Айляшко по Пиринските езера
Тръгнахме с малка засечка - пътя до хижа Вихрен беше затворен долу на Бъндеришката поляна. Значи - бях психически подготвен, че ще има много хора и ще си ходим по краката, но... положението беше по-екстремно от колкото очаквах. Пътят неслучайно беше затворен - последните 3 км от него бяха гъсто паркирани коли. Броня до броня, хиляди коли. Това започваше още от долу от къмпинга на Бъндеришка поляна. Този къмпинг не го разбирам - какво удоволствие изпитват хората да си опънат палатка на най-масовия паркинг в страната... От къмпинга нагоре слава богу имаше алтернативен маршрут - пътека, движеща се под асфалтовия път. В моментите в които не се настъпвахме по краката с другите туристи, успявахме да се потопим в атмосферата на Пирин. Времето беше "интересно" лятно - по околните чукари пълзяха няколко облака в различни отенъци на сивото. Слънцето прозираше през тях на моменти, колкото да стопли най-зиморничавите от нас :)
След 45 минути бяхме на хижа Вихрен, където се събираше голямата тълпа и се разделяше по различни маршрути. Отвън имаше бар - бирите се изстудяваха в дървено корито, а машината за фрешове неуморно мачкаше портокали. Слава богу, от тук нататък повечето хора се изтичаха нагоре към връх Вихрен, а за нашите езера нямаше голям наплив.
Пътеката тръгна лежерно, но динамично - полегатите участъци бяха повече от стръмните. Час и петнайсет минути, 2 км и около 200 метра денивелация ни костваше до Муратовото езеро. Климатичната обстановка все още беше "интересна", а почивките назад възнаграждаваха с все по-панорамни гледки към долината назад.
Муратовото езеро се намира на височина 2230 м., има площ от около 13 декара и е дълбоко към 3 метра в най-дълбоката си част.
През прозрачната вода се виждаха рибни пасажи, които се щукаха насам-натам. Отгоре плуваха лентовидни водорасли, изглеждащи като набрана и хвърлена в езерото тучна трева.
Езерото определено ми се стори фотогенично. Стръмните склонове на Тодорка и Муратовия връх образуваха перфектен фон в този изрисуван от природата шедьовър.
Но не може всичко да е префектно. Виждали ли сте циганчета плацикащи се във фонтана на градската градина? Е, и тук беше така, но на циганчетата тук им викат "туристи" :( Не искам да съм риба, плуваща там където поне 100 човека си измиха мръсните крака :(
Ние си направихме един обяд на поляната и хванахме лека-полека нататък. До тук се движехме по синята пътека за Синаница. От тук за Рибното езеро продължихме по една пътека маркирана единствено от пирамидките на минувачите.
Малкото камъче: "Като порасна ще стана голям Вихрен" :)
За малко излязохме от главния туристопоток и това беше магически единствен момент - не виждаш хора, на където и да се обърнеш :)
Рибното езеро се намираше на около половин час път от Муратовото. Доближихме го отгоре в момент, в който небето се свъси още повече. Чуха се няколко далечни тътена и категорията на времето беше вдигната от "интересна" на "леко тревожна" :)
В далечината се виждаше нисък куповиден полуостров, около който блещукаха зайчета от малките вълнички. Кръстихме го "полуострова на съкровищата" :)
Водата - отново кристално прозрачна! И отново рибки! :) Рибното езеро е най-голямото в групата с площа си от около 64 декара. Значително по-дълбоко е от Муратовото с дълбочина около 12 м. Тук вече имаше дълбоки сини пропасти, където дъното не се виждаше и въображението се развихряше, представяйки си езерните чудовища, мотаещи се долу :)
Вече привършвахме питейната вода, а и времето напредваше. Така че организирахме маршрута в обратна посока, с врътка през последното езеро за днес - Окото. По пътя за малко получихме гледка към стръмен пирамидален връх, който може би е Вихрен?
Пътя от Рибното до Окото ни отне около 45 минути. Окото е сравнително малко езерце, намиращо се почти над хижа Вихрен. Но то е закътано на една височинка над пътеката и ако не знаеш какво тръсиш, няма шанс да го видиш случайно.
Отново фотогенично езерце, с все циганчета в него... От там за нула време слязохме на хижа Вихрен, където налегнахме студените бири и страхотната баница с локум, която правят в хижата. В ресторанта имат голямо меню, а нещата са по-евтини от капанчетата в Банско. Кенче бира - 2 лв, баница с локум - 1.50 лв.
На следващия ден мръднахме до Добринище, където се возихме на лифтa до хижа Безбог и Безбожкото езеро:
Отново пренаселено, този път с мотори и джипари. Голяма френска група хвана към Тевното езеро. Много силно международно присъствие и двата дни. Представете си как група от 20 човека се организира от хиляди километри разстояние и идва тук да се радва на нашите планини, които ги имаме за дадености. Виждат ли те нещо повече от това което ние виждаме?
Хубава разходка беше, и още повече ми се затвърди мнението че Рила и Пирин са планинския вариант на мола в града. Километрични паркинги и безкрайни върволици от хора нагоре. Кебапчийници и барове на всяка поляна, до която може да стигне зареждащия камион. Хубаво е поне че съществуват и по-ненатоварени маршрути, където човек може да се отпусне малко без да го подпират отзад и отпред. Езерата, които видяхме са красиви и определено има мегдан за завтарване на маршрута :)Архив
- 2024
+ 2023
+ 2022
+ 2021
+ 2020
+ 2019
+ 2018
+ 2017
+ 2016
+ 2015
+ 2014
+ 2013
+ 2012
+ 2011
+ 2008