Каньонът на водопадите
Публикувано на 31 март, 2016
Началото на пътеката се намира лесно. От Смолян хващате пътя за село Мугла. Преди време бяхме ходили там - то е интересно само по себе си. Но в случая си спестявате 25км ужасна асфалтова настилка и съвсем скоро след последните къщи има отбивка в дясно. Там може още в началото да оставите колата и да продължите пеша, или ако не ви е страх от кал и остри натрошени камъни - да спестите километър и да продължите с колата до вила "Галина". Ние точно сутринта имахме произшествие с колата. Най-каръшката си унищожих предна лява гума по средата на нищото. Слава богу, отборът ни се състои от хора, които правят основен ремонт на двигател с една ръка и затворени очи... та резервната гума беше сложена докато кажа "хък-мък"! :) Пътеката започва с колоритен древен мост, който отприщи вълна от селфита :)
Следват няколко благоухани свинарника и изоставени соц-рибарници. Следите от асфалта свършват пред вила "Галина" и от там нататък започва същинската част от пътеката. Разходката продължава по левия бряг на бушуващ поток.
Водната стихия гърмеше и съвсем леко намекваше за това какво ни очаква. Времето беше интересно за сезона - в края на март ни удари лек снеговалеж. Може би той прогони всички хора от тук, защото съм чувал че тази пътека в хубаво време може да се сравнява с градския мол по тълпи.
Падналите температури улавяха пръските и ги караха да замръзват по клони, корени и тревички. Дървените съоръжения бяха хлъзгави и навсякъде имаше предупредителни табели.
Ревящата река се кръстосваше от безчет мостове. Имаше изобилие от беседки и пейки за почивка.
По пътеводителите пише че броят на каскадите е 45... вярвам им! :) На където се обърнеш - водата пада :)
Перлата на първата половина от маршрута е големия скок с общ пад на водата от около 70 метра. В подножието му водните пръски се раздробяваха на микро-капчици и се изстрелваха навсякъде. Бързо получихме един студен зимен душ :) Стръмните дървени стълби се виеха нагоре към главата му. Снимки във вътрешнотта на финната водна завеса трудно се правеха, но и без това едно видео по-добре ще илюстрира бушуващата стихия.
Момент за селфита на последното мостче, от което се откриваше гледка към долината. И както си се щракахме щеката ми взе че изчезна. Тюх, и последния бастун ли загубих! Колената ми вече скърцаха от всичкото катерене и липсата на тая щека щеше да ми разкаже играта...
Слава богу, оказа се че щеката е била "спасена" от Антон, та драмата беше избегната :)
Скоро след големия скок преминахме по последното мостче и вече бяхме преполовили маршрута. Той е кръгов и връщане назад няма. Тук някъде се отклони една пътека на север - към резерват "Сосковчето". Тук се намираше и първата панорамна площадка. До нея се стига след 20 метра катерене по стръмни скали (връщането е в режим 5х5 - по ръце и гъз). Последното нагорнище отказа част от групата. Но на фона на километрите, които бяхме прегазили до тук - какво са още 50 метра? Особено след като на края на тези 50 метра те чака това в нозете ти:
Съжалявах другите, които останаха отзад, но и за тях имаше нещичко. Втората половина на маршрута се движи по-високо в дерето. Няма мостчета и близки гледки към реката, но за сметка на това има цели три площадки за наблюдение.
Теренът остава динамичен - пътеката шари стръмно нагоре-надолу по дерето. В момента в който видяхме първото мостче, вече бяхме долу - в началото на каньона. По книгите казват че маршрутът се взима за около 4-5 часа. На нас ни отне 3 и половина с много селфита, снимки и блещене по дивните красоти. Извадихме ненормален късмет да не се блъскаме с обичайните тълпи по пътеката. Въпреки инцидента с тръгването, денят се получи много добре, и завърши още по-добре с кубински ром и пет кила холестеролни мезета. Но това вече е обект за публикация в друг блог - кулинарен :)
Архив
- 2024
+ 2023
+ 2022
+ 2021
+ 2020
+ 2019
+ 2018
+ 2017
+ 2016
+ 2015
+ 2014
+ 2013
+ 2012
+ 2011
+ 2008