Пещера "Ухловица"
До нея се стига по пътя от Смилян за Арда. Малко след село Кошница има голям паркинг, където се оставят колите. До около село Кошница имаше табели за крепост, която също искахме да посетим, но времето беше срещу нас. Ние както винаги случихме на интересно време - обилен снеговалеж, който беше изненада като за края на месец март. Слънцето тук-таме правеше опити да пробие мъглата, а без него видимостта беше слаба.
Оставихме колите на широкия паркинг. Наоколо имаше няколко затворени кръчми, които правеха впечатление на изоставени. Имаше атракцион - тарзан-тролей за спускане с въже от близкото баирче. Олющените рекламни пана наоколо обещаваха спортове и силни усещания в региона. Наоколо нямаше жива душа, и само дето вятъра не подмяташе пустинните треви из паркинга. В началото на пътеката имаше отключена тоалетна, няколко телефона за връзка с пещерата и ценоразпис. Друга табела предупреждаваше за стръмна пътека до входа на пещерата и стотици хиляди стъпала.
При нас снеговалежа се усилваше и слаба бяла покривка се настаняваше по клонаците. Пътеката нагоре е черен път, който вие няколко серпентини. На всеки завой имаше я беседка, я пейки.
След 500 метра пътеката преминава в обещаната стръмна метална стълба. Не много приятна с хлъзгавия сняг, но не толкова опасна с внимание и подходящи обувки. GPS тракът казва че общата денивелация от паркинга до входа е към 150 метра.
Тази стълба ми изкара въздуха и вече усещах как ще ударим на камък горе. Петък - работен ден, гаден анти-туристически дъжд - вече си представях как горе ще има една заключена решетка и толкоз. И това точно така си беше :) Решетката беше заключена, на нея висеше табела "С група съм" и тъъъъъй :) Часът беше точно след 13. Ако трябваше да чакаме на мокрия сняг почти час... нямаше да преживеем. И точно в момента в който пристигаше разочарованието, вратата на колибката за сувенири се открехна и от вътре изскочи една екскурзоводка :) Йес, ще има пещера! :)
Името на пещерата произлиза от "улулица" - вид сова, която живее в района.
Пещерата е дълга около 450 метра и е на две нива. Благоустроени са около 330 метра. Температурата е постоянна - около 10-11 градуса - вътре беше по-топло от отвън.
В пещерата се срещат 8 вида прилепи. Ние видяхме няколко, които спяха закачени на една ръка разстояние от главите ни.
В пещерата се срещат дендрити - коралообразни варовикови структури. На мен ми приличаха на броколи. Имаше още интересни образувания - завеси и слонски уши, които се получават когато леко въздушно течение откланя водните капки от пътят им право надолу. Това показва че в миналото пещерата е имала втори отвор, но такъв в днешни времена не е открит.
Ухловица е благоустроена със средствата и труда на хората от селото в периода 1981-1984.
В дъното на пещерата се намира белия водопад, който всъщност е искрящо син :) Уникалният цвят на карстовата вода. Под него има няколко басейна, които постепенно се пълнят с вода един от друг. Водната повърхност беше чиста и идеално гладка като огледало. Слава богу - нямаше стотинки! Това по другите пещери хич не го разбирам... Защо някои хора се опитват да осерат дори и най-отдалечените и непристъпни местенца на земята?
Предния ден горният супник бил пълен само до половина. Ситуацията с водата явно е динамична. Лятото басейнчетата почти пресъхват, така че бяхме уцелили правилното време.
Цялата обиколка ни отне около 45 минути, които ми се сториха като един миг. Пещерата определено предлага какво да се види и си заслужава да се посети. Препоръчвам с две ръце!
Навън ни чакаше зимна приказка. Слънцето направи последен напън и успя да пробие с финт изпод облаците за да ни вземе дъха с един впечатляващ залез.
Архив
- 2024
+ 2023
+ 2022
+ 2021
+ 2020
+ 2019
+ 2018
+ 2017
+ 2016
+ 2015
+ 2014
+ 2013
+ 2012
+ 2011
+ 2008