Дядово, Графитово, Кабиле, Маркели - великденско из региона

Публикувано на 8 май, 2016

Подобни: Графитово Дядово Кабиле крепост Маркели пътепис теке туризъм тюрбе фото

4 почивни великденски дни трябваха да се оползотворят из между безкрайните трапези и несвърващи обяди. Планът беше да посетим някои знайни и незнайни исторически места около Нова Загора и Ямбол.
Първа спирка - селищната могила в село Дядово. Една от най-големите в Европа, разкопавана от български, холандски и японски археолози. Намеци за мястото са намерени и в бележките на Платон и някои я оприличават на древния град Троя. Открития от всички епохи от 8 хиляди години насам говорят за значимостта на селището, закопано под могилата. За съжаление типично по български - огромният комплекс е занемарен. Магистралата се намира на километър и половина, главният път Нова Загора - Раднево се намира на по-малко от 100 метра. Но единствената табела беше ръждясала и отстреляна и се намираше непосредствено пред портата на комплекса. Естествено - всичко беше заключено. "Има една жена която отключва, но е в болница сега" ни обясняваха комшиите. Следващата цел се намираше съвсем наблизо, но трябва да направим врътка през Нова Загора и селата - към Графитово. Там търсехме мюсюлманско тюрбе - гробницата на Муса Чобан и антична крепост на връх Св. Илия. Отправната точка е асфалтовия път след самото село. На кръстовището имаше малка съборена табелка, но истинската табелка намерихме малко по-късно, където оставихме колата. Интересна схема, само че - християнски параклис ли? Аз си мислих че търсим тюрбе :) Нагоре поехме по ясно различим черен път, с няколко разклонения. Маршрутът нагоре беше прилежно маркиран и нямахме проблеми със следването му. С всяко следващо разклонение нивото на тревите се вдигаше, а околните храсталаци стесняваха прегръдката си. Скоро пробивахме път през стена от растителност. Разстоянието до горе е около 1.5 км с неголяма денивелация. На финала вече тревите стигаха до кръста и джунглата беше превзела околията. Иманярите са надупчили всичко като швейцарско сирене. Всред високите треви имаше коварни трапове, а самото тюрбе беше сериозно пострадало. Отгоре наистина имаше християнски кръст, който не ми беше ясно какво прави тук. Може би има някаква интересна история за преходността из между религиите. Източниците твърдят че тук е имало имарет, други храмови постройки и крепост. Иманярската напаст е изравнила всичко със земята, а тук-таме останалите педя високи зидове са погълнати от джунглата. Толкова с Графитово. За следващата ни цел хванахме магистралата, слязохме на Ямбол и се вихме през сума ти селца, и накрая видяхме че от самата магистрала е имало удобен изход с табела - "НАР Кабиле" :) Кабиле е бил древен град с голямо значение за Югоизточна Тракия. Създаден е около 2000 г. пр. н. е. и съдържа останки от всички епохи по нашите краища. Тракийско светилище, елинска агора, римски военен лагер... Всичко е разгърнато на огромна площ, пронизана от няколко водещи пътеки за туристите. На входа ни посреща ценоразпис, но няма кой да вземе парите за билетчето. Касата е ошушкана и на нея седи само един надпис "Честита нова година" :) В археологичния резерват са наляти доста пари и в части от него разкопките продължават. Има и някои варосани пластмасови реставрации, но повечето от комплекса изглежда подобаващо добре. Тук-таме има и беседки, където може да се направи пикник заграден от история. Пред всеки обект са сложени табели с изчерпателна информация на български и английски. На всяко разклонение има указатели. Тракийското светилище се намира на Зайчи връх - възвишението, което се вижда от цялата територия на древния град. В античността тук се е намирал завой на река Тунджа, който е бил удобен за пристани. Панорамата от възвишението е доволна. На слизане от баира видях интересни надгробни плочи подредени на страна. Може би тук е имало и мюсюлманско гробище? Като цяло останах с много положително впечатление от Кабиле. Лесно достъпно е, има какво да се види. Прекрасна безплатна разходка - препоръчвам. А ние се върнахме на магистралата, към последния чекпойнт за деня - крепостта Маркели. До там води лъскъв нов асфалт по евро-програма. Крепостта е била гранична за византийските земи и е видяла немалко сражения. Останал е запазен един църковен комплекс. Бледи останки от външна и вътрешна стена, за които по-скоро разбрахме от евро-табелите. Ненужен дървен мост е изял финансирането, а храмовия комплекс е поставен под тенекиен похлупак. Под баира се намира атракционно евро-лък стрелбище. Всичките тия пари са хвърлени на вятъра. Като се прибрах вкъщи потърсих информация и се оказа че там има още интересни места, до които евро-пътеката не ни заведе - защитни валове, водоотбранителни кули и т.н. Доволна разходка се получи. Доста интересни места видяхме, които са лесно достъпни за всеки. Кабиле ми хареса - пример е как трябва да се правят нещата, когато има пари. А Маркели ми е анти-пример. До нови срещи :)