Исландия - част 3
Събуждаме се сутринта на къмпинга в Hofn и палатките са мокри. Облаците бяха плътни и сиви - не предвещаваха скоро шанс за сушене. Сгънахме горните слоеве отделно, натоварихме се на джипарата и газ. Първата цел за деня - бивша радарна станция на НАТО. Намерението беше да разчупим малко серията от природни чудеса с няколко големи и фотогенични антени, но не успяхме да стигнем. Ниската плътна мъгла, разбития чакълест път и грозна табела, написана с левия крак - "Вход - 10 лв" ни обърнаха обратно. Имахме лека утешителна награда колкото да не сме капо - останките от някакво морско чудовище, все още не напълно оглозгано.
Целия целия ден бяхме преследвани от Исландското време. То си заслужава главната буква - Исландското време е нещо пословично. Вездесъщият силен, почти ураганен вятър, мести въздушни маси и облаци, сменяйки пейзажа през 10 минути. Не веднъж се случваше за няколко километра да минем през 4-те годишни времена - снежни преспи край пътя, дъжд, дъга, мъгла, слънце. Облаците се хлъзгат през хребети и долини. Предсказването на времето тук е възможно само с много добро кристално кълбо! Но въпреки това метеролозите някак си се справят и на исландския сайт за времето (vedur.is) могат да се проследят доста точни прогнози за известно време напред. За това помагат стотиците метерологични станции пръснати навсякъде из страната. Край пътя подминавахме такива през всеки няколко километра. За шофьорите имаше и допълнителна екстра - тук-таме бяха разположени светещи табла, които ти казват каква е температурата и вятъра напред по пътя. Понеже - Исландско време - добре е да имаш представа какво ще те забръска!
Карахме покрай брега на океана. Направи ми впечатление колко много диви лебеди има. До сега не бях виждал лебед извън зоопарка :) Не знаех, но явно лебедът е студенолюбиво животно. Няколко пъти спирахме. В началото го даваха спокойно, но приближехме ли се на 50 метра минаваха в режим на "давай да си ходим, че тия с фотоапаратите кой ги знае какви са" :)
До обяд навъртяхме доста километри, когато стомасите застъргаха. Избрахме си романтично местенце за обяд - водопада "Големия Чайник". Той се намираше точно край една отбивка на пътя. Личеше си че сме далече от основните туристически дестинации - ордите китайски туристи бяха значително намалели.
От тук хванахме един чакълест планински проход, който ни спести около 50 км път по главния път 1. Казвам "планински" - макар денивелацията да не се качи над 500 м. н.м.в. теренът и гледката беше все едно си на 2000 метра в България. Спирахме неведнъж просто ей така за кефа.
Не обръщам достатъчно внимание на овцете в Исландия. Хората казват че всеки исландец си има по три овце. Като бройка те са над милион и 200 хиляди, при 300 хиляди исландци, така че има нещо вярно. Овцете са навсякъде - около пътя, по пътя, върху пътя, под пътя... Не се движат на стада както сме свикнали да ги виждаме в България. Тук те са по три - една голяма мама с двете си малки овчици. Често съвсем без причина тръгват да пресичат пътя - може би тревата от другата страна е по-зелена? А понякога просто си лежаха на шосето и бичиха айляк :)
След много километри се плъзнахме по ръба на езерото Lagarfljót, където се намира единствената гора в Исландия. По пътя имаше много симпатични знаци да внимаваме за езерното чудовище :)
Нашата цел тук беше водопада Hengifoss. Той е втория по височина в Исландия - 128 метра. Вижда се още долу от пътя, но до него ни очакваше малко разходка. Пътеката се движи по откритото и се взима за около час спокойно темпо. Първо по пътя видяхме 30-метровия Litlanesfoss, който трябваше да ни подгрее духовно :) Прав и строен, обвит в базалтовите си колони, които виждахме не за първи път в Исландия.
Hengifoss е интересен с хоризонталните пластове от червени скали. В интернет пишат че червения цвят се дължи на окисляването на желязото в глинестите слоеве. Нямам си идея дали е така, но за геолозите Исландия е пълна с материал за векове проучвания :)
За нас последва още много каране през черни пустини. Широки равни полета, чак на хоризонта се къдреха някакви хребетчета. Всичко беше черно. Черен пясък, черни камъни, черно небе, черни облаци, черни мъхове, черни джипки...
Кратерът Hrossaborg е от по-малко посещаваните места. Имахме мерак за него, но пътя беше под вода и не можахме да го доближим.
Пътят изви няколко завоя и внезапно се отвори към пушеща долина пълна с колони от млечно бяла пара.
Бяхме на брега на езерото Myvatn, където се намираше къмпинга за тази вечер. Естествено, пак беше късно - не си личеше по вечното слънце, но може би беше 10-11 вечерта. Помня че към полунощ си приготвяхме дежурния ориз в общата кухня, когато шефа на къмпинга помоли всички вътре да пазят тишина за през ноща. Никой не е викал или говорил на висок глас, просто - политика на къмпинга :) Както много пъти отбелязах до тук - къмпинга в Исландия е издигнат до форма на изкуство. Хората не ходят там за да се напият и "избухват", а да се насладят истински на почивка и природа. Нищо общо със зверилниците, които са българските "биваци" и бар-дискотеките, които ме е срам да нарека "хижи"...
За следващия Ден 6 имахме подбрани цяла торба с прекрасни места, съвсем наблизо в региона. Чистосърдечно мога да кажа че Ден 6 остана като един от любимите ми :)
Интересен факт - топлата вода за баните на къмпинга идва от онези същите пушещи неща, които видяхме предния ден. Явно е доста богата на сяра, понеже всичките сребърни бижута по нас се превърнаха в черни кюмюри :) А това ни беше гледката за събуждане:
Открихме деня с Dimmuborgir. Не блек метъл бандата! :) Dimmuborgir е огромно поле, през което е минала и застинала вулканичната лава преди хиляди години. Каменните образувания приличаха на ниско укрепление, а и точно това означава в превод Dimmuborgir - "Черния замък". Виждаха се части от тунелите, в които бяха текли течни камъни.
Мястото беше направено много туристическо. Задължителния паркинг, магазинче, портал. Пътеките бяха асфалтирани и зашнурени. На всяко разклонение - карта. Различните по дължина маршрути бяха маркирани с различен цвят. Ние взехме бързата обиколка, която се минаваше за половин час.
Не издържах накрая да не се щракна с табелата :)
Продължаваме напред-назад из района. Кратерът Víti с тюркоазено-синьото езеро, образувало се вътре, е една от изходните точки на вулкана Крафла. Той е активен и на него се дължат всичките димящи изпълнения наоколо.
Наблизо е изградена една от геотермалните електростанции в Исландия. Тръбни връзки я свързваха с поне 30 сондажа, около които яко миришеше на сяра.
Върнахме се още малко по главния път, за да видим Dettifoss - най-мощния водопад в Европа. През ширина от 100 метра и височина от 45 метра всяка секунда се изсипваха по 195 тона вода.
Черните буболечки по отсрещния склон са хора.
Неописуеми са процесите, които произвеждат толкова много вода и захранват всичките един милион исландски мега-водопади. Тук някъде реших че целия Атлантически океан извира от Исландия...
Следващо по пътя ни беше сърцето на пушеците - Námafjall. Това е мястото където долния свят среща горния. Ако религиите плашат вярващите с някакъв ад, то ние бяхме точно в този ад. Кипящи локви от черна кал. Земята беше покрита с жълто-бели насипи, все едно сополите на Сатаната. А вонята беше все едно пръднята му. Зверските газове от дълбините избиваха на няколко места, съскайки като безкрайна тенджера под налягане. Очите се насълзяваха. Хлапетата плачеха.
Ако отвлечете някой и го пуснете тук, съвсем спокойно можете да му кажете че се намирате на Марс и ще ви повярва. Такова място не може да съществува на познатата ни Земя.
Абсолютно извънземен пейзаж... Ако трябва да избера едно нещо, което задължително трябва да се види от Исландия - това е то.
За нас последва малко почивка - няколко часа киснене в горещото минералното езеро на Jarðböðin. В Исландия има няколко такива спа комплекса, най-известния (и най-скъпия) от които е Синята лагуна. Тук се намирахме на срещуположната страна на острова, където положението не е толкова претъпкано. Водата беше синя, което се дължеше на разтворените в нея минерали. Дъното на езерото беше от естествени камъни и ситен черен пясък. Температурата варираше в различните краища, а отвън имаше и допълнителна "топла вана". Голям рахат беше. Ние сме свикнали да виждаме в България минерални басейни под път и над път. Но всъщност малко страни по света имат такава благодат и чужденците направо се разтварят от кеф като видят такова :)
След много време на плацикане и кеф, времето почна да се разваля. Езерото естествено е открито, и макар да не ни пукаше особено дали ще ни повали в горещата вода - имахме още неща набелязани за деня.
Като например поредния мега-водопад Goðafoss. Хич не случихме на време тук и успях просто да отметна един кадър, колкото да не е без хич.
Времето продължаваше да се смарангясва. Хванехме ли интернет, презареждахме страницата с прогнозата и баехме за слънце. Но числата вещаеха дъжд и вятър. Нямахме набелязано място за тази вечер. А вече много се бях нагледал на водопади, и не ми се искаше да разпъвам и сгъвам палатки под такъв, изсипващ ни се от небето. Така че тази вечер използвахме жокер - стая в хотела към поредния къмпинг. Цената за стая беше типична за затънтен мотел в Исландия - приблизително 150 лв на лего, или намалено на 70 лв, ако ползваш собствен спален чувал вместо техните завивки.
В кухнята се запознахме с две семейства, които се бяха събрали от цял свят. Той от Германия, тя от щатите, баджанаците пък индийци :) Черпиха ни агнешко барбекю, ние върнахме жеста с българска ракия. Пича ни гледаше съмнително и ни пита дали ще може да вижда след това :) И така весело приключи Ден 6.
Ден 7 го обърнахме предимно на каране. Спирахме само няколко пъти. Отбелязахме поредната торфена църква:
Каньона Kolugljúfur, който ни заведе до малко водопадче:
И вечерта пристигнахме в малкото градче Hólmavík.
Къмпингът имаше спортен център в съседство, където отново се киснахме в горещ минерален басейн :) Бяхме единствените на басейна и си позволихме, хм... известна волност с едни гумени патета и детски параходчета :) Да речем че ако някой ни гледаше там, би се залял от смях :)
Басейнът имаше няколко отделни секции с различна температура - 39, 40, 42°C и - ледена вана. Пробвах и последната, макар и да не издържах повече от 5 секунди :) Освежаващо е! :)
В Hólmavík се разходихме до пристанището. Тук някъде се случи голяма греда - основния ми обектив отказа. В момента е на ремонт, и дори май е вече оправен, но техниката да те предаде точно в Исландия... Малшанс!
Но голямата атракция тук беше музея на "Исландското магьосничество и вещерство". Експозиция от десетки свитъци и магически материали от едно време. Тогава явно хората ги е удрял големия саклет през 6-месечната нощ и са се чудили с какво да си правят интересно. Пример за магия как да си хванете момиче: Взимате 3 капки кръв от лявото си зърно. С нея рисувате магически символ върху цяла кожа от одрано прасе. Момичето трябва да преспи върху кожата. И след това само да я поканите на среща :) :) :)
Интересно беше и друго - на ел таблото на входа имаше оставени магнитчета, и едното беше от България! :) Шефа на музея каза че няколко дни преди нас е минала голяма група от София. За малко сме се разминали :) Той ни даде и много полезна карта на западните фиорди, на където се бяхме запътили. На нея беше означена настилката на пътищата. Полезно е да се знае дали един път е чакълест или асфалтов, а това не е означено по повечето карти.
Този път зарязохме ориза и хапнахме агнешки ребърца. Бяха готово овкусени с някакъв сладък сос. Интересно се получиха на тигана. И пак завързахме международни отношения :) Който си мисли че хората от Израел не пият - ела, та ги виж как маат българска ракия :) Една мацка пък ни слуша глупостите отстрани и вика - "Руски?" Ние - не - български :D "О, как си" :D Това беше единственото, което знаеше, но стигаше да ми обере точките :)
Една финална снимка от деня, да видите вие що се казва кухня на исландски къмпинг:
Дълги няколко дни бяха. Чакаше ни едно приключение из Западните Фиорди, за което ще стане дума по-нататък. За да ви държа в напрежение - ще има малки сладки пуфинчета; големи сладки пергиши, спящи върху кухненската маса; златни плажове; още извънземни къмпинзи и градска разходка в Рейкявик; и една голяма изненада, която предефинира идеята на цялото пътешествие :)
До скоро!
Архив
- 2023
+ 2022
+ 2021
+ 2020
+ 2019
+ 2018
+ 2017
+ 2016
+ 2015
+ 2014
+ 2013
+ 2012
+ 2011
+ 2008