Равнища - Скалата
Отправната ми точка беше хижа Равнища над с. Дедово. Хижа е имало едно време, сега тя е влязла в редиците на родопските призраци. За сметка на това вилната зона беше пре-богата на механи и хотели. Дори имаше нещо гигантско с басейн носещо гръмкото име "Фабрика за храна и танци".
От тук хванах пътя за Ситово, който се оказа широк и равен като за състезателна кола. Стабилна букова сянка, прошарена от есента. Съвсем лек положителен наклон. Разходка в парка. Единствения кусур беше, че мъглата започна да си ходи. Слънцето протягаше топли слънчеви лъчи, които гонеха всяка влага и мъгла, за мое съжаление... За нула време небето се изчисти от всичко фотогенично.
20 минути по-нагоре излязох на широка ливада-кръстопът. Тук се събираха няколко пътя - за Ситово, за Бяла черква, за хижа Здравец... От тук хванах пътя за Бяла Черква, който започваше стръмно слизане надолу. От тук до скалата оставаха 600 метра, със 100 метра слизане. Теренът ставаше значително по-богат на скални образувания и за нула време излязох на целта.
Скалния венец има няколко площадки, които дават гледка една към друга:
Панорамната гледка съдържаше главно 10 ката Родопи:
На юг последните остатъци от мъглата се изпълзяваха надолу:
Всъщност като се загледах, се оказа че мъглата се колебае. Люшкаше се напред-назад, сякаш усетила моето желание за есен.
Скалата образуваше естествено диванче, където беше удобно да се седне. Мястото като че ли не е много посещавано и липсваха характерните боклуци. Така че с кеф се изпънах на "диванчето", чакайки развитие от въздушния фронт. Тук по едно време кучешки лай отекна и едно гонче мина да провери какво правя :)
Аз вече се бях наточил за прасенца, подгонени насам, но - нищо. Морето от мъгла поде някакъв прилив и мръдна малко насам, но не се очертаваше някакво развитие.
Из долината кръжаха едри гарги, и една странна птица, която правеше "вушшш-вушшш" с криле. Може би тя подгони някакви малки пилета, които накацаха наоколо.
Набелязах няколко скали на отсрещния баир. Картата казваше че пътят хижа Здравец - Студенец минаваше почти по билото му, съвсем леко отзад. Това ми даде няколко идеи за следващата разходка. Хапнах малко и тъй като не се очертаваше развитие с въздушния фронт, взех да си прибирам нещата.
Лека разходка се получи, която може да я сложим в категорията "да убием 2 часа". Наоколо имаше още няколко интересни неща - параклиси и микро-манастирчета, и един партизански лагер. Но да ги оставим за другия път :)
Архив
- 2023
+ 2022
+ 2021
+ 2020
+ 2019
+ 2018
+ 2017
+ 2016
+ 2015
+ 2014
+ 2013
+ 2012
+ 2011
+ 2008