Исландия - част 4
Достигнахме точката, където вече забравихме от къде сме тръгнали. Говорихме си с хора от цял свят, блеехме с овцете (и се разбирахме), а Исландското време вече се четеше по формата на облаците. Дните се преплитаха и имахме просто груба ориентация къде сме във времето и пространството. Планът за деня се изработваше предната вечер в минутите между вечеря и припадане за сън. Лягахме късно и ставахме рано. Взимахме по средно 300 км на ден с колата и още пеша. Ядяхме нередовно - когато ни падне кръвната захар. Задната седалка на джипката се трансформира в кръстоска между походна спалня и камбуз :) Кабели и инвертори се преплитаха и зареждаха 2 фотоапарата, телефони, външни батерии и компютър. Ден... 8-ми? Там някъде. Западните фиорди ни бяха като бонус към целия план. Една хубава обиколка там се прави за между седмица и две. Бяхме рекли, ако остане време да направим късия маршрут до най-западната точка за една нощувка. Време естествено намерихме :)
Прогнозите за времето бяха смахнати за през деня, с шанс за изчистване към края му. Нямахме чак толкова много километри пред нас, така че направихме една връз-дълга отбивка до водната каскада Dynjandi. Надеждата ни беше да изкараме евентуалния дъжд на път и да пристигнем довечера в къмпинга на сухо.
По пътя видяхме как се ремонтира черен път :) Ако някой си мисли, че това е просто горска просека, оставена на произвола на съдбата - не е така в Исландия. Тези шосета са част от националната им пътна мрежа и постоянно се следи за състоянието им. Конструктивно се състоят от няколко слоя и в голямата си част са издигнати над нивото на околността. Има такива които са разбити - да. Но при условие че се движехме с джип, никъде не видях такава драма, на каквато лесно може да се попадне в България.
На паркинга на Dynjandi беше спряла голяма организирана група с автобус. Двете организаторки бясно мажеха сандвичи :)
От там нагоре тръгва пътечка, която обикаля по няколкото скока по каскадата. Всеки от тях си има табелка с име, което може да бъде произнесено само ако имате поне пет поколения исландци в рода си :)
И тази драперия - същинска сватбена рокля от вода, заради която бяхме дошли:
Отгоре се виждаха нежните извивки от гърба на фиорда.
Продължихме през безкрайните полуострови, разхвърлени във формата на разперени пръсти. Бяхме спирани от овце. Бяхме спирани и от случайни патици, лежащи върху асфалта :) Черешката на тортата беше когато подминахме пътна табела - "Внимание, птици" и точно 10 метра след нея голямата мама-патка, следвана от отряд малки патенца пресичаха пътя :) Имаше и други странни пернати. Едното, което врякаше със звука "Фи!" и отказваше да полети, беше особено мързеливо. Ако тръгнеш към него, хуква в обратната посока. Хуква - на бегом! :) Чак ако го притиснеш в някой ъгъл започва да използва крилата си. Едно друго пък - наричано "криа", беше неговата противоположност. Винаги във въздуха, винаги агресивно. От него дадохме жертви с цицини :)
Вечерта пристигнахме в къмпинга на Breiðavík. За съжаление времето не само не се беше оправило, ами и беше излязъл ураганен вятър, който клатеше дори колата. При това положение беше немислимо да разпъваме палатка - щеше да отлети чак на другия край на Исландия. Къмпингът имаше хотел, но той беше зает до дупка. Все пак това беше единственото място за нощувки на 50 км околовръст :) Прогнозите обещаваха утихване след полунощ, така че започнахме упражнение по киснене в лобито на хотела. А то си беше приятно - дървении, сепаренца - стилът беше като на луксозна алпийска хижичка.
Вятърът така и не се смили над нас, така че тази вечер я прекарахме на масата в кухнята :) Поза "супермен", поза "кажи си молитвата", поза "от два стола - та на три"... :) Изкарахме някак си! :) Абе, няма какво да си кривя устата - кошмарно беше :) Но пък ето ти как се правят спомени за цял живот :)
Сутринта вятъра успя да отвее облаците, и дори видяхме небе. В устата си имах вкус на дълга вечер, левия ми клепач беше залепнал, и едната ми плешка ми беше схваната, когато тръгнах да търся Сашо и Цвета. В колата ги нямаше, в хотела ги нямаше, и по телефоните ги нямаше. Много каруцарски благословии се наредиха на небцето ми, когато след половин час ги видях да идват от към дюните на плажа. "А, споко", вика Сашо - "позабавихме се малко, че трябваше да ѝ дам пръстена".
Ко?!
Та така :) Не съм присъствал, нищо не съм видял, само разбрах че отговора е бил "ДА" и че скоро ще чакаме сватба :) :) :)
Спокойно можеше да закриваме Исландия 2016, но нас ни чакаше още малко път.
Съвсем наблизо беше нос Látrabjarg, който е най-западната точка на Исландия. И освен това е рай за всичко къде що има криле. 200 вида птици, и дори и тези, които бяха една от главните точки за това пътешествие - пуфините!!! :) Пуфинът, още известен като тъпоклюна кайра, е птиче което изглежда като кръстоска между пингвин и папагал. Голяма триъгълна човка, комична походка и абсолютен непукизъм - това са отличителните черти на пуфина :) Няма хищници на нос Látrabjarg и птиците, които гнездят там нямат страх от нищо. Можехме да се приближим на по-малко от ръка разстояние до каквото си поискаме. (Забележка към всички, на които им е мил живота - не се приближавайте на една ръка разстояние от криата :) ) Тук е рай за фотографите, което ме навежда на един въпрос. Как най-лесно ще намерите пуфин? По тълпата фотографи покрай него :) Тези пилета ходят с излъчването на рок звезди на концерт :)
Понарадвахме им се и продължихме. Чакаше ни доста от пътя, който бяхме взели вчера, но в обратната посока. Днес имахме слънце и успяхме да се насладим на гледките, които бяхме пропуснали вчера. Включително и един от малкото плажове със златен пясък - повечето бяха черни, все едно боядисвани с катран.
Покарахме си, а вечерта бяхме в Grundarfjörður. Малкото градче е най-забележително с алпийските си пейзажи и острия връх Kirkjufell.
Къмпингът тук пак имаше спортен център с басейн, но този път беше сравнително семпъл. За първи път попаднахме на къмпинг без епична президентска кухня. Пак не ни беше зле.
Разходихме се из градчето и ни очуди абсолютната тишина. Освен нас видяхме още 1-2 малки групи туристи. И никакъв признак на живот от местното население. Къщите бяха там, колите бяха там. Може би леко влияеше факта че половин Исландия беше отишла във Франция за европейското (няколко дни бяха обявени за национален празник - не се шегувам! :) ). Или пък че беше около 10 часа вечерта :)
Дойде последният ни ден в страната на глетчерите и вулканите... Вече се намирахме съвсем близко до столицата им - Рейкявик, където щяхме да пообиколим и да усетим малко от градския туризъм. Първи чекпойнт беше централния къмпинг в Рейкявик, където да си оставим багажите. Значи... предните 10 дни се бяхме нагледали на къмпинзи, но този... обра точките :)
Всичките удобства - кухни, душове, перални, столова - са под общ покрив или свързани с навес. Кухните бяха гигантски, пълни с хора като нас, приготвящи специалитети от цял свят :) Котлоните бяха вградени и работеха с някаква странна комбинация от копчета, които гледах като индианци. Но се намериха хора да ми ги обяснят, че и рецепти сменихме :)
Значи - един съвет - ако идвате в Исландия - добре е да започнете пътешествието си точно от тук. Причината - щанда с безплатните работи :) Традиция е който напуска страната да мине от тук и да остави неща, от които няма нужда повече и които не може да вземе на борда на самолета. Примерно - газова бутилка, която иначе би ви струвала половината заплата ако я купите от бензиностанция.
Изкарахме се малко из града, да видим за какво става въпрос. Рейкявик е с население колкото половин Стара Загора, но за сметка на това туристите компенсираха. Градът има няколко автобусни линии, но от къмпинга съвсем спокойно стигнахме до центъра за половин час. По пътя видяхме една малка църква, която повече приличаше на заводски цех. Евала за липсата на въображение, българските архитекти от времето на циментовия соц биха пуснали някоя сълза, ако видеха това:
Централната им църкво-катедрала Hallgrímskirkja отстъпва съвсем леко на онова творение. Hallgrímskirkja е 6-тата по височина сграда в Исландия и с дизайна си напомня на вездесъщите базалтови колони, които виждахме навсякъде.
Катедралата има голям орган с 5275 тръби, високи колкото 5-етажна сграда.
Ако имате по-здрави крака и сума излишни пари в джоба, можете да си платите билетчето за наблюдателната кула над църквата. Ние вместо това рекохме да си продадем единия бъбрек с хапване на заведение. И то - какво друго да хапнем, ако не специалитетът - ферментирала акула :)
Обсъждахме менюто отвън, когато мина един притеснен човечец, чу ни и ни се намеси в разговора - "Акулата - никога! Само с алкохол! Много силен алкохол!" :)
Ами тая акула, честно казано не беше нищо особено :) Аз се надявах да има гърчове по пода, неконтролирано повръщане и придобиване на зелен кожен отенък... Нищо такова. Малко рибка с амонячен привкус и това е - не си заслужава славата. Местния алкохол има леко анасонов привкус и също е слаб. Тук с тези бири от 2% навсякъде почнах да оставам с впечатлението че исландци не пият. Добре че по къмпингите не срещнахме никъде местни, че с нашата ракия можеше направо да ги хоспитализират...
Тази вечер имаше още една голяма изненада. Прибрахме се в къмпинга да си приготвим дояждане, и тамън се разяждахме, когато зад нас чухме едно гласче като звънче - "Аве, тука къде им е интернета"... Тишина в залата! :) 4 усти внезапно спряха да дъвчат и 4 глави като по команда се обърнаха назад! :) Българки :) След кусур време в Исландия, за първи път попаднахме на българи. Знаехме че има от тях наоколо, бяхме виждали следи и предания за неизвестни групи, но за първи път виждахме на живо :) Хванахме ги на къс пас, а и те май ни се зарадваха. Цвети и Милка правеха подобно на нашето пътешествие и също бяха пълни с впечатления.
И така завърши последната вечер в Исландия. Хем тъжно, хем радостно от неочакваната среща.
Културния шок от връщането в България естествено беше голям. Още на летище София бай Георги с таксито беше спрял така, че да блокира целия паркинг на терминала. Прибирам се в Пловдив и ме посрещна любима гледка - пиян циганин уринираше върху вратата на кооперацията...
България е пълна с чудеса. Но какво се случва с тях? В Сапарева баня имаме изригващ гейзер, също толкова уникален като исландските. В момента гейзера не изригва, понеже топлата вода е отклонена за да пълни минерален басейн за дебелите чичковци с черните джипове.
Можех ли да изкарам още няколко дни в Исландия? Абсолютно! :) Можех ли и въобще да не се върна? :) Оставям този въпрос с отворен отговор :)
Колкото повече пътува човек, толкова повече си разширява кръгозора. Прекарахме в Исландия близо 10 дни. Пропътувахме 2800 км. Сменихме 4 самолета. Преживяхме планове които се объркваха. Преживяхме ураганни ветрове. Преживяхме нападения на птици и упоритостта на вечното слънце. Някои от нас дори се сгодиха :) Срещнахме хора от цял свят. Създадохме силни спомени, които ще има да разказваме на деца и внуци.
С тази поредица от статии се надявам да успях да ви заведа за малко в Исландия - така виртуално. А защо не някой ден и така - реално? :)
Архив
- 2023
+ 2022
+ 2021
+ 2020
+ 2019
+ 2018
+ 2017
+ 2016
+ 2015
+ 2014
+ 2013
+ 2012
+ 2011
+ 2008