак не гоня влак - неделя към 10 сутринта се паркирах в Асеновград и поех нагоре. Отдолу се виждаха няколко параклиса кацнали на едни апетитни скали. Може би там отивах. Маркировката до "Св. Димитър" е оранжево-червена стрелка. Когато стрелката посочи право нагоре през камънака, поемаш въздух, зареждаш се с излишен оптимизъм и захапваш :)
Първата част на маршрута ми дойде малко по-нагорно от колкото очаквах. Имаше микроинфаркти. Имаше настъпване на езика. Имаше яко препотяване. Усещах как от артериите ми се отлюпват парчета холестерол :)
Съвсем скоро влязох в иглолистната гора. Боровият аромат ме лъхна като попътен вятър. Ухание за чудо и приказ! Влезе ми в дробовете, както кафето влиза в кръвта на кафеиновите наркомани и ми даде сила за сто разходки :)
Зад моето баирче се виждаше каменна игла, устремила се към небето. Това беше връх Кутра, който от тук изглеждаше като непристъпна крепост. Въъъъ, там ли мислех да се качвам...
Финалната пътека преди "Св. Димитър" вие спирали със ситна стъпка. Точно когато си мислех че вече умирам, пред мен изскочиха няколко каменни зида и параклиса. Ако съдя по количеството разхвърляни павета - тук не може да е нямало някоя крепост от византийско време... В сегашно време - мохабетчийница :) Станимаци знаят как да си правят параклисите - чевермета, беседки, заслони, достатъчно маси сватба да вдигнеш... Евала!
Възрастен майстор се беше установил с кучето си на припек и дялкаше фигурки за шах.
Усещах че се намирах на голямо място. Гледките към Асеновград и Пловдив спираха дъха.
От параклиса слизат много добре изградени бетонни стъпала към следващата част от пътеката. Но преди да продължа с нея намерих нещо много интересно. Под основите на параклиса имаше пещера! :)
Не може да няма някоя страшна легенда свързана с мястото! Ако я намеря, ще я постна тук :)
Слязох по стълбите и продължих нататък. Следват няколко разклонения, а пътеката към връх Кутра е отбелязана с червени стрелки. Скоро маршрутът ме отвежда при единствения водоизточник по пътя - Даньовата чешма.
Тамън място да хапна малко и да се хидратирам за финала. Все пак напред ме чакаше онази непристъпна каменна игла, която видях преди малко. Е... оказа се че всъщност отзад достъпа до върха е много полегат и нямаше никакви ексцесии :) За нула време бях горе.
Ясно изразен "връх" няма. Има няколко скални образувания, но точно когато си мислиш че си намерил най-високото и се оказва че това е зрителна измама. Околните храсталаци отнемаха малко от панорамното изложение на мястото, но все пак изгледа беше много добър. Надолу се виждаше "Св. Димитър" където бях преди малко :)
Виждаха се тепетата на Пловдив с панелните масиви на ж.к. Тракия и бетонните гробници на Столипиново...
И естествено - летище Пловдив с няколко бонус самолета :)
Река Чая в Асеновград не беше в най-разкошната си форма.
Горе имаше полянка от едни ниски виолетови цветчета. Жужаха насекоми, а аз исках да хвана малко пчелички. За съжаление повечето пчелички криеха срамежливо от мен. Останалите полудяха от кеф при вида на новото грамадно синьо цвете в ареала им - моята тениска, и се опитваха да я опрашат :)
Горе слънцето печеше мързеливо-първопролетно, а ветреца беше свежарски. Но не можех да остана там цял ден, та хванах следващата пътека надолу. Северния склон на върха е по-стръмен и слизането ми понатовари колената. Пътеката излиза през няколко лозета и занемарени вили до параклис "Св. Нестор". Вратата му е заключена със стол и три катинара, а прилежащите мохабетни съоръжения имаха изоставен вид.
На следващия параклис - "Св. Христофор" се беше настанила компания бесни баби на градус. Дядовците им бачкаха по монтирането на нов кръст към параклиса :) Надолу вече слизах в границите на града, които бяха маркирани от кучи лай, глъч на пуснато радио и цивилизация...
Много добра разходка се получи. Динамичен маршрут с интересни точки, където човек да спре и да се замисли. Или просто да се насади на гледката. Препоръчвам! :)
Цифрите - 5.5 km изминати за 2:15 часа. Височините малко ми куцат, понеже GPS-а ми се шашна в пещерата, но грубо казано може би 300-400м обща денивелация. Предиобедна разходка за енергизиране на деня :)Архив
- 2023
+ 2022
+ 2021
+ 2020
+ 2019
+ 2018
+ 2017
+ 2016
+ 2015
+ 2014
+ 2013
+ 2012
+ 2011
+ 2008